Нибиру, астрономът Робърт Харингтън и сенките на прикриването: една алтернативна хроника

Историята на Нибиру – предполагаемата мистериозна планета, която според някои теории се приближава към Земята – е обвита в мълчание, страх и спекулации. Тя не започва с модерната наука, а се корени в древни текстове, шумерски легенди и астрономически наблюдения, които през вековете са били тълкувани, пренаписвани и понякога – скривани. В центъра на тази история стои името на американския астроном Робърт Харингтън – човек, който според някои източници е платил с живота си за това, че се е доближил твърде много до истината.

От Уран до Нибиру: търсенето на невидимото

Още през 1821 г. френският астроном Алексис Бувард забелязва аномалии в орбитата на Уран, които не могат да бъдат обяснени с познатите планети. Това води до откриването на Нептун през 1846 г., но дори след това остават необяснени гравитационни смущения. Така се ражда идеята за „Планетата Х“ – невидимо тяло, което влияе върху орбитите на далечните планети.

През 1978 г. Робърт Харингтън и Том ван Фландерн от обсерваторията на американските военноморски сили във Вашингтон публикуват изследвания, според които орбитите на Уран и Нептун се променят под въздействието на масивно тяло, три до четири пъти по-голямо от Земята. Това съвпада с теориите на Захария Ситчин, който твърди, че древните шумери са знаели за планета с издължена орбита – Нибиру – която се появява на всеки 3600 години.

Срещата между Харингтън и Ситчин: сблъсък на наука и древни текстове

През 1992 г. се състои среща между Харингтън и Ситчин, която според някои източници променя всичко. Харингтън, впечатлен от преводите и тълкуванията на шумерските текстове, започва да вярва, че Нибиру и Планетата Х са едно и също тяло. Той подава заявка за използване на телескоп в Нова Зеландия, за да наблюдава небето от южното полукълбо – мястото, където според изчисленията трябва да се намира Нибиру.

Малко след това, Харингтън умира от скоротечен рак. Според някои теории, това не е случайност, а целенасочено действие – „тиха ликвидация“ от страна на тайни служби, които искат да запазят тайната. В публикации, свързани със сайта Zetatalk, се твърди, че ЦРУ предпочита да елиминира неудобни личности чрез болести, които изглеждат естествени, но всъщност са предизвикани изкуствено.

Смъртта като предупреждение: мълчанието на науката

Смъртта на Харингтън се превръща в символ – предупреждение към всички учени, които се опитват да разкрият истината за Нибиру. Според някои източници, други астрономи също са загинали при мистериозни обстоятелства, след като са се доближили до темата. Обещания за безопасност, работа в подземни бункери и оцеляване след евентуално преместване на полюсите са били използвани като средство за контрол.

Въпреки това, интересът към Нибиру не изчезва. Независими изследователи, любители на астрономията и алтернативни учени продължават да търсят доказателства – в небето, в древните текстове, в геофизичните аномалии, които зачестяват.

Признаци на приближаване: червено небе и второ слънце

Според теориите, когато Нибиру се приближи, небето ще придобие червеникав оттенък, а в опашката на планетата ще се появят луни, които ще образуват кръст – символ, описан в древни пророчества. Това ще бъде сигнал за хората да напуснат градовете и да се преместят в безопасни зони – близо до вода, дърва и възможност за обработване на земя.

Зачестилите земетресения, изригвания на вулкани и екстремни климатични промени се тълкуват като признаци за наближаването на Нибиру. Вулканите в Йелоустоун, Камчатка, Етна и Хаваите показват повишена активност. В някои части на света се наблюдава феномен, наречен „второ слънце“ – ярък обект в небето, който не може да бъде обяснен с познатите астрономически тела.

Степени на опасност: златният триъгълник и обръщането на полюсите

Според алтернативни модели, когато Слънцето, Земята и Нибиру образуват т.нар. „златен триъгълник“, човечеството навлиза в 7-ма степен на опасност. Това означава, че предстои обръщане на полюсите, катастрофални земетресения, урагани със скорост над 400 км/ч, цунамита, разрушаване на инфраструктурата и спиране на въртенето на Земята.

След това ще настъпят три дни мрак, Слънцето ще започне да изгрява от Запад, а географията на планетата ще се промени драстично. Северният полюс ще се премести в Бразилия, Южният – в Индия, която ще потъне. България ще се озове в Южното полукълбо. Изригналите вулкани ще закрият Слънцето и ще предизвикат полярна зима.

Мълчанието на правителствата: защо истината се крие

Според теориите, правителствата знаят какво предстои, но отказват да информират обществото. Причините са свързани със страха от паника, икономически срив, загуба на контрол и социален хаос. Ако хората научат, че крайбрежните имоти ще бъдат залети, че валутите ще се обезценят, че работните места ще изчезнат – те ще спрат да обслужват задълженията си, ще напуснат градовете и ще изискват отговори, които никой не е готов да даде.

Заключение: между легендата и реалността

Историята на Нибиру, смъртта на Робърт Харингтън и мълчанието на институциите създават картина, която прилича повече на сценарий от трилър, отколкото на научен доклад. Но независимо дали вярваме в тази версия или я приемаме като алтернативна хипотеза, тя поставя важни въпроси: Какво знаем? Какво ни се казва? И кой решава каква информация достига до нас?

Истината – ако съществува – не може да бъде скрита завинаги. И ако Нибиру наистина се приближава, човечеството ще трябва да избере между страх и осъзнатост. Между паника и подготовка. Между мълчание и действие. Защото знанието е не само сила, но и отговорност.