Мистерията на древен прокълнат храм в Индия. Учените са я разрешили, но въпросите остават.

През 18 век, както е добре известно, Великобритания колонизира Индия. По време на Седемгодишната война европейската сила завзема азиатската територия и започва да я експлоатира за свои цели. Първоначално тя се интересува от икономика, след това от политическо влияние в региона. В крайна сметка Британска Индия остава британска колония до 1947 г., когато страната е разделена на Пакистан и Индия. От една страна, това със сигурност е трагедия; от друга страна, британците се занимават не само с грабежи, но и със строителството на железопътни линии, реставрацията на културни паметници и създаването на промишлено производство в рамките на колонията.

Като изследовател, за мен е важно, че британски специалисти се стичат към Индия, за да изучават всякакви антики. За съжаление, по време на годините на конфликт са разрушени множество храмове и дворци с богата история. Един от изследователите на антики, пътували до Британска Индия след края на активните военни действия, е Джеф Барън. Той е историк и етнограф по професия. Така че, когато се появява възможността да пътува до Индия и да проведе обширни изследвания там, той прави точно това.

Британецът е изучил десетки древни храмове и пещерни комплекси и е разговарял с представители на местни религиозни движения. От тях той е научил за така наречения прокълнат храм. Никой не помни кой го е построил или кога. Много отдавна. Знае се само, че по време на гражданските войни на местните народи, през 8-9 век сл. Хр., колоните и стените му са били изписани с молитви. Това е бил опит да се вдигне проклятието, отнело много животи.

Джеф Барън пътува до Индия и изучава десетки храмове.

През 1880 г. Джеф Барън открива, че под храма се намира светилище. Самата структура е пострадала през вековете и е запазена само частично. По-специално, дворът на комплекса с подземния вход е установен в добро състояние, докато останалата част е в руини. Входът към подземието е бил покрит с пръст и камъни. Това е направено от местните жители, защото почти всеки, който е слязъл там, се е разболял тежко и не е оцелял. Дори свещениците и монасите, които са го посещавали, не са успели да преодолеят проклятието. Надписите по колоните и стените също не са били от полза.

Джеф, разбира се, не вярвал в проклятието и решил да се опита да разреши тази мистерия. Истинската му цел била да повдигне завесата на тайната и сам да посети подземните покои на храма. Въпреки всички убеждавания и молби да не го прави, баронът организирал разчистването на развалините, които пречили на спускането. В продължение на една седмица работници, срещу значителна такса, премахват почвата и скалите. Когато работата била завършена, никой не пожелал да слезе с британеца. Затова изследователят се осмелил да се спусне там сам.

Каменно стълбище, сякаш издълбано в скалата, водеше надолу. Стените на подземието бяха украсени с изображения на всевъзможни божества в индийски стил. Слизането отне няколко минути, след което британският изследовател се озова в просторна зала. Отнякъде се чуваше звънтящ звук, сякаш капки падаха във вода и отекваха из цялата пещера. Оказа се, че там всъщност има езеро. Плитко, с мътносиня вода. За да огледа по-добре, трябваше да нагази във водата, около до коленете, понякога малко по-дълбоко.

Баронът бил много изненадан от черните, кръгли и доста големи сфери. Полупотопени във вода, артефактите били груби и приятно хладни на допир. Той прекарал около два часа в подземието, опитвайки се да разбере какво представляват тези сфери, и не открил нищо по-добро от ритуални или култови предмети. След разследването си, той излязъл и се прибрал у дома, за да запише видяното.

На следващата сутрин той се почувствал остро зле и състоянието му се влошавало с всеки изминал ден. Около седмия ден вече не можел да държи лист хартия или молив. Последното нещо, което британецът написал, било: „Изглежда, че храмовото проклятие наистина съществува.“ Две седмици по-късно, на 47-годишна възраст, Джеф Барън починал.

Този храм е бил пренебрегван около 70 години. През 1951 г. там е изпратена експедиция, водена от Стенли Мъри. Американецът провежда изследвания и взема проби от водата, както и от свещена сфера, потопена във водата, за лабораторен анализ.

Какво проклятие криеше подземието на храма?

Тогава беше разкрита причината за многобройните жертви. Истината се оказа не по-малко интригуваща от вярата в проклятие. Открито беше, че водата в езерото, разположено в подземната част на храма, съдържа високи нива на радиоактивни частици. В нея бяха открити изотопи на уран-235, плутоний-239, както и радий-226 и телур-128.

Сферите са били направени от базалт, а дъното на езерото е било от оловни листове. Изследователи с технически усет са предположили, че в древна Индия е съществувала цивилизация, която е притежавала знанията за работа с радиоактивни материали. Оловото и базалтът имат свойства, потискащи радиацията.

Всъщност можем да говорим за гробище или депо за радиоактивни отпадъци. Може би някога представители на някаква цивилизация са планирали да използват тази структура и след разрушаването им хората са я виждали като храм и са идвали да се молят. Близостта до тежка вода е причинявала лъчева болест, която местните жители са смятали за проклятие. Основният въпрос е: кой преди хиляди години би могъл да използва знания, които са станали достъпни за хората едва през 20-ти век?