„Дяволът на фермата“: Историята на Карлос Естевано и загадъчното същество, което ужаси Аржентина

През пролетта на 2013 г. в покрайнините на аржентинския град Сан Луис се разиграва една от най-странните и обезпокоителни истории, записани в местните хроники. Фермерът Карлос Естевано, човек с репутация на прагматик и заклет скептик, се сблъсква с нещо, което променя живота му завинаги. Същество, което работниците му наричат „дявол“, започва да се появява нощем, оставяйки след себе си страх, хаос и мистерия.

Първите признаци: нещо дебне в тъмното

Всичко започва с необясними шумове около кокошарника. Птиците се държат неспокойно, кучетата — иначе обучени пазачи — започват да се крият, да хленчат и да отказват да излязат от колибите си. Работниците съобщават за странно същество, което се появява нощем: тънко, черно, с тяло като скелет, покрито с кожа, и лице, което не прилича на нищо познато. Гърбът му е обсипан с костеливи израстъци, а миризмата му е отблъскваща — смесица от гнило месо и изгорял метал.

Звярът се появява

Една вечер съществото се опитва да изкопае тунел под кокошарника. Работниците го виждат и се опитват да го прогонят, но то реагира с ужасяващ рев — звук, наподобяващ рязане на метал с диамантено острие. Кучетата, вместо да се хвърлят в защита, се скриват в ъглите, покривайки очите си с лапи. Това поведение е необичайно дори за най-страхливите животни.

Карлос, информиран за случилото се, решава да действа. Убеден, че става дума за диво животно, той се заклева да го застреля, ако се появи отново. И скоро му се предоставя възможност.

Срещата с „дявола“

При следващото си появяване, съществото демонстрира невероятна ловкост. С един скок се озовава на покрива на кокошарника, а оттам — на земята, на разстояние от почти четири метра. Работниците са шокирани. Никой не очаква подобна атлетичност от същество, което изглежда като ходеща анатомична диаграма.

Няколко часа по-късно, през нощта, звярът нахлува в кокошарника. Но този път не копае — той отваря резето на вратата. Влиза вътре и напада не само свободно движещите се птици, но и тези, заключени в специални клетки. Клетките са със сложни ключалки, но това не го спира. След нападението няма нито един труп — нито пера, нито кръв. Просто изчезнали.

Капаните и засада

Ядосан и решен да отмъсти, Карлос поставя капани с колове, камуфлирани в края на фермата. Проверява ги ежедневно, но съществото не се появява. След седмица, нападенията спират. Но няколко месеца по-късно, подобно същество е забелязано в съседна ферма — този път атакува кози.

Карлос и негови приятели организират засада. Поставят млада коза като стръв и се скриват с оръжия. На втората нощ звярът се появява. С няколко скока достига ямата, убива козата и се опитва да избяга. Мъжете стрелят, но само Карлос успява да го рани в задния крак. Съществото вие, забавя ход, но все пак успява да се измъкне в гъсталака.

Кръвта на звяра

Фермерите събират проби от кръвта и ги изпращат за анализ. Резултатите са озадачаващи: биоматериалът показва сходства с вълци, кучета и койоти, но не съвпада с нито един известен вид. Изследователите предполагат, че това е криптид — същество, чието съществуване не е потвърдено от науката.

Чупакабра: мит или реалност?

Много уфолози и криптозоолози свързват съществото с легендарната чупакабра — мистериозен хищник, известен с нападенията си над добитък, особено в Латинска Америка. Според някои теории, чупакабрата е резултат от генетични експерименти, избягали от лаборатории. Други вярват, че е същество от друго измерение или дори извънземен ловец, изпратен да събира биоматериал.

Няма единно мнение. Но фактите от фермата на Карлос Естевано — поведението на кучетата, липсата на трупове, способността да отваря врати и ключалки, и необяснимата биология — подкрепят идеята, че това не е обикновено животно.

Последствията и мълчанието

След като Карлос го ранява, съществото повече не се появява. Фермата се връща към нормалния си ритъм, но страхът остава. Работниците не говорят за случилото се, а Карлос отказва интервюта. Единственото, което казва, е: „Това не беше животно. Това беше нещо друго.“

Заключение: когато легендата оживее

Историята на „дявола“ от Аржентина е едновременно ужасяваща и интригуваща. Тя ни напомня, че светът е пълен с тайни, които не можем да обясним. Дали съществото е чупакабра, мутант, или нещо още по-непознато — никой не знае. Но едно е сигурно: когато кучетата се крият, а хората шепнат думата „дявол“, нещо необикновено се е случило. И може би, някъде там, в сенките на света, то все още дебне.