ТЕОРИЯТА ЗА УНИЩОЖЕНИЕТО НА ТАРТАРИЯ ЧРЕЗ ЯДРЕНА ИЛИ КОМЕТНА БОМБАРДИРОВКА 

Една от най‑обсъжданите идеи в алтернативната история е дали Тартария е била унищожена от ядрена война или от метеоритна бомбардировка, която днес се бърка с ядрена атака. Много изследователи твърдят, че следите от висока температура, стопени камъни, разтопени повърхности и огромни кратери в Сибир и Централна Азия приличат на последици от ядрени удари. Но понеже човешката цивилизация не е разполагала с ядрено оръжие в онези времена, възниква въпросът дали това не е било нещо друго. Според една хипотеза метеоритната бомбардировка е била толкова мощна, че е оставила следи, които днес наподобяват ядрени експлозии. Ако кометата или метеорният поток е съдържал големи метални ядра, които при удар са се разпадали и са освобождавали енергия, сравнима с ядрена детонация, тогава е възможно древните кратери да са резултат от космическа атака, а не от човешка технология. Друга хипотеза твърди, че метеорите не са били естествени, а изкуствено насочени обекти, подобни на космически бойни тела, които са използвани като оръжие. Ако това е вярно, тогава древните хора са станали свидетели на нещо, което днес бихме нарекли орбитално бомбардиране. Възможно е тези „метеорити“ да са били обвити в каменна или ледена обвивка, която да ги маскира като природни тела, докато вътре са съдържали енергийни ядра, способни да произведат удар, подобен на ядрена експлозия. Именно затова някои изследователи казват, че древните удари са били ядрени, но не в смисъла на човешка технология, а в смисъла на енергийна мощност, равна на ядрена детонация. Днес, когато хората виждат стопени камъни, стъкловидни пустини, огромни кратери и следи от ударни вълни, те ги тълкуват като доказателство за ядрена война. Но ако истината е, че това е било космическа бомбардировка, тогава ние просто бъркаме причината. Метеоритната атака може да е била толкова прецизна и масирана, че да изглежда като координирана военна операция. Някои алтернативни изследователи твърдят, че Тартария е била унищожена именно от такава бомбардировка – серия от удари, които са паднали върху ключови градове и са ги изтрили от лицето на Земята. Това обяснява защо много сгради по света имат затрупани първи етажи, сякаш са били погребани под слой кал и пепел след глобален катаклизъм. Ако ударите са били придружени от последващи пожари, земетресения и атмосферни промени, тогава разрушенията биха били идентични с последиците от ядрена война. Затова днес хората бъркат двете неща. Те виждат следи от огромна енергия и ги наричат ядрени, защото това е най‑близкото понятие, което познаваме. Но древните удари може да са били нещо съвсем различно – космическо оръжие, метеоритна атака или дори природен катаклизъм, който е бил толкова мощен, че е оставил следи, които ние днес тълкуваме погрешно. Истината е, че ние не знаем със сигурност. Но е напълно възможно Тартария да е била унищожена не от ядрена война, а от кометна или метеоритна бомбардировка, която е изглеждала като ядрена атака и която днес се бърка с такава.

По света откриват кръгли кратери и дори езера с идеално кръгла форма, които различни изследователи смятат за следи от удари, наподобяващи ядрени бомби, защото древните сведения от миналите епохи описват явления, които силно напомнят на експлозии с огромна енергия. В средновековието често са записвани комети, чиято поява носела дъжд от огън, всичко горяло, плъзвала чума, студ и глад, земята се тресела, вулкани бълвали пепел, а небето потъмнявало за дни. Тези описания съвпадат с последиците от масивни космически удари, които могат да блокират слънчевата светлина и да предизвикат глобални климатични промени. Но постепенно започват да се появяват древни писания, които намекват за нещо повече от природни катаклизми, защото в тях се говори за войни, водени с оръжия, чиито ефекти напомнят на ядрена война, макар че хората от онези времена не са разбирали природата на тези явления и са ги описвали чрез символи, митове и легенди. В някои текстове се споменават извънземни раси, които слизали от небето и водели битки помежду си, а Земята била само арена на техните конфликти. Според тези предания космически кораби, наричани вимани, се спускали от небето и използвали оръжия, които предизвиквали светлина, огън и ударни вълни, способни да разрушат цели градове. Виманите били описвани като летящи машини, които можели да се движат със скорост, непостижима за обикновени средства, да се издигат вертикално, да променят посоката мигновено и да изстрелват енергийни заряди, които оставяли следи, подобни на кратери. Някои изследователи смятат, че част от кръглите кратери, които днес се приемат за метеоритни, може да са били резултат от оръжия, използвани от тези древни цивилизации, защото геоложките следи показват моментно разтопяване на скали, което не може да бъде обяснено само с падането на каменни тела от космоса. В други древни писания се говори за небесни битки, при които огнени сфери се сблъсквали над Земята, а отломките падали като огнени стрели, причинявайки разрушения, които днес бихме нарекли ядрени. Но не всичко е ясно, защото много от тези текстове са били променяни през вековете, преписвани от различни култури и символично украсявани, което прави трудно да се отдели реалното събитие от митологичния слой. Въпреки това съвпаденията между геоложките следи, древните легенди и описанията на огнени небесни явления са толкова многобройни, че мнозина се питат дали Земята не е преживяла катастрофи, които днес бихме нарекли ядрени или космически, но които в древността са били възприемани като действия на богове или небесни сили.

В днешно време не сме преживели удари от наистина огромни космически обекти и затова не можем да си представим силата, която биха имали, ако паднат върху Земята, но геоложките следи показват, че в миналото е имало събития, чиито разрушения са били сравними с ядрени бомби. Ако такава енергия се освободи от комета или метеорит, ударът може да изглежда като ядрена експлозия, защото температурата достига хиляди градуси, скалите се разтопяват, земята се тресе, а ударната вълна унищожава всичко в огромен радиус. Това кара някои изследователи да смятат, че в миналото е имало космическа ядрена война, при която снаряди са падали навсякъде, защото следите по Земята изглеждат като резултат от масирана бомбардировка. Представете си комета, която се разпада в атмосферата и посипва градовете с множество малки огнени ядра, всяко от които удря земята като миниатюрен енергиен снаряд. Такава бомбардировка би унищожила цели региони, защото десетки или стотици удари биха паднали в рамките на минути. Ако тези обекти съдържат метални ядра или енергийни структури, ударът им би бил толкова мощен, че днес бихме го нарекли ядрена детонация, макар да няма нищо общо с човешките технологии. В древните текстове се описват огнени топки, които падат от небето и превръщат градове в пустини, а след тях идват студ, глад и болести, защото прахът в атмосферата блокира слънцето. Това напомня на последиците от ядрена зима, но тогава хората не са знаели какво е това и са го записвали като гняв на небето или проклятие. Ако такава бомбардировка е ударила древен град, нищо не би останало от него, защото ударната вълна би разрушила стените, огънят би изгорил всичко, а последвалият прах би погребал останките под дебел слой пепел и кал. Затова някои изследователи твърдят, че част от древните градове, които днес се намират под земята или имат затрупани първи етажи, може да са били унищожени от космически удари, а не от човешки войни. Ако в миналото е имало цивилизации, които са разполагали с космически кораби, подобни на вимани, и са водили конфликти помежду си, тогава е възможно част от ударите да са били резултат от техни оръжия, а не от природни явления. Но не всичко може да бъде доказано, защото древните писания са символични, а геоложките следи могат да се тълкуват по различни начини. Въпреки това съвпаденията между кратерите, легендите и описанията на огнени небесни явления са толкова многобройни, че идеята за космическа бомбардировка, която е изглеждала като ядрена война, остава една от най‑интересните хипотези за унищожението на древни цивилизации.По света са откривани разтопени сгради и дворци, чиито стени изглеждат сякаш са били изложени на огромна температура, защото камъкът е станал гладък, стъкловиден и понякога дори черен като въглен, което кара изследователите да се питат какво точно се е случило в тези райони. Някои от тези структури са изпепелени така, че изглеждат сякаш нещо е ударило земята с енергия, която надхвърля всичко познато от обикновени пожари или вулканични процеси. Това води до хипотезата за древна ядрена война, защото следите напомнят на разрушения, които днес свързваме с ядрени експлозии — моментно разтопяване, ударни вълни, обгорели повърхности и пълно унищожение на цели комплекси. Но дали това наистина е било ядрена война или всъщност метеоритна бомбардировка, която е изглеждала като такава. В някои райони, включително части от Египет, има сгради разрушени, стопени и овъглени така, че сякаш са били ударени от нещо, което е освободило енергия, сравнима с ядрена детонация. Каменни блокове са разтопени по ръбовете, цели стени са превърнати в черна маса, а някои древни постройки изглеждат сякаш са били ударени от огнена вълна, която е минала през тях за секунди. Това не може да бъде обяснено само с човешка дейност, защото температурите, необходими за подобно разтопяване, са много по-високи от тези, които могат да бъдат постигнати с обикновени пожари. Затова някои изследователи предполагат, че тези разрушения може да са резултат от космически удари, при които метеорити или фрагменти от комети са падали върху земята и са освобождавали енергия, сравнима с ядрена експлозия. Ако комета се разпадне в атмосферата и хвърли десетки огнени ядра върху даден регион, всяко от тях може да удари земята като миниатюрен енергиен снаряд, който разтопява камък и унищожава сгради. Такава бомбардировка би изглеждала като ядрена атака, макар да няма нищо общо с човешка технология. В древните текстове се описват огнени топки, които падат от небето и превръщат градове в пустини, а след тях идват студ, глад и болести, защото прахът в атмосферата блокира слънцето. Това напомня на последиците от ядрена зима, но тогава хората не са знаели какво е това и са го записвали като гняв на небето или проклятие. Ако такава бомбардировка е ударила древен град, нищо не би останало от него, защото ударната вълна би разрушила стените, огънят би изгорил всичко, а последвалият прах би погребал останките под дебел слой пепел и кал. Затова някои изследователи твърдят, че част от древните градове, които днес се намират под земята или имат затрупани първи етажи, може да са били унищожени от космически удари, а не от човешки войни.