Летящият гущер от Венецуела: Среща с праисторическо същество или съвременно чудо?

В сърцето на Южна Америка, където джунглите на Венецуела се простират като зелени океани, двама ботаници — Теласко Фаринес и Янгел Кадис — съобщават за нещо необичайно. През 2020 година, по време на теренна работа в отдалечен район, те твърдят, че са станали свидетели на среща с същество, което не прилича на нищо познато. Според тях, това е бил летящ гущер с дължина между четири и пет метра, с ципести крила, мощна опашка и муцуна, напомняща на комодски варан. Без пера, без козина, без клюн — само гладка, синьо-сива кожа и изумителна способност да се издига над върховете на дърветата.

Случаят предизвиква въпроси, които науката рядко си позволява да зададе публично. Възможно ли е това същество да е било птерозавър — летящ влечуг от мезозойската ера, смятан за изчезнал преди повече от 65 милиона години?

Научната общност е предпазлива. Дори когато се появяват свидетелства за неидентифицирани летящи обекти, повечето учени предпочитат да избягват темата, за да запазят своята академична репутация. Същото важи и за предполагаеми срещи с динозавроподобни същества. Липсата на физически доказателства — кости, ДНК, ясни видеозаписи — прави всяка подобна история трудно защитима в научен контекст.

И все пак, историята на Фаринес и Кадис не е единствена. През последните два века, множество експедиции са се отправяли към джунглите на Южна Америка, Африка и Папуа Нова Гвинея, водени от разкази на местни жители за странни същества. През 1901 г., група европейски миньори в Боливия съобщават, че са били нападнати от три малки, но агресивни гущера с остри зъби и нокти. Те били по-големи от пиле, но с поведение, което напомня на хищници. Един от мъжете бил сериозно ранен, преди съществата да избягат от изстрелите.

Тези истории, макар и редки, се повтарят с удивителна последователност. Описанията често включват характеристики, които не съвпадат с нито един известен съвременен вид. Някои същества са описани като летящи, други — като водни, трети — като наземни хищници. Общото между тях е, че не се вписват в рамките на познатата биология.

В случая с венецуелските ботаници, описанието на съществото напомня на птерозаврите — група летящи влечуги, които са съществували в продължение на милиони години. Те не са били динозаври в строгия смисъл, но са живели по същото време и са споделяли много от техните характеристики. Някои видове птерозаври са били огромни, с размах на крилата над 10 метра, но други — като Rhamphorhynchus или Anurognathus — са били значително по-малки и по-маневрени.

Може ли някой от тези видове да е оцелял?

На теория — да. Земята е огромна, а джунглите на Южна Америка крият тайни, които все още не са разкрити. Високата влажност, трудният достъп и липсата на систематични изследвания правят тези региони идеални за съществуването на неизвестни видове. В допълнение, някои съвременни животни — като целакантите — са били смятани за изчезнали в продължение на милиони години, преди да бъдат открити живи през 20-ти век.

Разбира се, има и скептици. Те посочват, че човешкото възприятие може да бъде подвеждащо, особено в екстремни условия. Летящият гущер може да е бил голям прилеп, необичаен вид птица или дори оптична илюзия. Но ботаниците настояват, че това не е било птица. Нито пера, нито клюн, нито поведение, което да напомня на познатите летящи животни. Съществото се е движело с целенасочена грация, сякаш е свикнало да лети между дърветата.

Въпросът остава отворен. Науката изисква доказателства, но историята ни учи, че понякога откритията започват с разкази, които никой не е искал да чуе. Може би в бъдеще, с развитието на технологиите и по-дълбоки изследвания на недостъпните региони, ще се появят нови данни. Може би някой ден ще се окаже, че птерозаврите не са напълно изчезнали, а просто са се адаптирали — станали по-малки, по-потайни, по-устойчиви.

А дотогава, историята на Фаринес и Кадис остава като загадка. Напомняне, че светът е по-голям, по-непознат и по-удивителен, отколкото сме склонни да признаем.