Многоизмерният човек: Едновременност на реалности, честота на съзнанието и битката за вътрешна свобода

Съществуването ни не е линейно, нито едноизмерно. Ние не сме просто тела, движещи се в пространство и време. Ние сме съзнания, които едновременно съществуват в множество реалности, всяка от които вибрира на различна честота. Това не е метафора, а фундаментален принцип на съществуването. Всяко действие, всяка мисъл, всяко докосване е портал – прехвърляне между версии на реалността, които съществуват паралелно.

Когато се чудим дали да вземем чашата с вода, вече сме създали две реалности – едната, в която я взимаме, и другата, в която не го правим. Но ние не ги създаваме – те вече съществуват. Ние просто се прехвърляме между тях, според фокуса, честотата и вътрешната ни настройка.

Честотата като ключ към възприятието

Всичко в съществуването е честота. Материята, мисълта, емоцията – всичко вибрира. Когато съзнанието ни е замъглено, когато сме потопени в ниски честоти – страх, болка, пороци – ние сме заключени в реалности, където борбата за оцеляване е основна тема. Материята ни държи в плен, фокусът ни е насочен към плътта, към нуждите, към инстинктите.

Но когато честотата се повиши – чрез вяра, чрез вътрешна работа, чрез отказ от ниските импулси – започваме да виждаме отвъд. Започваме да усещаме реалности, които не са видими с физическите очи. Приказни създания, магически същности, светли светове – те не са фантазия, а паралелни реалности, достъпни чрез чисто съзнание.

Съзнанието като портал

За да навлезем в тези реалности, съзнанието трябва да бъде пробудено. Изчистено от шум, от зависимости, от програми. Когато сме потопени в порнография, мастурбация, разврат, прекомерна консумация на храна и алкохол – ние губим творческата си енергия. Тази енергия е горивото за навлизане в по-високи измерения. Без нея, оставаме в ниските астрални нива, където демонични същности се хранят с нашите страхове, болка и пороци.

Елитарните структури знаят това. Затова ни тровят – не само физически, но и енергийно. Целта е да държат фокуса ни върху материята, върху борбата, върху оцеляването. Когато сме плътни, съзнанието ни е замъглено. А когато съзнанието е замъглено, магическите и духовни сили са потиснати.

Магията като честотна реалност

Магията не е трик, не е илюзия. Тя е честотна реалност. Зависи от това къде е насочен фокусът, каква е вярата, каква е вътрешната настройка. Ако сме насочени към плътта, към материята – ще виждаме само борба. Но ако сме насочени към светлината, към духа – ще започнем да възприемаме невидимото.

Приказните създания, които някои наричат фантазия, са реални същности в други измерения. Когато ги визуализираме, ние не ги измисляме – ние се свързваме с тях. Всяка представа, която се появява в съзнанието, е врата към друга реалност. И когато тази представа е чиста, вдъхновена, светла – тя води към светли светове.

Едновременност на реалностите

Всички реалности съществуват едновременно. Ние не ги създаваме, а се прехвърляме между тях. Всяко действие, всяка мисъл, всяка емоция е избор – избор на честота, избор на реалност. Има версии на нас, които живеят в светлина, в мир, в творчество. Има версии, които са потопени в тъмнина, в страх, в зависимост. Ние сме всички тях – но преживяваме само тази, към която сме насочили фокуса си.

Визуализацията като инструмент

Когато си представяме нещо, това не е фантазия. Това е връзка. Визуализацията е начин да се настроим към определена честота. Когато си представим светъл свят, ние се доближаваме до него. Когато си представим тъмна реалност, ние се свързваме с нея. Затова е важно да внимаваме какво допускаме в съзнанието си – защото то е портал.

Заключение: Възвръщане на вътрешната свобода

Ние сме многоизмерни същества. Съществуваме едновременно в светли и тъмни реалности. Изборът е наш – чрез фокус, честота, вяра. Светът, който преживяваме, не е единствен – той е отражение на вътрешната ни настройка. И когато се освободим от ниските честоти, от зависимостите, от страха – започваме да виждаме истинското. Започваме да усещаме магията. Започваме да се връщаме към себе си.