Истината, която удобно се държи в сянка

Истината рядко се крие чрез пълно изчезване. По-често тя се покрива с пластове шум, удобни обяснения, реклами, навици и ежедневни разсейвания, докато хората свикнат да не я търсят. Когато една система е изградена така, че да печели от слабостите на човека, тя няма интерес тези слабости да изчезнат. Напротив, тя има интерес те да се превърнат в постоянен източник на приходи, в предвидим поток от клиенти, в икономически модел, който се поддържа чрез ежедневни избори, които изглеждат нормални, но всъщност са внимателно насочени. Здравото тяло не купува безкрайни продукти, не влиза в цикъл от прегледи, терапии и консултации, не поддържа индустрии, които растат пропорционално на броя на болните. Болното тяло го прави. И точно затова болестта може да се превърне в бизнес, в перфектен бизнес, в бизнес, който не се нуждае от еднократни клиенти, а от постоянни, зависими, повтарящи се. Зависимият човек е най-предвидимият клиент, а предвидимият клиент е най-ценният актив за всяка индустрия, която работи на принципа на повторението, а не на решението. Когато една система печели повече от поддържането на проблема, отколкото от неговото премахване, логично е да се запиташ какво точно се насърчава и какво се пренебрегва.

Истината се прикрива не чрез лъжа, а чрез пренасочване на вниманието. Чрез нормализиране на избори, които не служат на човека, а на пазара. Чрез създаване на навици, които изглеждат естествени, но са резултат от години маркетинг, а не от грижа за здравето. Когато ти дават храна, която изглежда нормална, защото всички я ядат, но е лишена от хранителна стойност и пълна с добавки, които не подхранват тялото, а подхранват производството, ти свикваш с вкус, който не е естествен, но е евтин за производство и скъп за здравето. След това същата система ти предлага решение на проблем, който самата тя е подпомогнала да се появи. Това не е случайност, а последователност. Не е заговор, а бизнес логика. Инвестициите не отиват в превенция, тъй като превенцията не носи постоянни приходи. Инвестициите отиват в поддържане на цикъл, в който човекът е зависим, а зависимият човек е предвидим. Колкото по-болен е човек, толкова по-ценен става за индустрията. Колкото по-малко задава въпроси, толкова по-лесно се управлява. Системата работи най-добре, когато хората приемат нормите без да ги поставят под съмнение.

Супермаркетите са пълни с продукти, които изглеждат безобидни, но не подхранват тялото. Болниците са препълнени, но профилактиката е последна в списъка. Фармацевтичните компании отчитат рекордни печалби, а обществото отчита рекордни нива на хронични заболявания. Това не е теория, а наблюдение на модел, който се повтаря. Когато една система печели от проблема, тя няма стимул да го премахне, а само да го управлява. Да го поддържа на ниво, което е достатъчно сериозно, за да изисква постоянни решения, но не толкова сериозно, че да предизвика бунт. Така се създава цикъл, в който човекът вярва, че прави избори, но изборите му са предварително рамкирани. Вярва, че има свобода, но свободата му е ограничена от навици, които не е избрал сам, а са му били дадени. Вярва, че здравето му е лична отговорност, но не вижда, че средата, в която живее, е изградена така, че да го насочва към решения, които не служат на него, а на пазара.

Когато започнеш да поставяш под въпрос какво ядеш, започваш да виждаш колко малко от това, което се предлага, е създадено с мисъл за здраве. Когато поставиш под въпрос какво си нормализирал, разбираш колко много от ежедневните навици са резултат от удобство, а не от избор. Когато започнеш да наблюдаваш какво се рекламира, какво се насърчава, какво се премълчава, виждаш, че истината не е скрита дълбоко. Тя е пред очите на всички, но е обвита в навици, удобства и шум. И когато човек започне да вижда ясно, системата вече не може да го държи в същите рамки. Съзнателното тяло е по-трудно за манипулиране, по-трудно за насочване, по-трудно за превръщане в клиент. Събуждането не е страх, а осъзнаване. Осъзнаване, че здравето не трябва да бъде източник на чужда печалба. Че тялото не е машина за поддръжка на индустрии. Че нормите, които приемаме за даденост, често са резултат от години маркетинг, а не от грижа за човека.

Когато човек започне да вижда тези механизми, той вече не е толкова лесен за контролиране. Разбира, че здравето е лична свобода, а свободният човек е най-неудобният клиент за индустрия, която печели от зависимост. И точно затова истината се прикрива. Не защото е опасна, а защото е неудобна. Неудобна за модел, който се поддържа чрез повторение, навик и мълчание. Когато мълчанието се наруши, моделът започва да се пропуква. Човекът, който вижда, вече не приема всичко за нормално. Той започва да избира. А изборът е най-голямата сила, която човекът притежава. Изборът може да промени посоката. А промяната е най-големият риск за всяка система, която печели от статуквото. Затова истината се държи далеч от очите. Не защото е невъзможна за разбиране, а защото е твърде проста, твърде очевидна, твърде ясна. И ако бъде видяна, тя променя всичко.