„Черният диск се движеше с невероятна скорост“ — Разказът на първия помощник-капитан от Японско море

Историята, която ще прочетете, не е просто спомен от военната служба. Тя е свидетелство за среща с нещо, което надхвърля човешкото разбиране, технологичните възможности на времето и границите на официалната наука. Разказът идва от Леонид Михайлович Афанасиев — първи помощник-капитан на съветски кораб, базиран в Приморие, служил в Японско море през 70-те и 80-те години. През май 1979 г. той и екипажът му стават свидетели на нещо, което никога не са забравили: появата на черен диск, движещ се с невъобразима скорост.

Спокойна служба, необичайна среща

Съветският флот по онова време е символ на дисциплина, престиж и патриотизъм. Екипажът на кораба, на който служи Афанасиев, е сплотен, добре обучен и с чувство за хумор. Сред множеството спомени от службата, включително отглеждането на малко мече, спасено от бракониери, един момент се откроява със своята мистериозност и напрежение.

Засичане на необясним обект

По време на рутинно плаване в Японско море, бордовите радари засичат обект под водата, движещ се на дълбочина около 30–35 метра. Това само по себе си не би било необичайно, ако не беше скоростта — около 300 км/ч. За сравнение, съвременните подводници се движат с много по-ниска скорост под вода. Освен това, обектът не се движи по права линия, а кръжи около кораба, появявайки се ту на едната, ту на другата страна.

Реакцията на екипажа

Капитанът на кораба е опитен офицер, но дори той не знае как да реагира. Въпреки напрежението, не се дава заповед за стрелба. Екипажът е поставен в бойна готовност, но запазва спокойствие. Всички наблюдават радара, водата, небето — очаквайки следващия ход на обекта.

Появата на черния диск

Изведнъж, на около 100 метра от кораба, обектът изплува. Но това не е подводница. Това е черен диск, с множество бели светлини — дали илюминатори или повърхностни източници на светлина, никой не знае. Дискът се издига над водата, спира за няколко секунди и след това излита с невероятна скорост. За 15–20 секунди достига почти до хоризонта и се потапя обратно във водата. Скоростта му надвишава тази на всяка бойна ракета, позната на съветския флот.

Мълчанието на командването

След завръщането на кораба, Афанасиев се опитва да разбере повече. Но командването реагира с насмешка. Някои твърдят, че е била голяма чайка, други — че е халюцинация, причинена от умора или алкохол. Но никой не дава сериозно обяснение. Очевидно е, че подобни случаи се прикриват. Афанасиев научава от други моряци и подводничари, че подобни срещи са се случвали и в други морета — но винаги остават неофициални, недокументирани, отричани.

Какво беше това?

Въпросът остава без отговор. Беше ли извънземен апарат? Тайна технология? Природен феномен, който не разбираме? Черният диск не излъчваше агресия, но присъствието му беше осезаемо, почти заплашително. Технологията, която демонстрира, надхвърля всичко, което човечеството е създало — поне официално.

Значението на разказа

Историята на Афанасиев не е просто любопитен епизод. Тя е част от по-голямата картина на необяснимите явления, които се случват по света — особено в морските дълбини, където човешкото присъствие е ограничено. Тя показва, че дори в строго контролирана среда, каквато е военният флот, има моменти, в които реалността се разпада и се появява нещо друго — нещо, което не можем да класифицираме, измерим или обясним.

Заключение: среща с неизвестното

„Черният диск се движеше с невероятна скорост“ не е просто заглавие. Това е свидетелство за среща с нещо, което не принадлежи на нашия свят — или поне не на нашето разбиране за него. Афанасиев не търси сензация. Той просто споделя това, което е видял. И в думите му има нещо, което не може да се отрече — искреност, удивление и усещане за границата между познатото и непознатото.

Може би някой ден ще разберем какво е било това. А може би не. Но докато има хора като Афанасиев, които имат смелостта да разказват, мистериите на света няма да останат напълно скрити.