Енергийни напитки и психично здраве: невидимата заплаха зад захарта и стимулантите

През 2025 г. в списанието Nutrients беше публикувана мащабна мета-анализна разработка, обхващаща над 1.5 милиона участници, която разтърси научната и медицинската общност с тревожни изводи: консумацията на енергийни напитки е свързана с рязко повишаване на риска от суицидни мисли и опити. Дори минимални количества – една напитка месечно – показват статистически значимо увеличение на риска, а при по-висока консумация този риск се утроява2.

Скритата епидемия: когато стимулантът се превръща в спусък

Енергийни напитки се рекламират като източник на енергия, фокус и издръжливост. Те се консумират масово от ученици, студенти, професионалисти, спортисти и нощни работници. Но зад лъскавите опаковки и агресивния маркетинг се крие сложна химическа формула, която включва не само кофеин, но и редица други психоактивни съставки – таурин, гуарана, женшен – комбинирани с високи нива на захар и изкуствени подсладители.

Тази комбинация може да предизвика бързи промени в настроението, тревожност, раздразнителност и дори панически атаки. При хора с предразположеност към психични разстройства, тези ефекти могат да се усилят и да доведат до суицидни мисли или действия. Изследването подчертава, че енергийни напитки често се консумират в контекста на рискови поведения – употреба на алкохол, наркотици, тютюн – което допълнително усложнява психичното състояние на индивида.

Кафето – неочакван защитник

В контраст с енергийните напитки, кафето показва защитен ефект. При консумация над 60 чаши месечно, рискът от суицидни опити намалява с около 30%3. Това е изненадващо, като се има предвид, че и кафето съдържа кофеин – основният стимулант в енергийните напитки. Но разликата се крие в съпътстващите съставки и начина на консумация.

Кафето, особено когато се пие без захар и добавки, има по-умерен ефект върху нервната система. То стимулира вниманието и концентрацията, но не предизвиква резки скокове в кръвната захар или хормоналния баланс. Освен това, кафето е свързано с ритуал – пауза, социален контакт, момент на спокойствие – докато енергийните напитки често се приемат в стресови ситуации, при умора или напрежение.

Психоактивни съставки – невидимите дестабилизатори

Таурин, гуарана, женшен – това са съставки, които сами по себе си могат да имат въздействие върху мозъчната химия. Тауринът, например, влияе върху GABA рецепторите, които регулират тревожността. Гуараната съдържа кофеин в концентрирана форма, а женшенът може да повлияе на нивата на кортизол – хормона на стреса. Когато тези вещества се комбинират, особено с високи дози захар, резултатът може да бъде емоционална нестабилност, импулсивност и депресивни епизоди3.

Захарта – сладкият враг на психиката

Високото съдържание на захар в енергийните напитки е друг ключов фактор. Захарта предизвиква краткотрайно повишаване на енергията, последвано от рязък спад – т.нар. „захарен срив“. Този цикъл може да доведе до умора, раздразнителност и депресивни симптоми. При хронична консумация, захарта може да наруши инсулиновия баланс, да повлияе на серотониновите нива и да създаде зависимост, подобна на тази от наркотици.

Въпрос на обществено здраве

Изследването не доказва причинно-следствена връзка, но предупреждава, че енергийните напитки представляват недооценена заплаха за психичното здраве. Това е особено важно в контекста на нарастващите нива на депресия и тревожност сред младите хора. Време е за преосмисляне на регулациите, етикетирането и достъпа до тези продукти.

Психиатрите вече препоръчват внимателно наблюдение на пациенти, които консумират енергийни напитки. В клиничната практика, употребата им трябва да се разглежда като „червен флаг“ – сигнал за потенциален риск. В училища, университети и работни места трябва да се провеждат информационни кампании, които да обясняват рисковете, свързани с тези напитки.

Заключение: между стимул и стабилност

Енергийни напитки обещават бърза енергия, но могат да доведат до дълбоки психични сривове. Кафето, напротив, показва потенциал за стабилизиране на настроението. Разликата не е само в съставките, а в културата на консумация, в контекста, в дозата. В свят, където психичното здраве е под постоянна заплаха, изборът на напитка може да бъде не просто въпрос на вкус, а въпрос на живот.