ВЕРСИИ ЗА ЕГИПЕТ 1860–1910 Г. ЯДРЕНА БОМБАРДИРОВКА ИЛИ МЕТЕОРИТНА БОМБАРДИРОВКА 

В периода между 1860 и 1910 година множество винтидж фотографии улавят гледки към онова, което днес наричаме Египет, но изображенията показват картина, която не прилича на спокойна историческа епоха, а на земя преживяла катастрофа с невъобразима сила. На снимките се виждат разрушени храмови комплекси, съборени покриви, разтопени каменни блокове, огромни площи покрити с пясък, сякаш някакъв удар е превърнал масивни структури в прах. Някои изследователи твърдят, че това са следи от ядрена бомбардировка, докато други смятат, че става дума за метеоритна атака, при която космически тела са падали върху земята и са освободили енергия, сравнима с ядрена детонация. На някои фотографии се виждат малки езера с почти идеално кръгла форма, които напомнят на фунии от експлозии. Такива кръгли езера има и в други части на света, включително в Русия, където геоложките следи показват моментно разтопяване на скали. Ако ударът е бил достатъчно силен, каменните блокове на храмовете биха се превърнали в пясък, а по-малките структури биха били напълно унищожени. В Карнак около 1914 година фотографиите показват храмов комплекс без покриви, със съборени стени, с разпръснати масивни блокове, сякаш ударна вълна ги е издухала. На някои места се виждат следи от малки кратери, които изглеждат като резултат от серия от удари, а не от единично събитие. Ако това е било метеоритна бомбардировка, комета или астероиден поток би могъл да се разпадне в атмосферата и да посипе земята с множество огнени ядра, всяко от които да удари като миниатюрен енергиен снаряд. Такава бомбардировка би унищожила цели градове за минути. В Кайро цитаделата и джамиите изглеждат обгорели, стените са покрити с пясък, а някои части са разтопени. На снимките от 1860–1865 година се виждат структури, които изглеждат сякаш са били ударени от огнена вълна. В Луксор масивните подпорни колони са оцелели, но всичко около тях е разрушено. Ако ударът е бил енергийно насочен, само най-тежките части биха останали. В Гиза пирамидите са оцелели поради своята масивност, но горните слоеве каменни блокове са откъснати и превърнати в пясък. Лицето на сфинкса е силно повредено, сякаш ударна вълна го е ударила фронтално. На снимките от 1865 година околността изглежда като пустиня, покрита с фин прах. Това може да е резултат от експлозия, която е издигнала огромни количества материал във въздуха и го е разнесла на километри. В някои райони се виждат множество следи от фунии, което предполага серия от удари, а не единично събитие. Ако това е било метеоритна бомбардировка, тя би могла да бъде причинена от комета, която е преминала близо до Земята и е хвърлила фрагменти върху повърхността. В древните текстове често се описват комети, които носят огън, след които идват студ, глад, чума, земетресения и вулканични изригвания. Това съвпада с последиците от масивни космически удари, които блокират слънчевата светлина и предизвикват климатични промени. Някои изследователи смятат, че през 19 век е имало ядрена война, но други предполагат, че историята е смесена между различни епохи и че част от събитията са били катаклизми, причинени от космически тела. Ако комета е преминала близо до Земята, тя би могла да предизвика потопи, вулканични изригвания, земетресения, рязко застудяване и глад. Ако е хвърлила фрагменти, те биха могли да ударят земята като огнени снаряди. Винтидж фотографиите показват разрушения, които не могат да бъдат обяснени само с човешка дейност. Масивни блокове са разпръснати на огромни разстояния, стените са разтопени, покривите са издухани, а цели комплекси са превърнати в пясък. Това предполага енергия, която надхвърля всичко познато от обикновени пожари или земетресения. Ако това е било космическа бомбардировка, тя би могла да изглежда като ядрена атака, макар да няма нищо общо с човешка технология. Дали през 19 век е имало ядрена война или Земята е преживяла катаклизми, причинени от кометни появи и метеоритни бомбардировки, остава въпрос, който всеки трябва да прецени сам. Но фотографиите, геоложките следи и древните текстове показват картина на разрушение, която подсказва, че в този период е настъпило събитие с огромна сила, оставило следи, които и до днес предизвикват спорове и въпроси.