Изкуственият интелект, универсалният базов доход и цената на човешката свобода Когато технологиите обещават утопия, но носят нова форма на зависимост

Новата ера на автоматизацията и социалните обещания

живеем във време, в което технологиите не просто променят начина, по който работим – те пренаписват самата идея за човешка стойност. Изкуственият интелект вече не е футуристична концепция, а ежедневна реалност. И с неговото разрастване се появява ново предложение: универсален базов доход (УБД) – фиксирана сума, която всеки човек би получавал безусловно, независимо от трудовата си активност.

На пръв поглед това звучи като социална революция. Но когато се вгледаме по-дълбоко, започваме да виждаме структурата на нова зависимост, която може да подмени свободата с удобство, а автономията – с алгоритмичен надзор.

Изявленията на лидерите в технологиите: между ентусиазъм и неизбежност

Сам Алтман, създателят на ChatGPT, нарича идеята за УБД „вълнуваща“. Според него това би позволило на хората да се освободят от икономическия натиск и да се посветят на творчество, образование или просто на живот. Елън Мъск, създателят на Grok, е още по-категоричен – според него универсалният базов доход е неизбежен, защото автоматизацията ще направи голяма част от работните позиции ненужни.

Тези изказвания не са изолирани. Те се припокриват с посланията на Световния икономически форум, който вече години наред прокламира: „Ще притежавате нищо и ще бъдете щастливи.“ В този контекст, УБД не е просто икономическа мярка – той е инструмент за пренареждане на обществото, в което собствеността, трудът и личната инициатива се заменят с централизирана грижа.

Изкуственият интелект като безплатен инструмент – но на каква цена?

Когато изкуственият интелект се предлага безплатно, истинската валута вече не са парите – това са хората. Всеки потребител, който задава въпрос, пише текст, качва снимка или търси информация, захранва алгоритмите. Данните, идеите, креативността – всичко това се превръща в гориво за машината, която става все по-мощна.

С всяко взаимодействие, ИИ се учи. И колкото повече се учи, толкова повече замества човешките умения. В началото това изглежда като помощ. Но постепенно хората започват да зависят от него, за да останат конкурентоспособни. Знанията отслабват, а зависимостта расте.

Контрол чрез зависимост: когато помощта има условия

Сценарият, който се очертава, включва социален контрол чрез икономическа зависимост. Ако някой откаже да се съобразява с новите правила – например да използва определени платформи, да приема определени условия или да се подложи на определени процедури – му се предлага „чек за социална помощ“.

Но този чек идва със специфични условия. Може да включва ограничения върху свободата на изразяване, задължително използване на определени технологии, проследяване на поведението. Така независимостта се заменя със зависимост, прикрита като грижа.

Последната граница: когато тялото става интерфейс

Най-тревожният аспект на тази трансформация е навлизането на технологиите в самото човешко тяло. Идеята за поставяне на микрочипове под кожата – за идентификация, плащания, здравен мониторинг – вече не е научна фантастика. Тя се обсъжда открито в технологични форуми, корпоративни стратегии и дори в политически документи.

Ако това бъде прието, човешкото тяло ще се превърне в интерфейс, а личната автономия – в програмирана функция. Това би било последният удар по човечеството: не просто загуба на свобода, а пренаписване на самата идея за човешко същество.

Универсалният базов доход: утопия или инструмент за подчинение?

УБД може да изглежда като решение на социалните неравенства. Но когато се предлага в контекста на масова автоматизация, алгоритмичен контрол и дигитална идентичност, той се превръща в инструмент за управление, а не за освобождение.

Истинската свобода не идва от това да получаваш пари безусловно. Тя идва от възможността да избираш, да създаваш, да отказваш. И когато тези възможности се заменят с „гарантиран доход“, но при условие, че следваш системата – тогава свободата вече не съществува. Остава само привидна сигурност, която може да бъде отнета с едно натискане на бутон.

Какво можем да направим: съпротива чрез осъзнатост

Всеки, който разбира този анализ, вече е предупреден: процесът е в ход. ИИ се интегрира във все повече сфери – образование, здравеопазване, правосъдие, медии. УБД се обсъжда като неизбежна стъпка. Микрочиповете се представят като удобство.

Единственият начин да се съхрани човешката свобода е:

Да не се допуска навлизане на роботи в общностите, особено в сфери като грижа за деца, възрастни хора и образование.

Да не се позволява поставянето на микрочипове под кожата, независимо от обещанията за удобство.

Да се поддържа човешката компетентност – умения, занаяти, творчество, критично мислене.

Да се изграждат локални мрежи от доверие, извън дигиталните платформи.

Да се отстоява правото на отказ, без страх от санкции.

Заключение: свободата не е даденост – тя е избор

Изкуственият интелект не е враг. Но когато се използва без граници, без етика и без човешко участие, той се превръща в инструмент за подчинение. Универсалният базов доход не е решение, ако идва с условия, които заличават личната автономия.

Свободата не е да получаваш. Свободата е да избираш. И ако искаме да я запазим, трябва да сме готови да платим цената – не с пари, а с осъзнатост, смелост и отказ от удобната зависимост.

Играта се променя. Въпросът е: ще бъдем ли играчи или просто потребители на собствената си реалност?