ТЕ ИМАХА НУЖДА ОТ ВОДА. МИШКОПОДОБНИ СЪЩЕСТВА СЕ ПОЯВИХА СРЕД СЕЛЯНИТЕ В ИНДОНЕЗИЯ 

Тази година Индонезия преживя тежка суша в много региони. Не само че няколко общности се бореха с питейна вода, както и с вода за напояване на култури и насаждения, но дори нивото на водата в река Махакам спадна критично, спирайки много от веригите за доставки на страната. Баржи, една след друга, засядаха по средата на реката. Положението в страната беше тежко и индонезийското правителство поиска помощ от няколко държави за доставка на питейна вода. Има десетки села, където хората буквално са били принуждавани да пият вода от мръсни локви, да извличат влага от горски растения и, извинете за каламбура, да пият собствените си отпадъци. Ужасяващо е, че това се случва през 21-ви век, когато човек би си помислил, че човешкият прогрес, особено технологичният, отдавна би трябвало да е решил подобни проблеми. И това е в Индонезия, между другото, не е най-изостаналата страна. Какво се случва в африканските сили. Но нека поговорим за нещо друго. Във връзка с тази проклета суша в едно индонезийско село се случи събитие, което разтърси криптозоологичната общност. Преди да се потопим в този епизод, бих искал да се потопя малко в предисторията. Индонезия, както много страни по света, има свои собствени митове, легенди и приказки. Някои са разпространени само от малцина хора, докато други са широко разпространени, като 70-80% от населението действително вярва, че са истина. И така, индонезийците, така да се каже, са се образували от два типа хора: австронезийски народи и суматрански хомосапиенс. Двете етнически групи са се кръстосали, като по същество са образували съвременните индонезийци. Суматранските хомосапиенс живеят в Индонезия през последните 60 000-70 000 години, докато австронезийците са пристигнали едва преди 4000-4500 години. Кръстосването е станало не само на генетично, но и на културно ниво. Следователно е невъзможно да се каже със сигурност кога е възникнал даден мит, легенда или приказка. Фолклористите и митолозите обаче обикновено поставят началото на индонезийската митология във второто хилядолетие пр.н.е. или преди 4000 години. Всъщност ние ще последваме примера. Митът за подземните хора е широко разпространен в Индонезия и мнозина вярват в тяхното съществуване. Те са описвани като ниски джуджета, най-често хибриди на хора и мишки или плъхове. Приписва им се и способността да шият дрехи и да изработват примитивни инструменти и ловни принадлежности. Всъщност те живеят на ниво от каменната ера в своите подземни местообитания. Понякога успяват да излязат на повърхността и хора в различни региони на страната, най-често в гъсти гори или селски райони, съобщават, че са ги виждали. Например, според Международната криптозоологична асоциация, само през последното десетилетие в Индонезия са регистрирани приблизително 120 наблюдения на такива видове. Всеки случай е различен и не всеки може да се счита за случай на подземни обитатели. Може би хората са виждали обикновени местни животни или плюшени играчки, които според местния обичай трябва да се занесат в гората, за да може духът на починалия да си играе с тях дори след физическа смърт. Има много нюанси, но все пак вярвам, че има някои случаи, които трябва да се приемат за автентични. Твърди се, че едно от тези събития се е случило именно по време на тазгодишната суша. Жителите на село Пантар-Мимба страдали от липса на вода в продължение на три седмици. Кладенците им пресъхнали, както и местният извор. Запасите от чиста вода свършили на третия ден и тогава започнали проблеми. Вода се извличала от стъблата на растенията и лозите, а росата се събирала в специални контейнери рано сутринта. Само три седмици по-късно първата пратка питейна вода била доставена в Пантар-Мимба. Те излязоха за вода. Децата, жените и старците пиха първи. Мъжете също имаха достатъчно. Останалите запаси бяха необходими за няколко дни. Рано на следващата сутрин местните жители видяха мистериозни същества, които се приближаваха към тях от джунглата. Те приличаха на плъхове, ходещи на задните си крака. Държеха заострени пръчки в ръцете си, а около бедрата им бяха увити платнени бинтове. Изглеждаха изключително измършавели. Виждайки бъчва с вода, те се затичаха към нея и започнаха да се мият и да пият от животворната течност. Отначало хората искали да ги прогонят, но после разбрали – все пак били преживели толкова тежко предния ден. Разбирайки ситуацията, няколко жени напълнили кани с вода от бъчва и ги поставили пред странните плъхоподобни хора. Те ги обиколили за момент, след което ги сграбчили и ги завлекли в джунглата. Около две седмици по-късно, когато вълна от проливни дъждове ударила Индонезия, каните били открити на същото място, където съществата били излезли от гората. Вероятно те решили да върнат съдовете. Жителите на Пантар-Мимбу били удостоени с държавни награди за проявената доброта в тази ситуация.