**„Доказателства за неизвестна катастрофа от 1538 година в Московското царство.

Ако е имало някаква световна катастрофа, а не просто обикновена вътрешна църковна война в Европа, наречена Реформация (както ни уверяват официалните историци), то следите ѝ трябва да са останали и при нас в Русия — и то именно през 1538 година.

Има ли следи от неизвестна катастрофа в Русия? Не са много, но ги има.“**

**„И тези следи могат да бъдат проследени чрез историята на манастирите в централната и северозападната част на днешна Русия, които също са били унищожени през 1538 година. Но ярки, живописни руини на манастири, катедрали и храмове от XVI век в Русия, както в Европа, днес няма да видим.

Целият проблем с руините на църкви, манастири и крепости от XVI век (повтарям — именно XVI век) в Русия се състои в това, че те практически не съществуват. Причината е проста: до XVI век почти всички наши църкви, манастири и крепости са били предимно дървени и са изгорели до основи. Не е останало нищо, освен пепелище.“**

„Всички достигнали до нас стари каменни манастири, катедрали и крепости — или техните руини — които днес можем да видим и на които се възхищаваме, са постройки най‑рано от втората половина на XVI век. Те са изградени на мястото на напълно унищожени, изгорели по‑ранни дървени постройки.

Или пък са изцяло съоръжения от XVIII–XIX век, които впоследствие са били разрушени и опустошени по време на съветската власт.“

**„Друга трудност в историята на руските манастири и църкви е, че след многобройните войни, пожари и разрушения много църковни архиви също са изгорели, и дори най‑оскъдната информация за периода на множество манастири от XVI век вече е невъзможно да бъде проследена. Просто я няма. Не случайно много манастирски библиотеки пазят записи едва от края на XVI и началото на XVII век. Монасите са възстановили, в най‑добрия случай, приблизителните дати на основаване на своите манастири и някои епизоди от живота на основателите — и толкова.

Но дори на този беден фон, за 1538 година манастирските монаси все пак са ни оставили нещо. И за това сега ще поговорим! Ще бъде интересно! Например:“**

Павло-Обнорски манастир „Света Троица“

Свето-Троицкият Павло-Обнорски манастир е православен мъжки манастир от Вологодската епархия на Руската православна църква. Основан е през 1414 година от свети Павел Обнорски, ученик на Сергий Радонежки. Това е един от най-древните и някога най-големите манастири в Руския Север, с богата и сложна история.

Но през 1538 година манастирът е напълно унищожен и изгорен. Много от неговите монаси загиват.

Според официалната версия това станало при нападение на казанските татари. Но често се забравя, че по това време казанският хан Сафа-Гирей не разполагал с големи сили и се ограничавал само с дребни набези срещу беззащитни селски селища по източната периферия на Московската държава. А когато московските войски се насочили към Казан, през 1537 година Сафа-Гирей дори поискал мир с Москва — „пратил при великия княз своя човек Усеин за мир“.

През цялата 1538 година казански пратеници се намирали в Москва като гаранти за мира. Въпреки това разрушаването на манастира през 1538 г. историците продължават да приписват на нашествие на „мистични татари“. Просто и удобно — всичко се приписва на татарите, като на някаква чума.

По-късно, в края на XVI век, монасите възстановили манастира от нулата, вече изцяло от камък.

„Филипо‑Ирапска Красноборска Троическа пустиня“

Филипо‑Ирапска Красноборска Троическа пустиня е действащ манастир на Руската православна църква във Вологодска област, основан в началото на XVI век. През първите десетилетия от съществуването си манастирът преживява бързо развитие и разцвет. Но през 1538 г., неочаквано, манастирът е напълно разрушен. Той изгаря до основи, като заедно с него загиват и всички негови монаси.

Историците не могат да определят точната причина за унищожението, тъй като през 1538 г. в района не е имало нито въстания, нито войни, нито татарски нападения. Манастирът остава изоставен почти сто години, докато през 1668 г. не пристигат нови монаси и не възстановяват пустинята, този път изцяло от камък.

„Манастирът на Полагането на одеждата“

Манастирът „Полагане на одеждите на Пресвета Богородица“ е женски манастир, разположен в центъра на Суздал. Той е един от малкото манастири в Русия, чието основаване е достоверно доказано преди монголското нашествие. Манастирът е основан през 1207 г. от епископ Йоан Суздалски. Първите сгради на манастира са били изцяло дървени и нито една от тях не е оцеляла до днес. Всички са разрушени през 1538 г. Причината за разрушението е неизвестна. Историците могат само да спекулират: може би татарите са били на работа, или местните управители са имали спор, или ги е сполетяло някакво друго нещастие. Накратко, всичко е загадка. По-късно нови монаси възстановяват манастира, но отново от камък.

Муромският Преображенски манастир“

Муромският Преображенски манастир („Спаски, онзи на гората“) е манастир от Муромската епархия на Руската православна църква, разположен в град Муром, на левия бряг на река Ока. До XVI век манастирът е бил изцяло дървен. Но в края на 1540‑те години младият цар Иван IV, бъдещият „Грозни“, нарежда построяването на няколко нови каменни църкви на мястото на овъглените дървени руини, включително главната катедрала на Преображенския манастир. Оказва се, че старият дървен манастир и неговата катедрала са били напълно разрушени през 1538 г. Историята отново не предлага ясно обяснение за причината за разрушението. Теорията е, че е бил внезапно разрушен — и това е всичко. Да продължим напред...

Троицка лавра на Свети Сергий

Троицката лавра на Свети Сергий (обикновено наричана в църковната литература Троицка лавра на Свети Сергий) е най‑големият манастир на Руската православна църква, основан през 1337 г. Въпреки че първата каменна постройка на манастира — Троицката катедрала — е положена на мястото на дървена църква от игумен Никон от Радонеж през 1422 г., построена от сръбски монаси от Косово, каменната катедрала, както и целият дървен манастир, са напълно разрушени през 1538 г. и дълги години лежат в руини.

Затова московският цар отпуснал 3000 рубли за възстановяването на манастира — или по‑скоро за неговото ново изграждане, но този път изцяло от камък.

„Манастирът „Благовещение“ в Киржач“

Киржачският манастир „Благовещение“ е метох на Александровската епархия на Руската православна църква, разположен в град Киржач, Владимирска област. Манастирът, първоначално мъжки, е бил под юрисдикцията на Троице‑Сергиевата лавра. През 1538 г. обаче дървеният манастир също е напълно разрушен. Затова в средата на XVI век на мястото на разрушената или изгоряла дървена църква „Благовещение“ е построена нова каменна църква, заедно с каменна трапезна църква, осветена в чест на Свети Сергий Радонежки.

„Мъжкият Борисоглебски манастир“

На четири километра източно от Суздал, на брега на река Нерл, се намира древното село Кидекша. Тук, още от XIV век, при каменната църква „Св. Борис и Глеб“ е съществувал мъжкият Борисоглебски манастир. Всички постройки на манастира, с изключение на църквата, също били дървени. Манастирът процъфтявал, но през 1538 г. дървеният манастир изгорял до основи, а каменната църква неочаквано се превърнала в руини. Затова по‑късно било взето решение те да бъдат възстановени наново, но този път изцяло от камък. Причината за унищожението на манастира остава загадка за историците.

И накрая — черешката на тортата!!!

„Соловецкият Спасо‑Преображенски манастир“

Знаменитият Соловецки Спасо‑Преображенски манастир е мъжки манастир на Руската православна църква, разположен в селището Соловецки, Приморски район на Архангелска област, на Соловецкия остров в Бяло море.

Първото монашеско поселение възниква през 1429 г., когато тук се установяват преподобните Саватий и Герман, прекарали шест години в уединение на острова. През 1436 г., след смъртта на Саватий, на острова пристига Зосима, който основава тук обител и две дървени църкви — „Преображение Господне“ и „Св. Николай Чудотворец“. А сега внимание! СЕНЗАЦИЯ!!!

Според манастирските летописи през 1538 г. „на острова дошло страшно бедствие“. Ужасна буря връхлетяла острова, надигнали се огромни вълни, небето почерняло посред бял ден, започнали да падат страховити мълнии, а от небето се излял огнен дъжд, който унищожил всичко живо и неживо на острова. Ужасният огън изпепелил до основи всички манастирски постройки и дървета на острова. Загинали и всички монаси.

Както виждате, никакви религиозни европейски войни нямат отношение тук. Общото е само едно — датата на някаква катастрофа: 1538 година.

След тази катастрофа в Бяло море островът останал необитаем и негоден за живот почти 14 години, докато през 1552 г. на Соловки отново не пристигнали нови монаси и не започнали каменното строителство на църкви и на отбранителните стени с кули на манастира. Така че Соловки не е древен манастир, както уверяват някои автори.

И така нататък… Примерите могат да се изброяват дълго.

И в историята на почти всички стари манастири до XVI век се проследява една и съща особеност. Или в първата половина на XVI век дървените манастири били напълно унищожени, изгорели до основи и по‑късно били изграждани наново, но вече от камък. Или пък информацията за историята на манастира през XVI век напълно липсва. Не е ли странно? Но и това не е всичко!

Изучавайки историята на манастирите в Московското царство, обърнах внимание, че историята на много от тях започва именно от втората половина на XVI век. И много от тези обители не се наричали „манастири“, а пустини.

Официалната справка гласи: пустиня е малък манастир, разположен в слабо населена, пустееща, изоставена от хората местност. Но това съвсем не е всичко. Същата справка посочва, че пустиня и пустош са едно и също. А това вече е интересно!

Защото пустош означава изоставено, опустошено, унищожено, разорено, изгоряло до основи селище. Една дървена селска общност се превръщала в пустош или пустиня по много причини — нашествие на външни врагове, вътрешни междуособици между местни князе, епидемии или природни бедствия.

Това се потвърждава от писцовите книги от XVI век. В тях направо е казано, че „пустош е била до началото на XVI век село“.

Например, в писцовата книга на Вяземския окръг за 1593/94 г. са отбелязани 637 пустоши; за 510 от тях изрично е посочено, че това са запустели села от първата половина на XVI век, по‑точно от 1538–1539 г. В документ, отнасящ се до Костромския окръг, откриваме, че всички села в този окръг именно през 1538 г. се превърнали в пустош — и дори е посочена причината: „Волостта запустя от великото поветрие“.

Поветрие — смърт, предавана по въздуха — в древността означавало всяка масова гибел на хора. Това можело да бъде болест (например чума) или природно бедствие (като ураган). Но в северозападните земи на Московското царство през XVI век не е имало чума. Чумата достига Русия едва сто години по‑късно, в средата на XVII век.

Тогава какво е унищожило целия Костромски окръг през 1538 г. и е превърнало всичките му селища в пустош, ако там отдавна не е имало нито болести, нито войни, нито татарски нашествия? Историците нямат отговор.

А подобна картина се проследява във всички територии на северозападната част на Московското царство. Навсякъде — едни и същи пустоши и пустини, и именно от 1538 година.

И така, много от малките манастири, наричани пустини, първоначално не били строени в безлюдни, пустинни места, както мнозина си мислят, а изключително върху пепелищата на изоставени, унищожени стари селища. Защото, въпреки че селата били унищожени, около тях оставали обработваеми полета, които можели отново да се използват за земеделие. Според манастирските записи, монасите намирали тези изоставени села и върху техните пепелища строели своите килии или нови манастири.

„Тоест, от втората половина на XVI век (след някаква катастрофа през 1538 г.) започнало повторно масово заселване на северозапада на Московското царство. Хората се преселвали тук наново — първо монаси, които строели манастири върху древните пепелища и руини, а после те призовавали да се заселват и жители от южните окрайнини на Московската държава. Интересно, нали?“