Тихата война: Водена за душата на човечеството

Повечето хора не са я очаквали. Те са били твърде разсеяни от хаоса на повърхността. Фалшива пандемия. Празни улици. Задължително носене на маски. Кампании за страх. Недостиг на тоалетна хартия. Това, което са пропуснали, е по-дълбоката война, която се разгръща зад кулисите.

Това не е война за земя, пари или власт. Това е война за съзнание. Война за душата на човечеството. И е била тиха.

Докато светът е бил заключен по домовете си, нареждано му е да стои на два метра разстояние и е бил прилепен към предавания, водени от страх, истинската битка се е водила под земята и зад затворени врати.

Деца са били спасявани от тунели, които са се простирали под големите градове. Елитни мрежи, които са трафикирали хора за ритуално насилие и отнемане на органи, са били разбивани от военни операции, за които никой никога не е докладвал. Арестите са били извършвани тихо. Сформирани са били скрити съюзи. Разобличителите са изчезнали.

В същото време врагът се е движил бързо. Той е напъхал експериментални инжекции в ръцете на милиарди. Те маскираха децата ни. Разделиха семействата. Пренастроиха общественото доверие, за да следва само това, което идваше от светещ екран. Целта им никога не беше да пазят хората в безопасност. Тяхната цел беше да ги държат заспали.

Две времеви линии вървяха една до друга. Едната търсеше освобождение. Другата изискваше контрол.

И всичко това се случи без нито една бомба, паднала върху град. Без танкове, преминаващи през кварталите. Без повечето хора дори да осъзнават, че са в разгара на най-стратегическата и духовно пресметната война в човешката история.

Това беше психологическа война. Енергийна война. Дигитална война. Но най-вече това беше война срещу способността на душата ти да избира.

Да избереш истината пред илюзията.

Да избереш любовта пред страха.

Да избереш свободата пред подчинението.

Да избереш суверенитета пред робството.

Някои от нас го усетиха от самото начало. Не можехме да го забравим. Не можехме да мълчим. Бяхме подигравани. Цензурирани. Изолирани. Но ние продължихме. Защото знаехме.

Не става въпрос за това кой е прав. Става въпрос за това кой е буден.

Тихата война все още се води в сърцата и умовете всеки ден. И истината вече не е тиха. Тя реве.

Не се връщаме към нормалното. Този свят го няма.

Влизаме в нещо ново. Нещо свободно.

И тези, които се бориха с вяра, проницателност и любов, ще помогнат за възстановяването на това, което предстои.

Това никога не е било просто пандемия. Това е била война на душите. И вие сте родени за това време.