Истината за днешните плодове и зеленчуци: пестициди, обработки, хибриди, безсемкови сортове и защо вкусът и качеството вече не са като едно време

Днешните плодове и зеленчуци изглеждат перфектни – лъскави, едри, равномерни, без петна, без дефекти, без семки, без мирис, без вкус. Но зад тази „перфектност“ стои една огромна промяна в начина, по който се произвежда храната. Плодовете и зеленчуците, които хората помнят от детството – ароматни, сочни, с истински вкус, с дебела кора, с много семки, с естествена форма – почти изчезнаха. На тяхно място се появиха продукти, които са резултат от интензивно земеделие, химически обработки, хибридизация, селекция за външен вид, а не за вкус, и масово използване на пестициди, восъци, консерванти и регулатори на растежа. Колкото повече се разглежда какво представляват днешните плодове и зеленчуци, толкова по‑ясно става защо кората на цитрусите е твърда и лъскава, защо ябълките са покрити с восък, защо доматите са твърди като пластмаса, защо краставиците са воднисти, защо гроздето няма семки, защо портокалът е идеален, но без аромат, и защо вкусът на храната вече не е същият.

Днешните плодове и зеленчуци често са напръскани с пестициди – вещества, които предпазват растенията от вредители, но остават върху кората и понякога проникват в плода. Цитрусите – портокали, мандарини, лимони – са сред най‑обработваните. Кората им често е покрита с восък, фунгициди и консерванти, които предотвратяват мухъл и удължават срока на годност. Затова кората е лъскава, твърда и изкуствено гладка. Някои от тези вещества не са предназначени за консумация и могат да раздразнят кожата, устата или стомаха, ако кората се използва за сладкиши, чай или настъргване. Ябълките също често са покрити с восък, за да изглеждат свежи седмици или месеци. Краставиците и доматите се обработват с регулатори на растежа, за да узреят бързо и да изглеждат еднакви.

Голям проблем е и хибридизацията – създаване на сортове, които са устойчиви, едри, красиви, но често без вкус. Много от днешните домати са хибриди, създадени да издържат на транспорт, а не да имат аромат. Затова са твърди, воднисти и без мирис. Краставиците често са с тънка кора, но воднисти и без аромат. Пиперът е едър, но без сладост. Всичко това е резултат от селекция за външен вид, а не за качество.

Безсемковите плодове са друга голяма промяна. Гроздето без семки, дините без семки, мандарините без семки, портокалите без семки – всички те са резултат от хибридизация или специални техники, които предотвратяват образуването на семена. Това не е непременно ГМО, но е изкуствено създадено. Плод без семки е удобен, но не е естествен. В природата плодът има семена, защото семето е продължението на живота. Когато плодът няма семки, той е стерилен – не може да даде ново растение. Това е продукт, създаден за пазар, а не за природата.

Безсемковите плодове често имат различна структура – по‑меки, по‑воднисти, по‑сладки, но без дълбочина на вкуса. Някои хора усещат, че тези плодове „нямат душа“ – защото липсва естественият цикъл на възпроизводство. Семето е носител на генетична информация, минерали и енергия. Плод без семе е биологично непълен. Това не означава, че е опасен, но означава, че е изкуствено създаден, а не естествено възникнал.

Пестицидите, восъците, фунгицидите и химическите обработки могат да причинят раздразнения, алергии, стомашен дискомфорт и натрупване на токсини при хора, които консумират големи количества необелени плодове. Цитрусите, които изглеждат перфектни, често са обработени с вещества, които не трябва да се консумират. Затова кората на портокалите, лимоните и мандарините от магазина не е подходяща за сладкиши, чай или настъргване, освен ако плодът не е био. Ябълките, покрити с восък, могат да задържат пестициди под слоя. Доматите, третирани с регулатори на растежа, могат да имат по‑високи нива на нитрати. Краставиците, отглеждани в оранжерии, често са воднисти и бедни на минерали.

ГМО плодовете и зеленчуците ги има  в Европа, но хибридите са навсякъде  също. Хибридът  е създаден за пазар, а не за вкус. ГМО царевица и соя се използват основно за фуражи, но някои плодове и зеленчуци могат да бъдат хибриди, които не могат да се възпроизвеждат естествено. Това създава зависимост от семенарските компании – фермерите не могат да използват семена от реколтата, а трябва да купуват нови всяка година.

Истината е, че днешните плодове и зеленчуци са продукт на индустрия, която цели външен вид, трайност и печалба, а не вкус, аромат и хранителна стойност. Плодовете от миналото бяха ароматни, сочни, с дебела кора, с много семки, с естествена форма. Днешните са лъскави, едри, без семки, без аромат, без вкус. Това не означава, че са опасни, но означава, че са различни – по‑обработени, по‑контролирани, по‑далеч от природата.