Защо крият факта, че пустинята Сахара е на не повече от 500 години?

Сахара е пустиня в Северна Африка, най-голямата гореща пустиня на земята. Учените смятат, че пустинята Сахара е на възраст между 5000 и 6000 години. Сахара се е образувала в сегашния си вид преди поне 2000 години и не се е променила съществено. Това означава, според официалните оценки, че в продължение на поне 2000 години почти една трета от африканския континент е била безжизнена пясъчна пустиня.

Но наистина ли това е вярно? Точна ли е официалната информация или всичко, което знаем за Сахара, е чиста измислица? Нека разберем!

Първо, ако пустинята Сахара се е образувала в сегашния си, безжизнен вид поне преди 2000 години, тогава защо европейските и азиатските картографи са изобразявали пълноводни реки, езера, пасища, големи градове, крепости и многобройни села на мястото на Сахара върху средновековните карти?

Може би картите са фалшиви или неправилно датирани. Да, датировката на самите карти със сигурност е съмнителна, но те не се оспорват от официалната наука, което за пореден път демонстрира нейната непоследователност: Сахара е уж на хиляди години, но на карти от 13-ти, 14-ти и 15-ти век тя изглежда, макар и да не е процъфтяваща земя, като напълно населена територия с растителност, пълноводни реки, езера и големи градове.

Картата на Херефорд от края на 13 век

Вижте картата на света от Херефорд от края на 13 век. Вижте Средиземно море? Виждате ли, Средиземно море като такова практически не съществува на картата. Средиземно море е изпълнено с десетки големи и малки острови. И те са много по-малки по размер, тъй като морското равнище е било много по-ниско. Ето защо многобройни острови са стърчали из цялото Средиземноморие. Вижте, северното крайбрежие на Африка е пронизано от големи, пълноводни реки. По брой големи градове Северна Африка дори превъзхожда цяла Азия. Територията на съвременна Африка кипи от живот.

Картата на Ебсторб от 13-ти век

Виждаме същото и на картата на Ебсторф от 13-ти век . Виждаме дузина големи реки и големи градове. В самия център на съвременната пустиня Сахара е изобразено дърво, което показва, че този регион някога е бил процъфтяващ. Картата дори изобразява активен речен път от Атлантика до Средиземно море, който днес се намира под десетки метри пясък и се смята, че е изчезнал преди поне 5000-6000 години. Виждате как официалната наука ни заблуждава, криейки истината от нас.

Каталонски атлас от 14 век

Каталунски атлас от края на 14 век също показва огромно множество от големи градове и села в днешна Сахара. Центърът на Сахара е изобразен като група от големи средновековни държави с могъщи владетели. В Европа липсва нито един крал или значим владетел, докато цялата северна част на Африка е белязана от влиятелни владетели. Сякаш глобалната цивилизация всъщност е възникнала в Северна Африка, а не в Азия. И така нататък... до 16 век.

Но как официалните историци се справят с тази сложна и неприятна ситуация? Как обясняват наличието на градове и империи, реки и езера в Сахара върху всички древни карти? И как обясняват отсъствието на известното Око на Сахара от древните карти?

Официалните историци обясняват наличието на реки и езера, градове и села с пасища на стари карти и отсъствието на „Окото на Сахара“ в пустинята с факта, че поне до 19 век европейските пътешественици и географи не са се впускали дълбоко в Африка, страхувайки се от местните диви аборигени и суровия, горещ климат.

Ето защо географите произволно рисували, за красота, несъществуващи реки, езера, пасища и дори големи градове с крепости.

Казват, че ако географите действително са били в пустинята Сахара през Средновековието, щяха да нарисуват гигантско „око“ на Сахара. Тъй като „окото“ на Сахара не се появява на древни карти, тогава пътешествениците – географи или мисионери – никога не са посещавали Сахара или Централна Африка, а просто са плавали по крайбрежието и са скицирали бреговата линия, и това е всичко. Това е изненадващата логика на официалната наука!

Подобни обяснения не издържат на проверка и сами по себе си са наивни. Защо тогава „Окото на Сахара“ не е било отбелязано на картите до 20-ти век? Много е просто.

„Окото на Сахара“, подобно на линиите в долината Наска или очертанията на стари изоставени селища или крепости, може да се види само отгоре, от голяма височина, със самолет или от космоса. На земята човек би могъл да се разхожда сто пъти по линиите на Наска, като по планински пътеки, по насипите на стари селища или крепости, или по хълмовете, или дори по „Окото на Сахара“, и да не види нищо необичайно. Не е чудно, че подобни открития се появяват едва през 20-ти и 21-ви век, в ерата на самолетите, космическите кораби и спътниците. Ето защо „Окото на Сахара“ не се появява на нито една стара карта на Африка.

Освен това, имам теория, че Окото на Сахара, открито за първи път едва през втората половина на 20-ти век, се е появило точно на това място през 60-те години на миналия век по време на френските ядрени опити. Оттам са дошли тези разтопени кръгли образувания в самия център на пустинята, които не се появяват на средновековните карти. Още повече!!!

Тадрарт-Акакус

Нека да разгледаме съвременна Сахара като цяло и по-специално Тадрарт Акакус, планинска верига в пустинята Сахара в днешна Либия. Днес това е почти безжизнен пейзаж. Сравнително наскоро обаче това беше процъфтяващ регион.

Международен екип от белгийски и италиански изследователи откри близо 18 000 фосилизирани кости в пустинята Сахара между 2013 и 2018 г.

„Учените са установили, че по-голямата част от намерените вкаменелости представляват хранителни отпадъци от човешка дейност. Тоест открити са кости на същества, които древните хора са добивали при лов и риболов.“

„Разкопки в Сахара

Датирането показало, че тези отпадъци от човешка дейност в Сахара са се натрупвали в продължение на дълъг период. Най-ранните се отнасят към X хилядолетие, а най-късните — приблизително към II хилядолетие пр.н.е. Учените открили и много по-късни образци на отпадъци, датирани към I хилядолетие от н.е. и дори към нашето средновековие — XIII–XV век. Но те ги сметнали за някаква аномалия или грешка, тъй като подобни дати рушат цялата световна история. А да се разрушава световната история на Земята и човечеството никой няма да позволи, нито ще даде да бъде пренаписвана. Затова много артефакти, аномалии и странности, които не се вписват в общоприетата световна история, просто не се вземат предвид, укриват се или се изхвърлят.“

**„Руини на селища под пясъка

Съвременните учени ни разказват приказки за някакви многобройни хилядолетия, но последните археологически находки в Сахара показват, че на територията на днешната пустиня още през Средновековието е кипял истински богат живот. Рибните кости сочат, че народите, живели тук през Средновековието, са били отлични рибари.

Изследователите забелязали и една любопитна тенденция: с течение на времето делът на рибните кости в общото количество човешки отпадъци стабилно намалявал — от 90 до 40 процента.

Местните жители постепенно се съсредоточили върху лова и животновъдството, а риболовът започнал да отстъпва на заден план. Тоест реките и езерата в региона рязко изчезнали и хората се пренасочили към животновъдство.

През 2015 година под пясъците на Сахара учените открили огромната дълбоководна древна река Таманрасет. Руслото ѝ било открито чрез радарни наблюдения от японски спътник. Изворите ѝ вероятно се намирали в южната част на Атласките планини и платото Ахаггар в днешен Алжир. Реката, с многобройни притоци, имала дължина над 500 километра и в района на Мавритания се вливала в Атлантическия океан. Това е същата река, която през Средновековието била единственият плавателен път от Средиземното езеро към Атлантическия океан.

Ще напомня, че според една от версиите до XVI век Гибралтар не е бил плавателен проток и е напомнял огромен водопад, където водата от Атлантика падала от голяма височина в Средиземно море. И средиземноморските мореплаватели излизали в Атлантика (макар и не без сериозен риск и трудности) единствено чрез река Таманрасет. А тайните на Сахара не свършват дотук.

И така — кога всъщност се е образувала пустинята Сахара? Спътниковите наблюдения позволиха на съвременните изследователи да надникнат в самото сърце на една от най-негостоприемните пустини на нашата планета — Сахара.“**

„През 2010 година под пясъците на Сахара спътниците откриха средновековни руини на повече от 100 крепости и градове. Учените са в шок. От една страна се твърди, че възрастта на пустинята Сахара е многохилядолетна, а от друга — под дебелия слой пясък реално са открити многочислени руини на средновековни крепости и градове на загадъчна цивилизация. И как да се излезе от тази щекотлива ситуация? Много просто — да бъдат изтласкани руините на средновековните крепости и градове в дълбока древност. Така се раждат митовете за античността.“

**„Васил Добрев

Съвременният френски египтолог от български произход д-р Васил Добрев е прекарал последните три десетилетия в изследване на област на изток от пустинята Сахара. През това време той е направил редица удивителни открития, подробно представени в документалния филм на BBC. Освен многобройните руини на средновековни крепости и градове под дебелия слой пясък, той открил и множество големи и малки пирамиди, подобни на египетските.

Но местните власти така и не му позволили да проведе пълноценни изследвания и разкопки. Затова пясъците на Сахара все още не са разкрили своите главни тайни. Въпреки убедителните доказателства за откритията му, той не успял да получи финансиране. Казали му, че новите му находки влизат в конфликт с официалната история на региона и противоречат на общоприетата версия за развитието на Африка. Неслучайно днес властите в Египет са забранили всякакви разкопки — появиха се твърде много неудобни въпроси, които поставят в задънена улица традиционната история на Египет.

И така, какво имаме? А имаме следното: приблизително до XVI век на територията на съвременна Северна Африка е съществувала сравнително процъфтяваща област. Пустинята Сахара не е съществувала. В региона е имало пълноводни реки и огромни езера, плодородни пасища и ливади. Процъфтявали са високоразвити цивилизации. Строели са се крепости, градове и селища. Накратко — това е бил богат и търговски развит район.

Но приблизително от XVI век всичко рязко се променя. Северна Африка буквално се превръща в безжизнено петно.

Градовете, реките и езерата с пасищата и ливадите почти мигновено се оказват покрити с огромен слой пясък. Животът напуска този регион. Северна Африка — безжизнена пустиня.

И така, какво всъщност се е случило? Мога да предложа една версия.“**

„На границата между края на XV и началото на XVI век в района на Северния ледовит океан върху Земята паднал огромен метеорит, който станал тласък за страшни катаклизми, предизвикали мощни земетресения, наводнения и ужасяващ потоп, който и влязъл в историята като Библейския потоп. Полюсите на Земята се изместили и настъпил малкият ледников период.“

**„Страшната вълна, или всемирният библейски потоп, залял цяла Европа и Сибир заедно с Далечния изток. Неслучайно именно в края на XV век всички очаквали края на света.

Гибралтар бил пробит и водите на Атлантика нахлули в Средиземно море. Нивото на водата в Средиземно море започнало рязко да се покачва. И ужасният поток, заедно с пясък, буквално затрупал целия Север на Африка. Големите градове, крепости и пирамиди с цветущите пасища били разрушени и засипани с пясък. Най-голямата цивилизация на Африка изчезнала. После водата малко се оттеглила и на север от Африка се образувала пустинята Сахара.

А съвременните учени ни тъпчат с приказки за някакви 5–6 хиляди години съществуване на пустинята. Та струва ли си да вярваме на официалната история? Всеки решава сам.“**