Когато се събудиш от сън, се връщаш в отвъдния живот

Повечето хора са учени, че животът започва с раждането и завършва със смъртта, като някъде отвъд гроба ни чака задгробен живот. Но какво ще стане, ако вече сме в отвъдния живот? Ами ако истинското ни състояние изобщо не е тялото, а душата, и това физическо преживяване е пътуването на душата през временен сън.

В сънищата се докосваме до естественото си състояние. Тялото спи, умът се отпуска и душата се изплъзва свободно в сфери, където времето и пространството не я обвързват. Ето защо сънищата могат да се усещат по-дълги, отколкото изглеждат, защо можете да срещнете любими хора, които са починали, и защо невъзможното се усеща естествено. В тези моменти сте по-близо до вечното си аз, отколкото когато сте будни.

Когато отворим очи сутрин, се връщаме в този свят, място, което се усеща тежко и ограничено в сравнение със съня. Почти е като обръщане на смъртта. Душата се връща в тялото, поема своята роля и продължава временното си съществуване. Това, което наричаме буден живот, е в много отношения задгробният живот на душата.

Това повдига силен въпрос. Защо една душа би се впуснала в преживяване, което се усеща като кошмар? Отговорът е, че душата не го вижда по начина, по който го виждаме ние. Душата знае, че не може да ѝ се случи истинска вреда. Тя влиза в този плътен свят не за да страда, а за да изпита контраст. В светлината на вечността любовта е всичко, което съществува. Но тук, в свят на сенки, душата може да вкуси страх, загуба и ограничение и чрез тези преживявания може да преоткрие дълбочината на любовта, свободата и силата по начини, невъзможни в чиста светлина.

Най-големите пробуждания често идват от най-мрачните изпитания. Душата не се страхува да влезе в бурята, защото знае, че бурята не може да я разбие. Тя знае, че като стъпи в ограничението, в крайна сметка ще си спомни собствената си безгранична природа. Ето защо дори най-трудните животи често създават най-мъдрите души.

Така че, когато затваряте очи през нощта, помнете, че не напускате този свят заради някаква нереална фантазия. Вие се връщате в естественото си състояние за известно време, свързвайки се отново с вечното си „аз“. И когато се събудите отново, вие се връщате в отвъдния живот, в класната стая на душата, където се учат уроци и където любовта се преоткрива на фона на сянката.

Тялото може да спи и тялото може да умре, но душата остава недокосната. Сънищата ни напомнят, че вечността винаги е близо и че това, което наричаме живот, е просто една спирка в безкрайното пътешествие на вечния аз.