Дали миньор е открил врата към друг свят? Мистериозната история от 1981 година

В архивите на индустриалната история на Съветския съюз има случаи, които никога не са били официално признати, но са оставили дълбоки следи в паметта на онези, които са били свидетели. Един от тях е инцидентът от 1981 г., свързан с миньора Иван Костин – човек, който е работил в подземна мина в неназован район, и който, според разказите, е открил нещо, което не би трябвало да съществува.

Иван Костин е описван като добросърдечен, трудолюбив и общителен човек. Работил е в мината повече от три години, уважаван от колегите си, повишен до старши помощник-бригадир. Но в един момент, без видима причина, поведението му се променя. Започва да се държи странно – говори кратко, избягва разговори, отказва компания. Престава да се шегува, да се усмихва, да участва в колективния живот. Ходи сам в мината, дори се стига до физически сблъсъци, когато някой се опита да го придружи.

Слуховете започват да се разпространяват. Някои вярват, че Иван е преживял лична трагедия. Други – че крие нещо. Двама миньори решават да го проследят тайно. Влизат в мината, следват маршрута му, но той изчезва. Посоката, в която се е насочил, е нова – прокопана наскоро, без известни разклонения. Това поражда още повече въпроси.

Оказва се, че през нощта, когато достъпът до мината е ограничен, Иван е успял да проникне и да прокопае малък проход. Колегите му започват да се тревожат – дали не складира взривни вещества? Дали не е опасен? Напрежението расте, особено след като няколко миньори изчезват без следа. Някои обвиняват Иван, други вярват, че мъжете са напуснали доброволно. Но защо без предупреждение?

В крайна сметка, група работници решават да действат. Хващат Иван, връзват му ръцете и го принуждават да ги заведе до тайния проход. Там не откриват взривни вещества, а врата – масивна, изглеждаща като чугунена, но с необичайна текстура. Иван я отваря. Зад нея се разкрива нещо невъобразимо – гора. Под земята, в сърцето на мината, се намира проход към друг свят.

Мигове по-късно се чува ръмжене. Две същества се появяват – четириноги, с хуманоидни черти, но очевидно не хора. Виждайки Иван вързан, те се нахвърлят върху миньорите, раняват няколко и изчезват с него през вратата. Шокът е пълен. Инцидентът е докладван на ръководството, което предава информацията на по-високо ниво. Получена е заповед – мината да бъде евакуирана, проектът да бъде замразен.

Същата вечер пристигат военни, разузнавачи и специални екипи. Работниците са изпратени по домовете си. Войници се спускат в мината, целта им – да заловят съществата и да изследват пространството зад вратата. Но дори обучени бойци не успяват да се справят. Няколко са ранени, някои – хоспитализирани. Подкрепления са извикани. Ситуацията е извън контрол.

Никой не открива изчезналите миньори. Вместо това, военните съобщават за свирепи същества, които се опитват да проникнат в нашата реалност. Вратата, първоначално смятана за чугунена, се оказва направена от неизвестна сплав – алхимичен метал, който не може да бъде повреден, взривен или нарязан. Това подсказва, че тя не е създадена с обикновени средства.

Решението е драстично – мината е взривена, проходът запечатан с тонове пръст. Но въпросите остават. Колко същества са успели да преминат? Колко хора са останали от другата страна? В околните села започват да се появяват съобщения за нападения над добитък и птици от странни създания – приличащи на маймуни, но с мършави, диви черти.

Една хипотеза се откроява. Според нея, преди векове, могъщ магьосник и алхимик е създал обект, който свързва два свята. След смъртта му, обектът остава – погребан, забравен. Иван Костин го открива – случайно или по внушение. Някои вярват, че духът на създателя го е обсебил, променяйки личността му, карайки го да пази тайната, да се изолира, да се превърне в пазител на вратата.

От 1981 г. насам няма официална информация. Местоположението на мината е заличено от картите. Свидетелите мълчат. Историята се предава само устно – като легенда, като предупреждение. Но тя остава. И напомня, че понякога, дълбоко под земята, човек може да открие нещо, което не принадлежи на този свят. И че вратата към другото не винаги е метафора. Понякога тя е истинска. И понякога – тя се отваря.