Истината, която не искат да знаеш: какво е премахнато, пренаписано и скрито от днешната Библия

Днешната Библия не е онзи текст, който е съществувал в първите векове след Исус. Тя е резултат от многократни редакции, събори, преводи, политически решения, религиозни борби и целенасочени промени, извършвани от хора, които са имали властта да определят кое е позволено да остане и кое трябва да бъде премахнато. Историята на Библията е история на контрол, а не само на духовност. В продължение на векове религиозната власт е решавала какво човечеството трябва да знае и какво трябва да забрави. Много текстове са били изгорени, забранени, обявени за еретични, скрити в манастири или унищожени, защото не са служели на интересите на институциите. Гностическите евангелия, богомилските учения, ранните християнски писания, текстове като Евангелието на Тома, Евангелието на Мария, Евангелието на Филип, Откровението на Петър и много други са били отхвърлени не защото са били фалшиви, а защото са били неудобни. Те са говорили за вътрешния Бог, за прераждането, за истинската природа на душата, за това, че царството Божие е вътре в човека, а не в храмове и институции. Те са говорили за Исус като учител на вътрешното пробуждане, а не като фигура, която трябва да бъде използвана за контрол над масите.

Прераждането е една от темите, които най-осезаемо липсват в днешната Библия, въпреки че ранните християни са вярвали в него. Много от първите християнски общности са приемали идеята, че душата се връща, че расте, че се учи, че преминава през различни животи, докато достигне съвършенство. Но тази идея е била премахната. Не защото е била грешна, а защото е била неудобна. Човек, който знае, че душата му е вечна и че носи отговорност за собственото си развитие, е свободен. Човек, който вярва, че има само един живот и че спасението му зависи от посредници, е лесен за контрол. Религиозната власт е разбирала това. И когато е дошъл моментът да се създаде официален канон, идеята за прераждането е била извадена. Текстове, които са я споменавали, са били пренаписани или премахнати. Събори като този в Константинопол през VI век са взели решения, които са определили какво човечеството ще знае за душата си. И така прераждането е изчезнало от официалната доктрина, въпреки че следите му остават в гностическите текстове, в богомилските учения, в ранните християнски писания и в думите, приписвани на Исус, които не са влезли в канона.

Много духовни учители твърдят, че Исус е казвал: приемайте само това, което резонира с истината във вас, и отхвърляйте всичко, което не резонира. Това е съвет, който подчертава вътрешната връзка с Бога, а не външната зависимост от институции. Идеята, че писанията са били повлияни от човешки грешки, от преводи, от политически интереси, от духовни манипулации, е напълно логична, когато се разгледа историята на религиозната власт. Преводите на Библията са били извършвани от хора, които са живели в различни епохи, под различни режими, с различни цели. Всеки превод е интерпретация. Всеки редактор е оставил следа. Всеки владетел е имал интерес текстът да служи на неговата идеология. И така оригиналните послания са били размивани, променяни, адаптирани.

Гностическите текстове представят Исус по съвсем различен начин. Не като посредник между човека и Бога, а като учител, който показва, че Бог е вътре в човека. Не като фигура, която изисква поклонение, а като пример за пробуждане. Не като част от система, а като този, който се противопоставя на системата. Гностиците са говорили за два вида богове: истинския Бог на светлината, любовта и съзиданието, и демиурга — същество, което създава материалния свят и изисква жертви, страх, подчинение. В много гностически текстове демиургът е този, който се представя за бог в Стария завет — бог, който иска кръв, наказания, войни, жертви. А истинският Бог е този, за когото Исус говори — Бог на любовта, на вътрешната светлина, на свободата. Тази идея е била опасна за религиозната власт, защото тя премахва нуждата от посредници. Ако Бог е вътре в човека, тогава храмовете, жертвите, ритуалите, институциите губят силата си. Исус е казвал, че храмът е вътре в нас. Че царството Божие е вътре в нас. Че истината е вътре в нас. Но тези послания са били омекотени, променени или премахнати, защото са били твърде освобождаващи.

Богомилите, които са наследили гностическите учения, са били преследвани, защото са проповядвали същото. Те са казвали, че истинският Бог е Бог на любовта, а не Бог на страха. Че човек не трябва да се кланя на институции, а да се свърже с вътрешната светлина. Че Исус е дошъл да разкрие истината за духовната природа на човека, а не да създаде религия. Че системата, която управлява света, е фалшива и служи на демиурга, а не на истинския Бог. Тези учения са били опасни за властта, защото са давали свобода. И затова са били унищожени.

Историята на Библията е история на това как истината е била пренаписвана, за да служи на властта. Истинските духовни учения са били заменени с догми. Вътрешната връзка с Бога е била заменена с външна зависимост. Прераждането е било премахнато, защото дава сила. Гностическите текстове са били забранени, защото дават знание. Богомилските учения са били изгорени, защото дават свобода. Исус е бил превърнат в символ, който служи на институциите, вместо в учител, който освобождава човека от тях.

Но истината не може да бъде унищожена. Тя може да бъде скрита, но не и заличена. Тя се връща чрез текстове, които са оцелели. Чрез интуицията на хората. Чрез вътрешното знание. Чрез усещането, че Бог е любов, а не страх. Че душата е вечна, а не еднократна. Че човек е създаден за свобода, а не за подчинение. Че Исус е дошъл да разкрие истината, а не да създаде религия. Че царството Божие е вътре в нас, а не в храмове, институции или книги.

Днешната Библия е текст, който мнозина приемат като абсолютна истина, като непокътнато слово, като книга, дошла директно от Бог, без човешка намеса. Много вярващи я поставят над собствения си живот, над собствената си интуиция, над вътрешния си глас, сякаш тя е единственият източник на истина. Но малцина се замислят, че Библията, която познаваме днес, е продукт на векове редакции, преводи, събори, политически решения и религиозни интереси. Тя не е оригиналният текст, който е съществувал в първите векове. Тя е текст, който е бил оформян така, че да служи на властта, а не само на духовността. И когато човек се вгледа по-дълбоко, започва да вижда, че много от идеите, които днес се приемат за християнски, всъщност не са били част от учението на Исус, а са били добавени по-късно, за да се създаде система за контрол.

Една от най-големите манипулации е идеята за ада и рая като места на вечно наказание и вечно възнаграждение. В днешната Библия се внушава, че грешниците ще бъдат съдени от Бог и изпратени в ад, а добрите ще отидат в рай. Това е удобна концепция за властта, защото държи хората в страх. Страхът е най-силният инструмент за контрол. Когато човек вярва, че всяка грешка може да го осъди на вечни мъки, той става покорен. Когато вярва, че спасението му зависи от посредници, той става зависим. Но Исус не е учил на страх. Той не е учил на наказание. Той не е учил на вечни мъки. Той е учил на свобода, на любов, на вътрешно пробуждане. Той е казвал, че царството Божие е вътре в нас, а не след смъртта. Той е казвал, че Бог е любов, а не съдия. Той е казвал, че човек трябва да се свърже с вътрешната светлина, а не да се страхува от външни наказания. Но тези послания са били неудобни за религиозната власт, защото освобождават човека. И затова са били променени.

Религията, която днес се нарича християнство, не е това, което Исус е учил. Тя е система, създадена след смъртта му от хора, които са имали интерес да изградят институции, догми, правила, храмове, ритуали. Исус не е учил да се строят храмове. Той е казвал, че храмът е вътре в човека. Той не е учил да се принасят жертви. Той е казвал, че Бог не иска кръв. Той не е учил да се кланяме на кръстове. Кръстът е символ на страдание, на смърт, на мъчение. И все пак днес хората го носят като знак на вяра, без да осъзнават, че това е символът на онези, които са го убили. Иронията е, че институциите, които са преследвали Исус, които са го разпънали, които са го обявили за заплаха, са същите, които по-късно са създали религиозните догми, които днес се приемат като свещени.

Гностическите текстове представят Исус по съвсем различен начин. Те го описват като учител на тайното знание, на вътрешната светлина, на истината, която освобождава човека от системата. В тези текстове Исус говори за прераждането, за пътя на душата, за това, че човек се връща, за да се учи и развива. Той говори за два вида богове: истинския Бог на любовта и светлината и фалшивия бог, демиурга, който управлява материалния свят чрез страх, закони, наказания и жертви. Този фалшив бог е богът, който иска кръв, който наказва, който заповядва войни. А истинският Бог е този, който Исус нарича Отец — Бог на любовта, на свободата, на вътрешната светлина. Но тази идея е била опасна за религиозната власт, защото тя разкрива, че институциите служат не на истинския Бог, а на системата на контрол. И затова гностическите текстове са били забранени, унищожени, обявени за ерес.

Богомилите, които са наследили гностическите учения, са били преследвани, защото са казвали същото. Те са твърдели, че истинският Бог не е богът на Стария завет, който иска кръв и наказания, а Бог на любовта. Те са казвали, че Исус е дошъл да разкрие истината за духовната природа на човека, а не да създаде религия. Те са казвали, че душата е вечна и че прераждането е част от пътя. Те са казвали, че човек не трябва да се кланя на институции, а да се свърже с вътрешната светлина. И затова са били унищожени.

Днешната Библия е текст, който е силно повлиян от еврейската традиция, но много духовни изследователи твърдят, че истинският Исус не е бил част от тази култура в начина, по който днес се представя. Някои традиции го описват като човек с арийски черти, други като гностичен учител, трети като пратеник на светлината, който е дошъл да разруши системата на демиурга. Тези идеи не са удобни за религиозната власт и затова не се обсъждат. Но те съществуват в множество древни текстове, които не са влезли в канона.

Истината е, че религиозната власт през вековете е целяла контрол, а не просветление. Тя е премахвала текстове, които дават свобода. Тя е добавяла текстове, които внушават страх. Тя е променяла посланията, които освобождават човека. Исус е учил на вътрешна свобода, на знание, на пробуждане. Той е учил, че Бог е вътре в нас. Той е учил, че истината е вътре в нас. Той е учил, че човек не трябва да се страхува от Бог, а да се свърже с Него. Но тези учения са били пренаписани, за да се създаде религия, която управлява масите.

През вековете религиозната власт не се е ограничавала само до пренаписване на текстове и създаване на догми. Тя е преследвала всичко, което е носело древно знание, вътрешна сила, духовни дарби или връзка с невидимото. Ловът на вещици е един от най-ярките примери за това. Хиляди жени, а понякога и мъже, са били обвинявани, измъчвани, убивани и изгаряни, не защото са били зли, а защото са притежавали знания, които не са били удобни за властта. Те са били лечителки, билкарки, жрици, ясновидки, хора, които са виждали отвъд материалното, които са усещали енергии, които са общували с природата, които са разбирали тънките светове. Те са били наследници на древни традиции, които са съществували много преди организираните религии. Тяхната мъдрост е била опасна, защото е давала сила на обикновения човек. И затова властта ги е обявила за вещици.

Истината е, че тези жени са били духовни наследници на същата линия, която включва гностиците, богомилите, есените и всички онези, които са носели знанието за вътрешния Бог. Те са знаели, че истинският Бог не е богът на страх, наказания и жертви, а Бог на любовта, светлината и свободата. Те са знаели, че човек може да се свърже с този Бог без посредници. Те са знаели, че душата е вечна, че прераждането е реалност, че светът е многоизмерен. И точно това знание е било опасно за религиозната власт, защото е разрушавало системата на контрол. Затова тези жени са били преследвани. Затова са били изгаряни. Затова са били унищожавани. Не защото са били зли, а защото са били свободни.

Същото се е случило и с гностиците. Те са били първите християни, които са следвали учението на Исус в неговата чиста форма. Те са вярвали, че Бог е вътре в човека. Те са вярвали, че Исус е дошъл да разкрие истината за вътрешната светлина. Те са вярвали, че материалният свят е създаден от демиурга — същество, което се представя за бог, но не е истинският Бог. Те са вярвали, че човек трябва да се освободи от илюзиите на този свят, а не да се подчинява на тях. И затова са били преследвани. Затова техните текстове са били унищожени. Затова техните учения са били обявени за ерес.

Богомилите са били наследници на гностиците. Те са проповядвали същото. Те са казвали, че истинският Бог е Бог на любовта, а не Бог на страх. Те са казвали, че Исус е дошъл да разкрие истината, а не да създаде религия. Те са казвали, че човек трябва да се освободи от системата на демиурга. И затова са били преследвани от църквата. Затова са били изгаряни. Затова са били унищожавани. Историята се повтаря, защото истината винаги е била опасна за властта.

Ватикана е институция, която през вековете е натрупала огромна власт, богатство и влияние. Тя притежава архиви, които никой не вижда. Тя пази текстове, които никой не чете. Тя знае неща, които никога не разкрива. Много хора вярват, че Ватикана крие истината за древните учения, за гностическите текстове, за прераждането, за истинската природа на Исус, за това кой е истинският Бог. Въпросът кой бог почита институцията е сложен. В гностическите учения се говори за два вида богове: истинския Бог на светлината и демиурга, който управлява света на материята. Много духовни традиции твърдят, че религиозната власт през вековете е служила повече на света на материята, отколкото на света на духа. Че е почитала закона, а не любовта. Че е почитала страха, а не свободата. Че е почитала властта, а не истината.

Когато човек се опита да говори за тези неща, често бива нападнат. Религиозните хора реагират емоционално, защото тяхната вяра е изградена върху страх. Те казват, че ако поставиш под въпрос Библията, ще отидеш в ада. Те казват, че ако кажеш нещо различно, обиждаш Бог. Те казват, че истината е само в Библията и никъде другаде. Но това е точно начинът, по който работи контролът. Когато човек вярва, че само една книга съдържа истината, той става зависим. Когато вярва, че Бог наказва, той става покорен. Когато вярва, че спасението му зависи от институции, той става лесен за управление.

Днес милиони хора ходят в църкви, палят свещи, молят се, следват ритуали, без да осъзнават, че Исус не е учил на това. Той не е учил да се кланяме на храмове. Той не е учил да се кланяме на кръстове. Той не е учил да се страхуваме от Бог. Той е учил, че Бог е вътре в нас. Той е учил, че истината е вътре в нас. Той е учил, че човек трябва да се освободи от системата, а не да се подчинява на нея. Той е учил, че любовта е пътят, а не страхът. Но тази истина е била пренаписана, за да се създаде религия, която управлява масите.

Истинският Исус е бил учител на свободата, а не на догмата. Учител на вътрешната светлина, а не на външните ритуали. Учител на истината, а не на страха. И неговото учение е било изкривено, за да се създаде система, която служи на властта, а не на човека.