Забравената цивилизация на Сибир: Какво крие историята?

Сибир – необятен, студен, често представян като пуст и безлюден – е дълго време възприеман като периферия на историята. В учебниците той се появява като място за изгнание, като територия на номади и ловци, като географска граница, но не и като културен център. И все пак, под пластовете на мълчание и забрава, започват да изплуват следи от свят, който не се вписва в тази картина. Свят, който е бил организиран, строителен, духовен – и който сякаш е изчезнал без следа.

Следи от изчезнал свят

Различни източници – от арабски хроники до китайски пътеписи – намекват за съществуването на цивилизация в Сибир, която не е била нито номадска, нито примитивна. В „Сборник с летописи“ на Рашид ад-Дин се споменава каменният град Алачин – укрепен, с кули и стени, разположен сред други населени места. Това не е описание на временен лагер, а на урбанизирана среда.

Съвременни изследователи наричат тази държава „Алатс“ или „Алотас“ – културен ареал, който е обхващал територии от Об до Енисей, от Алтай до Арктика. За разлика от степните империи, алотите са били земеделци, занаятчии, металурзи. Те са обработвали земята, строили каменни сгради, добивали руда. Конете са били част от техния бит, но не като бойни животни, а като помощници в селското стопанство.

Археологията говори

Археологическите находки започват да потвърждават тези разкази. През 40-те години на XX век, близо до Абакан, са открити основите на каменен дворец – с размери, които надхвърлят очакванията за „дива“ територия. В началото на века Владимир Арсениев описва каменни пътища, укрепления и следи от градски живот в Далечния изток. Ориенталистът Паладий Кафаров документира руини, които не могат да бъдат обяснени с местните номадски култури.

Още по-интересни са мумиите, открити в Алтай – включително „Алтайската принцеса“ и други тела със светла кожа и сини очи. Това не са типични представители на монголските или тюркските народи. Китайски хроники описват народа „Бома“ – високи, руси, с враждебно отношение към китайците и монголите. Това подсказва, че Сибир е бил дом на етнически и културно различна група, която е оставила следи, но не и име.

Камбалик: столицата на грешния Китай?

Един от най-спорните въпроси е свързан с Камбалик – град, който традиционно се идентифицира със съвременния Пекин. Но средновековни карти, като тази на Херберщайн (1549) и Фра Мауро (1459), поставят Камбалик не в Китай, а в Сибир – близо до Телецкото езеро, в горното течение на река Об.

На тези карти Сибир е гъсто населен, с градове, мостове, пътища – чак до Северния ледовит океан. След XVI век обаче картите започват да се променят. Появяват се „терра инкогнита“ – зони без информация, без имена, без пътища. Това съвпада с предполагаем катаклизъм – природен или космически – който е заличил цели региони.

Забравена история?

Въпреки множеството улики, официалната историография остава предпазлива. Археологическите находки често се интерпретират в рамките на вече установените схеми. Каменните структури се обясняват като случайни, мумиите – като изолирани, картите – като грешни. Но когато отделните парчета започнат да се свързват, се очертава картина, която не може да бъде игнорирана.

Признаването на древна сибирска цивилизация би означавало преосмисляне на историята на Евразия. Би поставило Сибир не като периферия, а като център. Би изисквало нови въпроси: Кой е живял там? Какво е било нивото на тяхната култура? Защо са изчезнали?

Какво предстои?

Историята не е завършена. Тя е процес – на откриване, на преосмисляне, на събиране на забравени гласове. Забравената цивилизация на Сибир може да е била заличена от лед, от време, от политически интереси. Но нейните следи остават – в камъка, в картите, в легендите.

И може би най-важното е да не се страхуваме да задаваме въпроси. Да търсим. Да свързваме. Защото историята не е само това, което ни учат – тя е и това, което тепърва предстои да бъде открито.