Сигналът за „блоп“ от 1997 г. се повтори 20 години по-късно: мистерията продължава

През лятото на 1997 г. изследователите от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) записват един от най-силните и необясними подводни звуци, регистрирани някога. Наречен „bloop“, той е засечен от хидрофони на разстояние над 3000 километра от предполагаемия източник — нещо безпрецедентно в историята на подводната акустика. Звукът е кратък, но мощен, с ниска честота и необясним произход. Оттогава той се превръща в обект на спекулации, научни дебати и дори легенди.

Първоначалните хипотези: от лед до чудовища

След първоначалния запис, учените се опитват да обяснят произхода на „блоп“. Предположенията варират от подводна експлозия, през сеизмична активност, до възможността за гигантско морско същество. През 2005 г. NOAA официално обявява, че звукът най-вероятно е резултат от ледоземетресение — процес, при който огромни ледени маси се напукват и се сблъскват в Антарктика. Но тази теория не удовлетворява всички. Много изследователи отбелязват, че няма доказателства за ледена активност в района на източника, а дълбочината на сигнала не съответства на повърхностни процеси.

2017 г.: повторението, което никой не очакваше

Две десетилетия по-късно, през 2017 г., сигналът се появява отново. Същият специалист от NOAA — Салвадор Грасия — съобщава за ново засичане, което поразително напомня на „блоп“ от 1997 г. Началото е идентично: кратък, мощен, нискочестотен звук, доловим на хиляди километри. Но този път има разлика. След първоначалния импулс, сигналът затихва — и след няколко минути се възобновява, трансформирайки се в нещо, което наподобява китов зов, но с хиляди пъти по-голяма мощност.

Живо същество или нещо друго?

Океанографите, анализирали записа, отбелязват сходства с вокализациите на китоподобни. Но има проблем: за да се произведе звук с такава сила, организмът би трябвало да е с размери от километри. Това противоречи на всички известни биологични ограничения. Дори най-големите китове не могат да издадат звук, който да се чуе на 3000 километра. Някои изследователи предполагат, че това може да е гигантски калмар или друго морско създание, но отново — липсват доказателства.

Изключени възможности: не е лед, не е техника

През 2017 г. учените успяват да локализират източника на звука на дълбочина от 3,9 километра. Това изключва ледени процеси, които се случват на повърхността. Изключена е и човешка дейност — няма подводници, кораби или сонди в района. Освен това, нито една известна технология не може да произведе ултра нискочестотен звук с такава амплитуда. Дори най-мощните апарати, използвани за подводни изследвания, не са способни на подобно въздействие.

Изкуствен интелект: естествено, но необяснимо

Когато изкуствен интелект е използван за класификация на сигнала, той го определя като „естествен“ — тоест, произведен от живо същество. Това заключение предизвиква още повече спорове. Учените посочват, че алгоритмите могат да грешат, особено когато се сблъскат с нещо извън познатите модели. Но фактът остава: AI не го класифицира като технически шум, нито като геофизичен процес.

Теории: от природни феномени до извънземни технологии

Някои учени предполагат, че звукът може да е резултат от сблъсък на подводни вълни или други редки природни явления. Но други се обръщат към по-екзотични обяснения. Има свидетелства от военни моряци, които твърдят, че са наблюдавали обекти, движещи се под водата с невероятни скорости — над 300 км/ч. Такива скорости са невъзможни за познатите морски превозни средства. Понякога тези обекти излизат от водата, без да оставят следи.

Може ли „блоп“ да е резултат от дейност на неизвестна цивилизация? Ако приемем, че съществуват технологии, които надхвърлят нашите, то е логично да предположим, че те могат да създават звуци, които не можем да обясним. Подводни бази, сонди, комуникационни устройства — всичко това е възможно, ако приемем наличието на интелигентен живот, скрит в океанските дълбини.

Защо само веднъж на 20 години?

Един от най-големите аргументи срещу теорията за живо същество е рядкостта на сигнала. Ако това е зов, защо се чува само веднъж на две десетилетия? Това може да означава, че съществото — ако е такова — има цикъл на активност, който не съвпада с нашите очаквания. Или че сигналът е част от комуникация, която не е предназначена за нас.

Заключение: мистерията остава

Сигналът „блоп“ от 1997 г. и неговото повторение през 2017 г. остават едни от най-големите загадки в подводната наука. Нито една теория не може да обясни напълно всички аспекти — мощността, дълбочината, честотата и продължителността. Дали това е природен феномен, живо същество или технология от друга цивилизация — никой не знае със сигурност.

Но едно е ясно: океанът крие тайни, които тепърва предстои да бъдат разкрити. И може би, някъде там, в тъмните води на планетата, нещо наблюдава. Или просто чака да бъде открито.