Истината за днешното мляко: защо не прилича на селското от миналото, какво съдържа, как се обработва и как влияе на здравето

Днешното мляко, което масово се продава в магазините, няма почти нищо общо с онова истинско селско мляко, което хората помнят от детството – гъсто, ароматно, с каймак, с плътен вкус, което кипеше бавно, ухаеше на ливада и можеше да се превърне в сирене, кашкавал или кисело мляко без никакви добавки. Млякото от миналото идваше от крави, които пасат трева, пият чиста вода, движат се свободно и живеят естествен живот. Днешното индустриално мляко е продукт на масово производство, ускорен растеж, концентрирани фуражи, ГМО храни, антибиотици, хормонални стимули, пастьоризация, хомогенизация и технологични процеси, които променят структурата му до неузнаваемост. Колкото повече се разглежда как се произвежда млякото днес, толкова по‑ясно става защо няма вкус, защо няма каймак, защо се разваля бързо, защо понякога мирише странно и защо продуктите, направени от него – сирене, кашкавал, кисело мляко – вече не са като тези, които сме яли като деца.

Днешното мляко идва от крави, които се хранят основно с фуражи – смески от ГМО соя, ГМО царевица, рапични шротове, зърно, минерални добавки, синтетични витамини и протеинови концентрати. Тези фуражи са евтини и увеличават добива, но променят състава на млякото. Кравите рядко виждат пасище, нямат движение, живеят в затворени помещения и често получават антибиотици, за да се предотвратят инфекции в пренаселени ферми. Всичко това влияе на качеството на млякото – мазнините му са различни, протеините са по‑нестабилни, вкусът е по‑плосък, а миризмата понякога е неприятна. Млякото от крава, която пасе трева, е различно от млякото от крава, която яде смески – това е факт, който се усеща веднага.

След доенето млякото преминава през пастьоризация – нагряване до висока температура, което убива бактерии, но унищожава и ензими, витамини и естествени микроорганизми. Пастьоризацията прави млякото по‑безопасно, но и по‑„мъртво“. След това идва хомогенизацията – процес, при който мазнините се разбиват на микроскопични частици, за да не се отделя каймак. Това променя структурата на млякото и начина, по който тялото го усвоява. Хомогенизираното мляко няма каймак, няма плътност и няма вкус. То е равномерно, бяло и гладко, но това е резултат от механична обработка, а не от естествено качество.

Много от млеката в магазина са „възстановени“ – направени от сухо мляко, вода и добавени мазнини. Това се прави, защото е по‑евтино и по‑удобно за транспорт. Сухото мляко се получава чрез изпаряване на течността при висока температура, което унищожава почти всички естествени ензими. Възстановеното мляко има вкус, който е различен от истинското – по‑воднист, по‑плосък, понякога с лека метална или прахообразна нотка. Това е една от причините днешното мляко да няма вкус на „мляко“.

Днешното мляко често съдържа стабилизатори, за да не се пресича, и коректори на киселинността, за да издържа по‑дълго. Някои производители добавят млечни протеини, сухо мляко, млечна суроватка или растителни мазнини, за да постигнат желаната консистенция. Това е особено често при евтините марки. Така млякото става продукт, който изглежда като мляко, но е смес от различни съставки.

Сиренето, кашкавалът и киселото мляко, направени от такова мляко, също са различни от тези, които сме яли като деца. Истинското сирене се прави от мляко, закваска и сол. Днешното сирене често съдържа растителни мазнини, нишесте, стабилизатори, консерванти, сухо мляко, млечни протеини и дори оцветители, за да изглежда „бяло“. Много сирена не се ронят, а се разтягат като гума – това е знак за добавени мазнини или нишесте. Кашкавалът често е направен от смес от мляко, суроватка, нишесте и растителни мазнини. Киселото мляко често е направено от сухо мляко, стабилизатори и изкуствени закваски, които дават гъстота, но не и естествен вкус. Затова киселото мляко от магазина е еднакво всеки път – защото е технологичен продукт, а не ферментирала храна.

Днешното мляко може да вреди на организма по няколко начина. Първо, хомогенизацията променя структурата на мазнините, което може да затрудни храносмилането. Второ, пастьоризацията унищожава ензимите, които помагат за разграждането на лактозата, което прави млякото по‑трудно за усвояване. Трето, остатъци от антибиотици могат да нарушат чревната флора. Четвърто, ГМО фуражите променят мастния профил на млякото, намалявайки полезните омега‑3 мазнини. Пето, добавките и стабилизаторите могат да предизвикат алергии, подуване, тежест и възпаления. Шесто, продуктите, направени от такова мляко, често съдържат още повече добавки, което натоварва организма.

Истината е, че днешното мляко е продукт на индустрия, която цели ниска цена, дълъг срок на годност и визуално еднакъв продукт, а не качество. Млякото от миналото беше жива храна – с каймак, аромат, плътност и естествена ферментация. Днешното мляко е обработено, хомогенизирано, пастьоризирано, стабилизирано и често възстановено. Затова няма вкус, няма аромат, няма каймак и няма хранителната стойност, която някога е имало. Затова сиренето, кашкавалът и киселото мляко вече не са като тези, които сме яли като деца. И затова много хора се чувстват по‑добре, когато преминат към домашно, фермерско или био мляко.