Битка с три неидентифицирани обекта: Инцидент във военно поделение в Казахската ССР през 1966 г.

През нощта на 4 срещу 5 септември 1966 г. в Тургайска област на Казахската ССР (днес част от Костанайска област) се случва събитие, което дълго време остава скрито от обществеността. Едва след разпадането на СССР започват да излизат наяве фрагменти от информация, свидетелства и документи, които очертават една от най-необичайните и мистериозни срещи между съветски военни и неидентифицирани летящи обекти.

Военното поделение, разположено в отдалечен район, е било в повишена бойна готовност. Само два месеца по-рано е имало опит за въоръжено проникване, което е засилило мерките за сигурност. Войниците на пост са били внимателни, дисциплинирани и подготвени за всякакви ситуации. Но това, което се случва в онази нощ, надхвърля всякакви очаквания.

Около 1:40 ч. местно време електрозахранването в поделението внезапно спира. Прожекторите угасват, радарът за въздушно наблюдение изключва. Един от охранителите се отправя към командния пункт, за да докладва за техническата неизправност. Минутите минават в напрежение, а тишината е необичайно гъста. В казармата се разнася тревога – всички войници са събудени и поставени в бойна готовност.

Навън, в мрака, нещо се движи в небето. Обектът е голям, тъмен, закрива звездите и се движи безшумно. Резервният генератор е активиран, радарът се включва отново и на екрана се появяват три цели – една голяма и две по-малки. Голямата остава неподвижна, докато другите две се движат с висока скорост. Тогава се чува автоматичен огън. Един от войниците, под въздействие на страха или по собствена инициатива, открива стрелба по обектите.

Командирът на поделението нарежда незабавно прекратяване на огъня, но вече е късно. Двете малки устройства започват да светят. Повърхността им се покрива със синкави фрагменти, от които изригват лъчи – насочени директно към групата войници. Някои се разбягват, други се укриват, трети остават на позиция. Лъчите прогарят стените на сградите, проникват в земята, изпичат повърхността. Това не е просто светлинен ефект – това е оръжие с невъобразима мощ.

В продължение на няколко минути се води истинска битка. Войниците отвръщат на огъня, макар и без резултат. Лъчите унищожават прожектори, повредят радарната станция, щаба и казармата. След около четири минути всичко приключва. Обектите изчезват, а поделението остава в руини.

На сутринта пристига командният състав. Огледът разкрива мащаба на разрушенията. Металът е разтопен, бетонът – обгорен, техниката – неизползваема. Температурата на лъчите е изчислена на над 3800°C – достатъчна да превърне всяка повърхност в течна маса. И въпреки това, няма жертви. Това поражда въпроса – дали съществата, управляващи обектите, са контролирали лъчите с цел сплашване, но не и унищожение?

Криминалистичният екип не успява да даде обяснение. Нито СССР, нито САЩ, нито която и да е друга страна по онова време разполага с технология, способна на подобно въздействие. Ако такава сила съществуваше, балансът на Студената война щеше да бъде нарушен незабавно. Това не е човешко дело. Това е нещо друго.

Въпросите се множат. Защо обектите са избрали именно това поделение? Каква е била целта им – наблюдение, контакт, демонстрация на сила? Или просто реакция на агресията от страна на войниците? Може би, ако не беше открит огън, инцидентът щеше да завърши по друг начин. Но действията на един човек променят хода на събитията.

След инцидента, районът е поставен под засилено наблюдение. Свидетелите са инструктирани да мълчат. Документите са класифицирани. Информацията изтича едва след десетилетия, когато архивите започват да се разсекретяват. Но дори и днес, точните координати на поделението, имената на участниците и пълната картина на събитията остават неизвестни.

Това не е просто среща с НЛО. Това е сблъсък – кратък, интензивен, необясним. И той поставя под въпрос всичко, което знаем за технологиите, за контактите с други форми на живот, за границите на човешкото разбиране. Битката с трите неидентифицирани обекта в Казахската ССР през 1966 г. остава една от най-загадъчните страници в историята на съветската армия. И може би – в историята на човечеството.