„Те ми помогнаха да разбера как са еволюирали хората“ — професор Симон Ратуш и срещата, която преобърна научните му възгледи

В света на науката понякога се появяват личности, които не се страхуват да прекрачат границите на утвърденото знание. Един от тях е професор Симон Ратуш — германски физик и астроном, преподавател с дългогодишна кариера, който през 2009 г. преживява нещо, което променя не само неговите възгледи, но и начина, по който разглежда човешката еволюция.

От академичната зала до звездите

Симон Ратуш получава докторска степен през 1996 г. и започва да преподава в престижен университет в Германия. През годините се утвърждава като уважаван учен, но през 2009 г. интересът му се насочва към уфологията — област, която мнозина смятат за спекулативна. За Ратуш обаче тя се превръща в ключ към разгадаването на най-дълбоката загадка: произхода на човека.

Той започва да събира свидетелства от очевидци, да разговаря с уфолози и да анализира данни, които не се вписват в традиционната научна рамка. Постепенно изгражда теория, която представя пред студенти и колеги — теория, според която човешкият вид може да има извънземен произход или поне да е бил повлиян от цивилизации, които не са от Земята.

Срещата, която променя всичко

През октомври 2009 г., след късен урок, Саймън се прибира към дома си, когато забелязва три сини светлини в небето. Те се въртят в синхрон, сякаш танцуват. Скоро се сливат в един обект, който се спуска към земята извън града. Ратуш решава да го проследи, воден от усещането, че това е покана.

След около 20 минути той се озовава пред светещ обект. Светлината му отслабва, очертава правоъгълник, и в него се появяват три силуета. Съществата приличат на хора, но имат отличителни черти — костни израстъци на челото, четири пръста с допълнителна фаланга, височина над два метра. Въпреки първоначалния страх, контактът се оказва мирен.

Комуникация отвъд езика

Едно от съществата поставя на земята зелена топка с кристално ядро. Тя се разширява и поглъща всички присъстващи. В този момент започва телепатична комуникация. Саймън разбира техния език, а те — неговия. Започва разговор, който ще промени представите му за човешката история.

Съществата обясняват, че животът може да възникне при различни условия, но цивилизациите, достигнали космическо ниво, могат да пътуват между планети и галактики. Те споделят, че съществува галактическа асоциация, която регулира разпределението на раси и цивилизации по планетите, за да се избегнат конфликти.

Земята — временен дом?

Ратуш пита дали хората са коренни жители на Земята. Отговорът е уклончив. Съществата не могат да дадат категоричен отговор, но предлагат да направят анализ. Професорът е поканен на борда на кораба и поставен в инсталация, която обработва данни за човешкия геном и условията на планетите.

Резултатът е поразителен: съществуват 66 000 планети с условия, 98% или повече, подходящи за човешко обитаване. Най-близката е на 38 светлинни години. Земята, според тях, е само 94–95% съвместима. Това означава, че има по-добри места за човешкия организъм. Възможно е хората да са се появили на друга планета и по-късно да са се заселили на Земята.

Химерата, наречена човечество

След срещата, Ратуш задълбочава изследванията си. Сравнява човешкия геном с този на животни и установява, че хората споделят гени с котки, прасета, делфини и маймуни. Според него, първите същества, пристигнали на Земята, са създали хибрид — химера, която да бъде адаптирана към условията на планетата.

Тази теория обяснява защо човешкото тяло има характеристики, които не се срещат в природата в такава комбинация. Например, способността за абстрактно мислене, реч, емоционална сложност и социална организация — всичко това в един организъм, който биологично не е напълно съвместим с околната среда.

Научна ерес или прозрение?

Теорията на Ратуш предизвиква противоречиви реакции. Някои учени я отхвърлят като спекулативна, други я намират за интригуваща. Самият професор не настоява за признание — той просто споделя това, което е преживял и научил. За него срещата е била не просто контакт с извънземни, а откровение за човешката същност.

Той вярва, че науката трябва да бъде отворена към нови идеи, дори когато те изглеждат невероятни. Според него, ако искаме да разберем кои сме, трябва да приемем възможността, че не сме се появили тук случайно — и че може би сме част от по-голям космически план.

Заключение: въпросът за произхода остава отворен

Историята на Симон Ратуш е едновременно лична и универсална. Тя поставя въпроси, които човечеството си задава от векове: откъде идваме, защо сме тук, и какво ни прави хора? Може би отговорите не се крият само в генетиката, археологията или историята, а и в звездите — и в съществата, които ги обитават.

Дали хората са еволюирали на Земята или са дошли от другаде, остава загадка. Но благодарение на срещи като тази, започваме да разширяваме границите на възможното. И може би, някой ден, ще разберем истината.