КАТАКЛИЗМЪТ ОТ 1816 ГОДИНА И ВЪПРОСЪТ ДАЛИ ВУЛКАНЪТ ТАМБОРA Е БИЛ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ИЛИ СЕРИЯ ОТ ПРИРОДНИ СЪБИТИЯ СА ДОВЕЛИ ДО ГОДИНАТА БЕЗ ЛЯТО 

Катаклизмът от 1816 година, известен като Годината без лято, остава едно от най-загадъчните климатични събития в новата история, защото промяната е била внезапна, силна и необяснима, а хората са го възприели като край на света. Официалната версия твърди, че всичко е започнало с изригването на вулкана Тамбора през 1815 година, което е изхвърлило огромни количества пепел в атмосферата и е блокирало слънчевата светлина. Но много изследователи смятат, че само един вулкан не може да предизвика толкова масивни и глобални промени, защото ефектът е бил прекалено силен, прекалено дълъг и прекалено хаотичен. Според тях Земята е преживяла не само вулканична зима, но и серия от природни събития, които заедно са довели до малка ледникова епоха. Вулканът Тамбора е изригнал с огромна сила, една от най-мощните в записаната история, но следите от студ, мрак и климатични аномалии показват, че атмосферата е била засегната по начин, който надхвърля обичайните последици от вулканична пепел. В различни региони по света са записани огнени явления в небето, необичайни светлини, червени залези, тъмни облаци, които не приличат само на вулканични частици, а на сложна смес от прах, ледени кристали и атмосферни замърсявания, които могат да се появят след серия от природни сътресения. В същия период са регистрирани земетръси, които не са свързани пряко с Тамбора, а с глобални геофизични промени, които често съпътстват големи изригвания. Когато масивен вулкан изригне, земната кора може да се пренареди, да се появят вторични трусове, да се активират други вулкани и да се засилят атмосферните промени. Това би обяснило защо през 1816 година има толкова много записи за оглушителни гръмотевици, разрушителни мълнии и градушки, които унищожават цели полета. Вулканичната пепел може да промени електрическите свойства на атмосферата и да предизвика бурни електрически разряди. В Европа и Америка температурите падат до зимни стойности през пролетта и лятото, реколтите се провалят, бурите разрушават домове, градушките унищожават посевите, а гладът обхваща цели континенти. В Швейцария снегът пада всеки месец, в Германия реките преливат, в САЩ виелици убиват хора през юни, а в Пенсилвания реките са ледено студени през август. Това не прилича на обикновена вулканична зима, защото вулканичната пепел обикновено предизвиква равномерно охлаждане, а не хаотични температурни скокове от тридесет и пет градуса до нула в рамките на един ден. Такива резки промени са характерни за атмосфера, засегната от сложна комбинация от фактори. Байрон описва света като мъртва маса без живот, без движение, без време, защото той е видял как природата се променя пред очите му. Той е видял мрак, студ, глад, отчаяние, войни, които избухват от липса на храна, хора, които палят огньове, за да оцелеят, дървета, които падат от студ, и градове, които изгарят. Това не е просто поезия, а отражение на реалността. Възможно е вулканът Тамбора да е бил само част от катаклизма, а истинската причина да е била комбинация от вулканична зима, атмосферни промени, геофизични сътресения и глобални климатични смущения, които заедно са довели до малка ледникова епоха. Дали това е било началото на нов цикъл или резултат от уникално съвпадение на природни сили, остава въпрос, който всеки трябва да прецени сам. Но фактите показват, че през 1816 година Земята е преживяла събитие с огромна сила, което е променило климата и е оставило следи, които и до днес предизвикват спорове и въпроси.Хрониките говорят за огнена звезда, която се появила преди това и била възприета като знак за предстояща беда. Последвалите години били белязани от глад, чума, климатичен срив и начало на мини ледникова епоха. Макар днес учените да свързват това с вулканично изригване, за хората от онова време кометата била истинският предвестник на катастрофата. Подобна е и историята на Черната смърт през XIV век. Малко преди чумата да опустоши Европа, в небето се появила ярка комета, описвана в хрониките като огнена опашка, която заразила въздуха. Монаси, летописци и очевидци твърдели, че появата на кометата е била знак за предстоящата болест, която унищожила една трета от населението на континента. В народните представи кометата не просто предсказвала бедствието — тя го носела. Кометата от 1811 година също оставила дълбока следа в историята. Тя била видима месеци наред и съвпаднала с период на глобални климатични аномалии, включително изригването на Тамбора през 1815 година, което довело до година без лято. Реколтите пропаднали, глад и болести се разпространили, а Европа била разтърсена от войни, включително катастрофалната кампания на Наполеон в Русия. За хората от онова време кометата била небесен знак, който предупреждавал за предстоящите страдания. В хрониките на Татария, Персия, Китай и Русия се срещат описания на огнени небесни тела, които падали като стрели и изпепелявали градове. Легендите разказват за градове, унищожени от огнени звезди, за манастири, изгорени от небесни чудеса, за села, погълнати от огън, който идвал от небето. В Централна Азия се говори за град Согд, унищожен от огнена звезда.