„Виждам извънземни, преоблечени като хора“: Историята на Ярослава Захарова от Челябинск

В света на необяснимите явления понякога се появяват истории, които не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Те не се вписват в рамките на медицината, психологията или логиката, но остават живи в съзнанието на онези, които ги преживяват. Такава е историята на Ярослава Захарова – жена от Челябинск, която след преживяване близо до смъртта започва да вижда същества, които според нея не са хора, а извънземни, маскирани сред нас.

Началото: граничното състояние

Всичко започва, когато Ярослава навършва 33 години. След внезапна и тежка болест тя изпада в критично състояние, претърпява две операции и прекарва 15 дни в безсъзнание. Според лекарите, животът ѝ е бил на косъм. Когато се събужда, няма спомени от видения или сънища – само тишина и празнота. Но след изписването от болницата, животът ѝ започва да се променя.

Първото видение

Около шест месеца по-късно, докато върви към магазина, Ярослава забелязва нещо необичайно. Сред обикновените минувачи се движи същество с четири черни очи, лице като на насекомо и броня от черно-зелен метал. Никой друг не реагира. Хората го подминават, сякаш не съществува. Тя изпитва страх, но не казва на никого. Мисли, че може би халюцинира.

Вторият инцидент

Няколко месеца по-късно, докато се разхожда със съпруга си в парка, вижда синьо джудже с опашка и светещ костюм. Съпругът ѝ обаче вижда само малко дете, което си играе. Това е моментът, в който Ярослава решава да сподели с него какво преживява. Той я насърчава да потърси медицинска помощ.

Медицински прегледи и липса на обяснение

Ярослава преминава през серия от изследвания – ЯМР, ЕЕГ, компютърна томография. Всички резултати са нормални. Няма признаци на мозъчни увреждания, психиатрични отклонения или неврологични заболявания. Психиатърът не открива никакви симптоми на психоза, шизофрения или други разстройства. Предложена ѝ е хоспитализация за наблюдение, но в продължение на три седмици не се случва нищо необичайно.

Снимката в автобуса

След изписването, Ярослава не вижда нищо странно за известно време. Но един ден, докато пътува в автобус, забелязва същество, което я наблюдава. Изглежда като човек за всички останали, но тя вижда нещо съвсем различно. Снима го с телефона си – на снимката се вижда жена. Това я обърква още повече.

Среща с парапсихолог

Чрез приятели Ярослава се свързва с парапсихолог, който я изслушва внимателно. За разлика от лекарите, той не отхвърля възможността тя да вижда нещо реално. Според него, човешкият мозък има неизследвани способности. Възможно е тя да е развила сетиво, което ѝ позволява да възприема същества от други измерения или цивилизации, които се маскират като хора.

Той споделя, че е имал и други случаи, при които хора са виждали летящи обекти или същества, които никой друг не е забелязал. Според него, това не е болест, а дарба – способност да се вижда отвъд обичайното.

Последващи срещи

След тази среща Ярослава се чувства по-спокойна. Вярва, че не е луда, а просто различна. Но виденията продължават. Две години по-късно, по време на преглед при зъболекар, тя вижда лекаря като влечугоподобен хуманоид. Изпитва шок, но не реагира. Не знае дали да вярва на очите си или да се съмнява в себе си.

Какво означава това?

Историята на Ярослава поставя множество въпроси. Възможно ли е след преживяване близо до смъртта мозъкът да се „пренастрои“ и да започне да възприема реалността по различен начин? Съществуват ли същества, които живеят сред нас, но са невидими за повечето хора? Или това е форма на невидима травма, която се проявява като визуални халюцинации?

Науката не може да даде категоричен отговор. Но историята на Ярослава не е единствена. В различни части на света има хора, които твърдят, че виждат същества, които не са от този свят. Някои ги описват като ангели, други – като демони, трети – като извънземни. Общото между тях е, че никой друг не ги вижда.

Заключение

Ярослава Захарова не търси слава, не пише книги, не участва в телевизионни предавания. Тя просто споделя своята история – история на жена, която след гранично преживяване започва да вижда неща, които другите не виждат. Дали това е дарба, проклятие или нещо трето – никой не знае. Но тя вярва, че сред нас има същества, които не са хора. И че понякога, когато животът ни постави на ръба, започваме да виждаме истината.