Нибиру, Ватикана и вековната тишина: Историята на едно прикритие, което продължава

Темата за Нибиру – мистериозен небесен обект, често наричан „Планетата Х“ – е обвита в мълчание, догадки и страх. Според мнозина, това не е просто астрономическа хипотеза, а ключ към глобална истина, която се пази от векове. В центъра на тази тишина стои Ватикана – институция, която не само тълкува пророчествата, но и притежава архиви, недостъпни за обществото, съдържащи знания за космически събития, които могат да променят хода на човешката история.

Ватиканът и древните знания

Още от времето на ранното християнство, Църквата е събирала текстове, пророчества и астрономически наблюдения, които не са били предназначени за масово разпространение. Сред тях се открояват тълкуванията на Апокалипсиса на Йоан, както и други пророчески книги, които говорят за небесни тела, носещи разрушение и трансформация. Ватиканската библиотека, известна със своята строго охранявана колекция, съдържа документи, които според някои изследователи описват появата на Нибиру и нейното въздействие върху Земята.

Тези текстове не са просто религиозни символи – те са кодирани предупреждения, които Църквата е пазила ревниво. Според някои теории, Ватиканът е знаел за Нибиру много преди модерната наука да я открие. И макар да не е публично признато, наблюдението на небесни аномалии е част от ежедневната работа на Ватиканската обсерватория – една от най-старите и най-добре оборудвани в света.

НАСА и откритието от 1983 година

През 1983 г. инфрачервеният спътник IRAS (Infrared Astronomical Satellite) на НАСА засича необичаен обект в далечината, в посока съзвездието Орион. Това откритие е публикувано в изданието на Washington Post от 31 декември същата година, като се споменава за „голям обект, който може да е планета, комета или нещо друго“. Въпреки неяснотата, това събитие предизвиква интерес и тревога сред научната общност.

Според някои източници, НАСА незабавно информира тогавашния президент на САЩ – Роналд Рейгън. След консултации с Ватикана и други влиятелни институции, Рейгън издава изпълнителна заповед, която налага пълно мълчание по темата. Целта – да се предотврати глобална паника, икономически срив и социален хаос. От този момент нататък, темата за Нибиру изчезва от публичното пространство.

Мрежата на прикриването

След заповедта на Рейгън, множество агенции – НАСА, ЦРУ, НСА, ФБР – както и научни институти и обсерватории по света, стават част от мрежата на прикриване. Според твърдения на независими изследователи, учени, които се опитват да разкрият истината, са били подложени на натиск, а някои дори са изчезнали при мистериозни обстоятелства.

Въпреки това, наблюдението на Нибиру не е прекратено. НАСА продължава да следи обекта, макар и без официални изявления. Ватиканът, от своя страна, използва най-модерни технологии, финансирани от неговите огромни ресурси, за да следи движението и влиянието на Нибиру. Според някои източници, съществува тайна програма за събиране на данни, която включва сътрудничество между религиозни и научни институции.

Отмяната на заповедта и продължаващото мълчание

По време на втория си мандат, президентът Барак Обама отменя изпълнителната заповед на Рейгън, с намерението да отвори пътя към разкриване на истината. Но въпреки този акт, реални действия не последват. Темата остава в периферията на общественото внимание, а официалните институции продължават да мълчат.

Причината – страх. Страх от загуба на контрол, от икономически колапс, от социална нестабилност. Политическите и икономическите елити се опасяват, че разкриването на информацията за Нибиру ще доведе до масово изтегляне на средства от банки, отказ от плащане на ипотеки, срив на фондовите пазари и бунтове. Те се страхуват, че хората ще напуснат работните си места, ще се опитат да се преместят в „сигурни зони“ и ще започнат да изискват отговори, които никое правителство не е готово да даде.

Пророчествата и позицията на Църквата

Папа Йоан Павел II, в своя реч в Германия, коментира Третото пророчество от Фатима, като заявява, че ако Църквата не може да предотврати катастрофата, по-добре е хората да останат в неведение. Това изказване, макар и интерпретирано по различни начини, подсказва, че знанието за Нибиру е част от по-широк духовен контекст – такъв, който включва съдбата на човечеството, моралната отговорност и ролята на вярата в моменти на криза.

Отговорността на елита

Онези, които знаят, но мълчат, носят огромна отговорност. Тяхното решение да прикрият истината може да се измери не в политически точки, а в човешки животи. Ако Нибиру наистина представлява заплаха – било то физическа, енергийна или духовна – тогава всяко забавяне на информацията е престъпление срещу човечеството.

Елитът се готви – строи подземни убежища, пренасочва ресурси, създава планове за оцеляване. Но обикновените хора остават в неведение. И когато моментът настъпи, те ще бъдат неподготвени – не защото не са способни да разберат, а защото не са били допуснати до истината.

Заключение: Истината като право, не като привилегия

Нибиру може да е реалност, може да е мит. Но фактът, че темата е била обект на прикриване, че е предизвикала реакции на най-високо ниво, че е свързана с религиозни пророчества и научни наблюдения – това я прави значима. Хората имат право да знаят. Защото знанието е сила. И защото в свят, управляван от страх, истината е единствената форма на свобода.

Ако Нибиру наистина идва – нека я посрещнем с отворени очи. Не в паника, а в осъзнатост. Не в хаос, а в подготовка. Защото най-голямата опасност не е в небето, а в мълчанието.