Операция с кодово име „Светулка“: Какво е било скрито в СССР повече от 40 години

В историята на съветското разузнаване има случаи, които дълго време са били обвити в мълчание, а след това – в легенди. Един от тях носи кодовото име „Светулка“ и е свързан с инцидент, случил се през май 1951 г. в района на Чкалов, днешна Оренбургска област. Документи, свързани с този случай, са били разсекретени във Франция през 1996 г., след като френското разузнаване уж придобива архивни материали от Руската федерация. Това, което се разкрива, надхвърля границите на обичайното.

Събитието започва с ярка светкавица в небето, последвана от мощна експлозия, която разтърсва земята. Местни жители от няколко населени места съобщават за необичайна светлина и грохот, който не прилича на нищо познато. Първоначално се смята, че е катастрофа на самолет, но когато службите пристигат на мястото, става ясно, че това не е обикновен летателен апарат.

Мястото на удара е обгорено, дърветата в радиус от 200 метра са повалени, а храстите – изпепелени. Температурата е била толкова висока, че дори камъни са се разпаднали, а малко езеро наблизо се е изпарило напълно. Миризмата, останала след това, е описана като „неприятна, металическа, с нотка на озон“.

Специални екипи успяват да овладеят пожара и започват да изследват обекта. Той не прилича на нито един съветски самолет, хеликоптер или дирижабъл. Повърхността му е гладка, с необичайна структура, а от едната страна има отвор, през който се вижда вътрешна капсула. Въпреки високата температура, вътрешността на апарата остава непокътната – сякаш е защитена от някаква неизвестна технология.

Товаренето на обекта е трудно – той е масивен, тежък и с нестандартна форма. Въпреки това, съветската техника успява да го транспортира до полигона Капустин Яр в Астраханска област. Там започва продължително изследване, което продължава месеци. Учените стигат до извода, че това е космически кораб, вероятно междузвезден, използващ принципи на физиката, които по онова време са били напълно непознати.

Двигателят на апарата е тороидален – система, в която протичат непрекъснати реакции, наподобяващи миниатюрна звезда. Горивото представлява смес от радиоактивни елементи, синтетични минерали и метали с неземна ковалентност. Тази комбинация генерира огромно количество енергия, което обяснява разрушителната сила на експлозията.

Именно поради тази светеща, пулсираща енергия, операцията получава кодовото име „Светулка“. Но най-шокиращото откритие е направено, когато учените проникват във вътрешната капсула. Там откриват две пилотски седалки – едната празна, а в другата се намира същество, което е все още живо.

Описанието на съществото е поразително: хуманоид с големи очи, кожа, покрита със светещи лунички, които променят цвета си – от жълто към лилаво – при контакт с хора. То е сериозно ранено, вероятно от удара, но капсулата го е защитила от високата температура. Медицинска помощ е оказана, но без успех. Ден по-късно съществото умира. Петната по кожата му замръзват, стават сиви и никога не се променят.

Анатомичният анализ показва, че тялото му е напълно различно от човешкото – химичният състав, структурата на органите, дори клетъчната организация са извън рамките на познатата биология. Вторият пилот не оцелява – тялото му е открито в капсулата, но е напълно обгорено.

Операция „Светулка“ става част от по-широк комплекс от действия, наречен „Прикриване“. Съветските служби започват да събират, анализират и съхраняват информация за подобни инциденти. В страната се създават специализирани лаборатории – в Протвино, Томск-7, Семипалатинск, Ангарск, Харков и други. Там се изследват сплави, технологии, биологични образци и всичко, което може да бъде извлечено от подобни случаи.

Въпросът дали съветските инженери са успели да използват тези знания остава без отговор. Няма доказателства за технологичен скок, който да е пряко свързан с „Светулка“. Но самото съществуване на такава операция, съчетано с свидетелства, документи и разсекретени френски архиви, показва, че нещо необичайно се е случило.

Историята на „Светулка“ е едновременно тревожна и вдъхновяваща. Тя поставя въпроси за границите на човешкото познание, за възможността за контакт с други цивилизации и за начина, по който тайните се пазят – понякога десетилетия наред. И макар да е трудно да се потвърди напълно достоверността на всички детайли, едно е сигурно: в съветската история има страници, които тепърва предстои да бъдат прочетени.