Тя видя КОЙ притежава Земята вътре в мейнфрейма

В това въздействащо трето интервю с Изабела Грийн, тя разкрива най-шокиращото си видение досега. По време на практика на слънцестоене, Изабела пътува в това, което тя нарича мейнфрейм на реалността - и се изправя лице в лице с драконоподобно същество, за което вярва, че е истинският собственик на Земята. От ужасяващото присъствие на влечуги в празнотата до чудотворния портал на дъгата, който промени всичко, Изабела споделя своите преки преживявания с матрицата, прераждането, времевите линии на любовта и пътя към суверенитет отвъд цикъла. Гледайте до края - тя обяснява как можете да тренирате душата си да излезе от системата и да се върне към истинската си същност. 🎯 Свържете се с Изабела Грийн днес

 Тя видя КОЙ притежава Земята вътре в мейнфрейма: Пътуване отвъд завесата на реалността

В третото си интервю, Изабела Грийн разкрива най-дълбокото и шокиращо преживяване от своите духовни изследвания досега. Това не е просто разказ за медитация или вътрешно прозрение – това е свидетелство за среща с нещо, което надхвърля човешкото разбиране. По време на практика, проведена в деня на слънцестоене, тя навлиза в това, което нарича „мейнфрейм на реалността“ – енергийна структура, която поддържа и управлява нашето възприятие за света. Там, в сърцевината на тази система, тя се изправя лице в лице с същество, което според нея е истинският собственик на Земята.

Влизане в мейнфрейма

Мейнфреймът, както го описва Изабела, не е компютърна система, а метафизична архитектура – невидим код, който управлява матрицата на човешкото съществуване. Той съдържа времеви линии, програми за прераждане, емоционални шаблони и дори колективни вярвания. Влизането в него не става с техника, а с вътрешна настройка – чрез дълбока медитация, синхрон с космически цикли и пълно изключване от външния свят.

По време на слънцестоенето, когато енергийните портали са най-отворени, Изабела успява да проникне в тази структура. Това, което вижда там, не е светлина, а празнота – безвремие, безпространственост, но изпълнено с присъствие. И това присъствие не е човешко.

Срещата с съществото

В центъра на мейнфрейма тя среща същество, което описва като драконоподобно – не в митологичния смисъл, а като енергийна форма, съчетаваща интелект, власт и студена дистанция. Това същество не говори с думи, а с импулси, с вибрации, с директно проникване в съзнанието. Изабела усеща, че то не просто наблюдава Земята – то я притежава. Не като територия, а като система. То контролира циклите на прераждане, емоционалните програми, дори самото време.

Това същество не е зло в класическия смисъл, но е лишено от състрадание. То е архитект, администратор, пазител на структурата. Според Изабела, то е част от древна раса, която е създала матрицата, в която човечеството живее – не физическа, а енергийна. И тази матрица не е просто илюзия, а затвор, в който душите се въртят в цикли, без да осъзнават, че има изход.

Порталът на дъгата

В най-мрачния момент от срещата, когато Изабела усеща, че е напълно погълната от празнотата, се появява нещо неочаквано – портал, изграден от светлина в цветовете на дъгата. Този портал не е част от мейнфрейма, а пробив в него. Той не е създаден от съществото, а от самото съзнание на Изабела, което отказва да се подчини. Порталът я отвежда извън структурата – в пространство, което тя описва като „истинската реалност“, където няма програми, няма цикли, няма контрол.

Там тя усеща себе си като чисто съзнание – без форма, без история, но с пълна свобода. Това преживяване променя всичко. То ѝ показва, че матрицата може да бъде напусната, че мейнфреймът не е абсолютен, че съществото няма власт над свободната душа.

Матрицата, прераждането и времевите линии

Изабела споделя, че матрицата не е просто система от вярвания, а реална енергийна структура, която управлява преражданията. Душите се връщат отново и отново, защото са обвързани с програми – карма, емоционални травми, незавършени уроци. Времевите линии, които преживяваме, не са случайни – те са предварително зададени от мейнфрейма. Но когато човек осъзнае това, той може да започне да ги променя.

Любовта, според нея, е ключът. Тя не е просто чувство, а вибрация, която разрушава кодовете на матрицата. Когато човек започне да живее от сърцето, а не от ума, той започва да излиза от системата. Това не става с борба, а с трансформация.

Пътят към суверенитет

Суверенитетът, както го разбира Изабела, не е политическа независимост, а духовна автономия. Това е състояние, в което душата не е обвързана с програми, с страхове, с външни авторитети. Това е свобода отвъд матрицата. И тя е възможна.

Изабела вярва, че всеки човек може да тренира душата си – чрез медитация, чрез осъзнато живеене, чрез отказ от участие в емоционалните драми на системата. Това не е бягство, а пробуждане. И когато достатъчно хора го направят, мейнфреймът започва да се разпада. Защото той съществува само докато ние му даваме енергия.

Заключение

Тя видя кой притежава Земята – не като територия, а като система. Тя се изправи срещу съществото, което управлява матрицата. И тя откри, че има изход. Порталът на дъгата не е фантазия – той е символ на вътрешната сила, която всеки човек носи. Матрицата може да изглежда непобедима, но тя е само програма. А съзнанието е по-голямо от всяка програма.

Изборът е личен. Пътят е вътрешен. Суверенитетът е възможен. И когато човек го избере, той не просто напуска системата – той се връща към себе си. Към истинската си същност. Към свободата, която никой не може да притежава.