Истината за днешното месо: какво съдържа, защо се разваля бързо, как го „освежават“, какви добавки и рискове крие и защо вече не прилича на месото от миналото

Днешното месо, което се продава в магазините, няма почти нищо общо с онова месо, което хората помнят от детството – месо от животни, хранени естествено, отглеждани на двора, без ускорители, без химия, без инжекции, без оцветители, без „освежаване“ и без съмнителни добавки. Месото от миналото беше плътно, ароматно, с естествен цвят, можеше да стои по‑дълго, без да се развали, и не се нуждаеше от никакви „подобрители“. Днешното индустриално месо е продукт на масово производство, ускорен растеж, концентрирани фуражи, антибиотици, хормонални стимули, химически обработки, газови смеси, оцветители, стабилизатори и технологични трикове, които го правят да изглежда свежо, дори когато не е. Колкото повече се разглежда какво съдържа днешното месо, толкова по‑ясно става защо се разваля бързо, защо понякога мирише странно, защо има водниста структура, защо е бледо или прекалено червено, защо в колбасите се откриват паразити, глисти и остатъци, и защо много хора се чувстват по‑добре, когато намалят или спрат консумацията му.

Днешното месо идва от животни, които се хранят основно с фуражи – смески от ГМО соя, ГМО царевица, рапични шротове, зърно, протеинови концентрати, синтетични витамини и минерали. Тези фуражи са евтини и увеличават растежа, но променят структурата на месото. Животните растат по‑бързо, но мускулите им са по‑воднисти, по‑меки и по‑бедни на хранителни вещества. Липсата на движение и естествена храна прави месото по‑слабо, по‑безвкусно и по‑нетрайно. В индустриалните ферми животните често получават антибиотици, за да се предотвратят инфекции в пренаселени помещения. Остатъци от тези вещества могат да останат в месото. Всичко това влияе на качеството – вкусът е различен, структурата е различна, а трайността е много по‑кратка.

След клането месото преминава през процеси, които имат за цел да го направят „по‑свежо“. Една от най‑честите практики е газовото опаковане – месото се поставя в атмосфера от въглероден диоксид, азот и въглероден оксид. Въглеродният оксид придава яркочервен цвят, който изглежда свеж, дори когато месото е старо. Това е причината месото в магазина да е ярко червено, а вкъщи да посивява за часове. Друг метод е инжектирането с разтвори – вода, сол, фосфати, стабилизатори и понякога захар. Това прави месото по‑тежко, по‑сочно на вид, но по‑воднисто при готвене. Затова месото „пуска вода“ в тигана – това не е естествен сок, а инжектирана течност. Някои меса се обработват с антиоксиданти, за да не потъмняват, и с консерванти, за да не се развалят бързо.

Оцветителите също играят роля. В някои месни продукти се използват вещества, които придават розов или червен цвят – например нитрити (Е250), които се използват в шунката, саламите и надениците. Те предотвратяват развитието на бактерии, но могат да образуват нитрозамини – вещества, свързвани с повишен риск от рак. Оцветители се използват и в някои кайми, за да изглеждат „по‑червени“. Това създава илюзия за свежест, но не променя качеството.

Бързото разваляне на месото е резултат от няколко фактора. Първо, месото от животни, хранени с фуражи, е по‑воднисто и по‑податливо на бактерии. Второ, липсата на естествени мазнини и минерали прави месото по‑нестабилно. Трето, обработките, които премахват естествените бактерии, оставят месото без естествена защита. Четвърто, инжектираната вода ускорява развалянето. Затова месото от магазина може да мирише неприятно само след ден или два, дори в хладилник.

Паразити, глисти и други замърсявания понякога се откриват в месни продукти, особено в евтини наденици, салами и кайма. Причината е, че в тези продукти често се използват остатъци – кожа, сухожилия, мазнини, механично отделено месо, което съдържа всичко, което е останало след отделянето на истинското месо. Това увеличава риска от замърсяване. В някои случаи се откриват яйца на паразити, ларви или други примеси. Това не е случайно – това е резултат от ниско качество на суровината и липса на контрол.

Надениците, саламите, шунката и филетата често съдържат много повече от месо. Те включват:

вода

нишесте

соев протеин

механично отделено месо

фосфати

стабилизатори

оцветители

ароматизатори

консерванти

захар

глутамат

Тези продукти са създадени да бъдат евтини, трайни и вкусни, но не и полезни. Те съдържат много сол, много мазнини, много добавки и малко истинско месо. Затова са тежки, солени, воднисти и често имат изкуствен вкус.

Днешното месо може да вреди на организма по няколко начина. Първо, остатъците от антибиотици могат да нарушат чревната флора и да доведат до резистентност. Второ, нитритите и нитратите могат да образуват канцерогенни съединения. Трето, инжектираните разтвори натоварват бъбреците и увеличават приема на сол. Четвърто, оцветителите и ароматизаторите могат да предизвикат алергии и хормонални смущения. Пето, паразитите и бактериите могат да причинят инфекции. Шесто, воднистото месо е бедно на хранителни вещества и не дава енергия, а само калории. Седмо, честата консумация на обработени меса е свързана с повишен риск от сърдечно‑съдови заболявания, диабет и възпаления.

Истината е, че днешното месо е продукт на индустрия, която цели ниска цена, дълъг срок на годност и визуално привлекателен продукт, а не качество. Месото от миналото беше плътно, ароматно, естествено и живо. Днешното месо е обработено, инжектирано, оцветено, стабилизирано и често воднисто. Затова се разваля бързо, мирише странно, има различен вкус и структура. Затова колбасите и надениците съдържат добавки, които нямат нищо общо с истинското месо. И затова много хора се чувстват по‑добре, когато намалят консумацията на индустриално месо или преминат към фермерско, домашно или био месо.