Френски учен: „Можем да бъдем наречени потомци на извънземни“ – разкритие, което преобръща представите за човешкия произход

В продължение на векове въпросът за произхода на човека е бил обект на ожесточени научни дебати, философски размишления и религиозни догми. Официалната наука поддържа еволюционната теория, според която съвременният човек е резултат от дълъг процес на трансформация – от примитивни форми на живот, през примати, до Homo sapiens. Но тази теория, макар и широко приета, не отговаря на всички въпроси. Има пропуски, несъответствия и необясними факти, които карат някои учени да търсят алтернативни обяснения. Един от тях е френският антрополог Жан-Жак Юблен, който твърди, че човечеството може да има извънземен произход.

Юблен и неговият екип обръщат внимание на кроманьонците – древен човешки вид, който се появява внезапно в археологическите записи, без ясна еволюционна връзка с предходните форми. Според тях, кроманьонците не само че не са произлезли от примати, но и са демонстрирали характеристики, които не могат да бъдат обяснени с естествена еволюция. Те са били високи, стройни, с развит мозък и сложна култура. Появили са се внезапно и са започнали да доминират над местните човекоподобни видове, включително неандерталците.

Един от основните аргументи на Юблен е свързан с биологичната несъвместимост между хората и приматите. Въпреки предполагаемата близост, органи и тъкани от маймуни не могат да бъдат трансплантирани на хора. В същото време, човешкото тяло показва по-голяма съвместимост с прасетата – факт, който поставя под съмнение еволюционната връзка с приматите. Освен това, човешката физиология страда от гравитацията по начин, който не се наблюдава при други бозайници. Остеохондрозата, проблеми с гръбначния стълб и затруднения при раждането са само част от симптомите, които подсказват, че човешкото тяло не е напълно адаптирано към земните условия.

Изчисления показват, че гравитация, около 2,5 пъти по-слаба от земната, би била по-подходяща за човешката анатомия. Това навежда на мисълта, че нашите предци може би са се развили на друга планета, с различни физически параметри. Неандерталците, от своя страна, са били по-добре приспособени към земната среда – с по-голяма мускулна маса, по-устойчиви органи и липса на съвременни заболявания. Те са се движели на четири крайника, което е облекчавало натоварването върху гръбначния стълб и е позволявало на жизнените им системи да функционират оптимално.

Интересен аспект от теорията на Юблен е свързан с репродуктивните способности. Неандерталските жени са можели да раждат многократно без сериозни усложнения, докато кроманьонките – и съвременните жени – често срещат трудности. Цезаровото сечение, което днес е често срещано, е било непознато за неандерталците. Това подсказва, че човешкото тяло е било проектирано за други условия – може би за по-ниска гравитация, различна атмосфера или дори друг биологичен цикъл.

Юблен стига до заключението, че кроманьонците са се появили на Земята не чрез еволюция, а чрез миграция. Възможно е те да са пристигнали от друга планета – Марс, Фаетон или друга, неизвестна за нас. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че кроманьонците са притежавали високо ниво на интелигентност и технологични умения, които не могат да бъдат обяснени с естествено развитие. Възможно е те да са били част от експеримент, организиран от висши сили – дали това са били извънземни цивилизации, божествени същности или нещо друго, остава загадка.

Теорията за извънземния произход на човека не е нова, но Юблен я обогатява с конкретни биологични, антропологични и физиологични аргументи. Той не твърди, че всички хора са извънземни, а че нашите предци – кроманьонците – може би са дошли от друго място. Това би обяснило внезапната поява на сложни култури, език, изкуство и технологии, които не се наблюдават при другите човешки видове.

Разбира се, тази теория е спорна и предизвиква сериозни реакции в научните среди. Много учени я отхвърлят като спекулативна, но други я приемат като възможна алтернатива, която заслужава внимание. В крайна сметка, въпросът за произхода на човека остава отворен. Може би сме продукт на еволюция, може би сме резултат от космически експеримент, а може би сме наследници на цивилизация, която е изчезнала, но е оставила следи в нашата ДНК, култура и съзнание.

Жан-Жак Юблен не настоява за абсолютна истина. Той предлага нова перспектива – такава, която изисква смелост, въображение и готовност да се излезе извън рамките на традиционното мислене. И ако приемем, че сме потомци на извънземни, това не ни прави по-малко човешки. Напротив – това ни прави част от една по-голяма история, която тепърва предстои да бъде разкрита.