Нови доказателства за неизвестната катастрофа от 1538 г. в Европа.

В моя канал вече повдигнах темата за неизвестна катастрофа от 16-ти век, използвайки примера с руините в Европа, която официалните историци отдадоха на поредица от религиозни и политически конфликти в Европа между католици и протестанти през 16-ти век, наречени Реформация.

Но използвайки примера с руините в Европа, показах, че това не е така. Религиозните войни по време на Реформацията практически нямат нищо общо с тази трагедия в Европа.

Като доказателство, днес ще ви запозная с писмени европейски източници от 16 век, които разказват какво всъщност се е случило на Земята през 1538 година.

Нека започнем с целогодишната ужасна жега и суша в Европа през 1539-40 г., която последва серия от ужасни земетресения, наводнения (потоп) и огнени дъждове през 1538 г.

**„Последиците от тази безкрайна жега и суша — най-суровите както за природните територии, така и за човешките общности — са подробно описани в повече от 220 летописа.

Сред пострадалите страни през XVI век били Франция, Испания, Англия, Белгия, Нидерландия, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Полша, Словения и дори цяла Италия.

Според хрониката на винаря Ханс Щолц след страшното наводнение от 1538 година времето в Гебвилер било сухо и много горещо от февруари 1539 до октомври 1540 година. Дори от октомври до края на декември 1540 година времето напомняло лятно.

Температурните данни се основават на изследването на Петр Доброволни и съавтори за месечните, сезонните и годишните реконструкции на температурите в Централна Европа, получени въз основа на документални свидетелства и инструментални записи от 1500 до 1560-те години.

Швейцарският реформатор и учен Хайнрих Буллингер отбелязал, че в Цюрих от февруари до края на септември 1539 година не паднала нито капка дъжд. Средната температура през зимата, пролетта и есента в Германия не падала под +40 градуса, а през лятото надхвърляла дори +45.“**

**„През 1539 година в Европа почти всички кладенци, ручеи и малки реки напълно пресъхнали. През есента на 1539 година по много от големите европейски реки човек можел да премине пеша или да ги прекоси на кон. Нивото на водата в езерото Констанц, в Алпийските предгория, паднало до най-ниските стойности, регистрирани някога през летните и есенните месеци.

В Северна и Централна Италия, където страшната суша започнала още през пролетта на 1539 година, реколтата изобщо не узряла. Това довело до тежък глад и масова миграция на хора. В цяла Европа хора и животни умирали от жажда и топлинен удар, както съобщавали летописци от Англия, Елзас (Франция), Кьолн (Германия) и Северна Италия.

Продължителната жега и суша от 1539–1540 година довели до мащабна епидемия, получила названието „Голямата смърт“.

А сега да поговорим за странните повсеместни пожари.“**

**„Четиридесет и осем летописци от XVI век съобщават за горски и селищни пожари през 1539–1540 година. Някои горски и градски пожари не успявали да бъдат потушени в продължение на няколко месеца.

Официалните историци твърдят, че градовете и горите горели единствено заради страшната жега или поради политически и религиозни конфликти, свързани с Реформацията.“**

**„Четиридесет и осем летописци от XVI век съобщават за горски и селищни пожари през 1539–1540 година. Някои горски и градски пожари не успявали да бъдат потушени в продължение на няколко месеца.

Но според уникалната статистика от 8200 събития за 1538–1540 година, събрана от Корнел Цвирляйн, основната причина за 32 градски пожара на територията на Германия бил страшен огнен дъжд от небето. Например, в резултат на пожара в Айнбек през 1540 година целият град бил унищожен и до 500 души загинали в пламъците.

В архивите на Влахия (Румъния) от XVI век има интересен запис:

„През 1538 година се случило страшно земетресение и избухнала толкова силна огнена буря, че, както казвали, в град Клуж никога преди не било наблюдавано нещо подобно. Бурята изкоренила дървета и отнесла покривите на къщите, а хората повярвали, че е изпратена от божество, за да ги накаже за извършените грехове. Бурята разтърсила кулата в Клуж и предизвикала пожар, при който загинали 14 души, а 60 останали без средства за съществуване. В Сибиу избухнал голям пожар, унищожил 556 къщи.“

И това не е всичко.

Какво всъщност се е случило през 1538 година? Кой или какво е разрушило почти всички градове и манастири из цяла Европа?

В доклад от 1568 година от архива на водещия член на цюрихската църква и втори архидиакон на Гросмюнстер — Йохан Якоб Вик — озаглавен „Нечувано, но истинско чудо и знак“, е описано необичайно събитие, свързано с огън в швейцарския град Бил/Биен през 1538 година:

„Когато двама кочияши от Бремгартен стигнали до голямо поле, на около ден път от Базел, изведнъж земята под краката им се разтресла, а след това от небето започнал да пада червено-кървав огън. Когато мъжете, изплашени, се скрили под своята каруца, огънят ги последвал, опърлил брадите им и нанесъл страшни поражения на конете им.“

Както виждате, религиозните войни тук нямат нищо общо.

В книгата на Вик се казва още, че от 1539 година в продължение на почти три десетилетия било наблюдавано истинско северно сияние не само в цяла Централна Европа, но и в много южни средиземноморски страни.

По думите на самия Вик: „Наблюдението на истинско северно сияние над Цюрих на празника Светите Невинни младенци — 28 декември 1560 година — стана едно от трите най-важни събития от 1559–1560 година, които ме подтикнаха да започна да събирам своя архив от документи, илюстриращи ‘тежките времена’, в които живея.“

И още един показателен факт!“**

**„Трагедията от 1538 година може да бъде проследена чрез примера на бенедиктинското абатство Адмонт, разположено в централна Австрия. Документите за щетите, нанесени на абатството през 1538 година, се съхраняват в регионалния архив на федералната провинция Щирия.

В тези документи се казва директно, че през 1538 година абатството буквално било разрушено от страшно земетресение и последвалата го огромна вълна, която отнесла всички каменни и дървени постройки. В тази катастрофа загинали почти всички монаси от манастира, както и жителите на съседното селище. Манастирът бил изграден наново в края на XVI век, но вече от тухли.“**

**„Да се изброяват всички източници може много дълго, но и така е ясно, че Европа е била унищожена не от религиозната война по времето на Реформацията, а от неизвестна глобална катастрофа през XVI век.

Е, как е? Има над какво да се замисли човек.