ЗЕМЯТА Е ТОРОИД

Естеството на червеевата дупка е много по‑сложно от онова, което човешкото око може да възприеме на пръв поглед, защото това не е просто тунел, както често се описва в земните представи, а вътрешността ѝ представлява сложна система, изградена от честоти, вибрации и етерни потоци, които се преплитат в структура, наподобяваща жив организъм. Всичко в тази система е свързано с етера, с онова невидимо поле, което древните култури описват като дъха на Вселената, а съвременните метафизични модели разглеждат като основа на всички енергийни взаимодействия. Според тази концепция всички слънца и всички черни дупки са свързани във вътрешността си, образувайки мрежа, която при правилно познаване на честотното картографиране може да служи като комуникационна система, способна да отведе съзнанието или енергията навсякъде в галактиката и отвъд нея.

За да се визуализира тази идея, човек може да си представи слънцето като огромна изходна врата, а черната дупка, разположена някъде в космическите дълбини, като входна врата, през която енергията се влива, преминава през тунел, трансформира се и излиза през звездата, създавайки движение, което наподобява тороид. Тороидът е геометрична форма, приличаща на поничка, но в контекста на космическите структури той представлява модел на непрекъснато движение, в което енергията влиза през един полюс, завърта се по вътрешния канал и излиза през другия, без да спира, без да се разрушава, а само променяйки състоянието си. Този модел не се ограничава до нашето слънце и една черна дупка, а е част от огромна мрежа, която се простира на хиляди светлинни години, свързвайки звездите в сложна система от енергийни пътища, които наподобяват нервната система на гигантско космическо същество.

В тази мрежа всяко слънце има своя съответстваща черна дупка, но връзката не е проста и линейна, защото звездите са свързани с множество други звезди, а черните дупки — с множество други черни дупки, като някои връзки са по‑силни, други по‑слаби, но всички имат общата характеристика, че представляват точки на изключително концентрирана енергия. Черните дупки съдържат маса, свита до такава степен, че се превръщат в центрове на потенциална енергия, а в тази интерпретация те не са просто космически обекти, а същества — съзнателни структури, които взаимодействат с Вселената. Слънцето също е същество, енергиен тороид, който диша, пулсира и общува, а като всяко същество то има своя роля в голямата мрежа, в която енергията се движи като кръв в артерии.

Тороидът се разглежда като първична форма на материята, защото от атома до молекулата, от клетката до плода, от планетата до галактиката всичко следва този модел на движение и структура. В този контекст Земята също се разглежда като тороид — не плоска, не статична, а динамична форма, която има свои енергийни полюси, свои входове и изходи, свои вътрешни канали, през които енергията се движи. Според тази концепция на полюсите има отвори, които водят към вътрешни пространства, понякога описвани като куха Земя или подземни царства, а тези отвори се разглеждат като портали, през които енергията влиза и излиза, подобно на дишането на жив организъм. Земята, подобно на човека, се разглежда като времеви портал, структура, която позволява на енергията да се движи не само в пространството, но и във времето, защото тороидните полета, които я обгръщат, се преплитат с полетата на Слънцето, Луната и останалите планети, създавайки сложна холографска решетка.

Тази решетка е като мрежа от енергийни линии, които определят реалността, в която живеем, и тя е основата на егрегора на Земята — колективното поле на мисли, емоции и намерения, което се разширява към Слънчевата система, Млечния път и отвъд. В тази перспектива черните дупки не са само разрушители, а портали, входове към други светове, други измерения, други форми на съществуване, а те са възли в мрежата на Вселената, точки, в които енергията се трансформира и преминава от едно състояние в друго. Тази мрежа може да се разглежда като решетка в небето, структура, която свързва всички същества, всички светове и всички форми на съзнание, и тя е мрежата на душата, невидимата система, която поддържа живота, движението и еволюцията.

Тази картина не е научна диаграма, а философска интерпретация на свързаността, която не претендира да обяснява Вселената, а да даде език за онова, което хората усещат — че всичко е свързано, че реалността е повече от това, което виждаме, и че животът е част от по‑голяма структура, която не може да бъде сведена до формули. Тороидът, решетката, мрежата на душата — това са символи, чрез които човек се опитва да разбере мястото си в космоса, защото в тази картина Земята не е просто планета, а възел в огромна система, която диша, пулсира и се променя, а човекът е част от този ритъм, част от тази мрежа, част от този вечен поток на енергия, който се движи през звездите, през черните дупки, през времето и през самото съзнание.