Хрониките на огнените години: когато кометите се появяваха често, небето гореше и светът преживяваше разрушение, сравнимо с ядрена бомбардировка

В най‑старите хроники на народите, в пожълтелите ръкописи, в гравюрите, в легендите, които се предават от уста на уста, се среща едно и също описание на години, които хората наричали „огнените години“, „годините на небесния гняв“, „годините, когато звездите падаха“. Това били времена, в които кометите се появявали толкова често, че хората започнали да ги приемат не като небесни знамения, а като предвестници на разруха. Хрониките разказват за години, в които небето било прорязано от огнени линии, сякаш някой чертаел по него с нажежено желязо. Разказват за нощи, в които светлината била толкова силна, че хората можели да четат без свещ. Разказват за дни, в които слънцето било скрито зад прах, а небето било червено като разтопен метал.

Кометите не били тихи, красиви небесни тела, както ги виждаме днес. Те били придружени от огнен дъжд, от светещи фрагменти, които се откъсвали от тях и падали към земята като снаряди. Хронистите пишат за „искри, които се сипеха като от ковашки мех“, за „огнени камъни, които падаха като град“, за „небе, което плюеше огън“. Това не били метафори. Това били описания на метеоритна бомбардировка, каквато съвременният свят не е виждал.

Когато тези фрагменти навлизали в атмосферата, те се превръщали в огнени топки, които се разкъсвали, пръскайки още по‑малки парчета. Всеки фрагмент бил като миниатюрна експлозия. Когато достигали до земята, те подпалвали покриви, пробивали стени, разтопявали метални предмети, разбивали каменни конструкции. Хрониките описват градове, които „горели отгоре надолу“, сякаш огънят не идвал от земята, а от небето. Това е характерно само за метеоритна бомбардировка — огънят пада вертикално, удря покривите, подпалва всичко отгоре, а не отдолу, както при обикновен пожар.

Много от тези фрагменти били достатъчно горещи, за да разтопят камък. Това е причината в някои древни крепости да има стени, които изглеждат сякаш са били подложени на температура, която не може да бъде постигната с човешки средства. Камъкът се е разтопил, стекъл се е, втвърдил се е отново. Това е ефект, който днес бихме свързали с ядрена експлозия, но в древността е бил резултат от огромна метеоритна активност.

Хрониките описват и трусове, които следвали огнения дъжд. Земята се тресяла, стените се напуквали, кладенците се срутвали. Това било резултат от ударните вълни, които се разпространявали през земята, когато фрагментите удряли почвата. Някои хронисти пишат, че „земята се движеше като море“, други — че „къщите танцуваха“, трети — че „камбаните звъняха сами“. Това са описания на ударни вълни, подобни на тези, които се наблюдават при големи експлозии.

След огъня и трусовете идвал прахът. Огромни количества прах се издигали в атмосферата, блокирали слънцето, причинявали тъмнина. Хрониките описват дни, в които „слънцето беше като кървав диск“, „небето беше като желязо“, „денят беше като вечер“. Това е ефект, който днес бихме нарекли „импактна зима“ — временно застудяване, причинено от прах и пепел в атмосферата.

Този прах бил отровен. Той съдържал изпарени минерали, метални частици, токсични съединения, които се образували при разтопяването на земната повърхност. Хората, които го вдишвали, се разболявали. Хрониките описват „болест, която идваше без рани“, „смърт, която падаше като сянка“, „хора, които умираха без да бъдат докоснати“. Това не е чума в класическия смисъл. Това е отравяне, причинено от прах и токсини, които се разпространяват след метеоритна бомбардировка.

Но истинската чума идва по‑късно. Когато прахът блокира слънцето, реколтите загиват. Когато реколтите загиват, идва глад. Когато идва глад, имунната система отслабва. Когато имунната система отслабва, болестите се разпространяват. Хрониките описват години, в които „хората ядяха корени“, „животните умираха в полето“, „водата беше горчива“. Това е естествено следствие от метеоритна катастрофа.

И тук идва голямата прилика с ядрената бомбардировка. И при двете има огън от небето. И при двете има светлина, по‑ярка от слънцето. И при двете има топлина, която разтопява камък. И при двете има ударни вълни, които събарят сгради. И при двете има прах, който блокира слънцето. И при двете има глад, студ, болести. И при двете има хора, които умират без рани. И при двете има градове, които изчезват за една нощ.

Разликата е само в източника. Ядрената бомбардировка е човешко дело. Метеоритната е космическа. Но за древните хора това няма значение. Те виждали само огъня, разрушението, тъмнината, смъртта. И затова хрониките описват кометите като „оръжия на боговете“, „небесни стрели“, „огнени колесници“, „звезди, които убиват“.

Хрониките на огнените години: когато кометите идваха една след друга и светът се разпадаше под небесен огън

В старите ръкописи, в монашеските книги, в летописите на пътешественици и владетели, в легендите, които се предават от поколение на поколение, се срещат описания на години, които хората наричали „годините на огненото небе“, „годините на падащите звезди“, „годините, когато небето се разгневи“. Това били времена, в които кометите се появявали не веднъж на десетилетие, а по няколко пъти в една и съща година. Хрониките разказват за нощи, в които небето било прорязано от огнени линии, сякаш някой хвърлял нажежени вериги от облак към облак. Разказват за дни, в които светлината била странна, червеникава, сякаш слънцето било покрито с кървава мъгла. Разказват за хора, които гледали нагоре и виждали не просто комета, а огнена опашка, която се разпадала на искри, на фрагменти, на светещи точки, които падали към земята като дъжд от разтопено желязо.

Тези фрагменти били истинската опасност. Когато кометата се приближавала, част от нея се откъсвала — лед, камък, метал, прах — и навлизала в атмосферата със скорост, която превишавала всичко, което човек може да си представи. Всеки фрагмент се превръщал в огнена топка, която горяла като миниатюрно слънце. Хрониките описват това като „звезди, които падат и свистят“, „огнени камъни, които пищят като стрели“, „искри, които се сипят като от ковашки мех“. Това не били поетични образи. Това били истински наблюдения на метеоритна бомбардировка, каквато съвременният свят не е преживявал.

Когато тези фрагменти достигали до земята, те удряли с такава сила, че разрушавали всичко, което се изпречи пред тях. Дървените покриви се подпалвали мигновено. Каменните стени се напуквали. Металните предмети се огъвали. Хрониките описват градове, които „горели отгоре надолу“, сякаш огънят не идвал от земята, а от небето. Това е характерно само за метеоритна бомбардировка — огънят пада вертикално, удря покривите, подпалва всичко отгоре, а не отдолу, както при обикновен пожар.

Някои фрагменти били толкова горещи, че разтопявали камък. Това е причината в някои древни крепости да има стени, които изглеждат сякаш са били подложени на температура, която не може да бъде постигната с човешки средства. Камъкът се е разтопил, стекъл се е, втвърдил се е отново. Това е ефект, който днес бихме свързали с ядрена експлозия, но в древността е бил резултат от огромна метеоритна активност.

След огъня и разрушението идвал трусът. Всеки фрагмент, който удрял земята, създавал ударна вълна, която се разпространявала през почвата и въздуха. Хрониките описват „земя, която се движеше като вода“, „къщи, които подскачаха“, „камбани, които звъняха сами“. Това били ударни вълни, подобни на тези, които се наблюдават при големи експлозии. И когато падали много фрагменти, трусовете били непрекъснати. Земята треперела часове наред.

След това идвал прахът. Огромни количества прах се издигали в атмосферата, блокирали слънцето, причинявали тъмнина. Хрониките описват дни, в които „слънцето беше като червен диск“, „небето беше като желязо“, „денят беше като вечер“. Това е ефект, който днес бихме нарекли „импактна зима“ — временно застудяване, причинено от прах и пепел в атмосферата.

Този прах бил отровен. Той съдържал изпарени минерали, метални частици, токсични съединения, които се образували при разтопяването на земната повърхност. Хората, които го вдишвали, се разболявали. Хрониките описват „болест, която идваше без рани“, „смърт, която падаше като сянка“, „хора, които умираха без да бъдат докоснати“. Това не е чума в класическия смисъл. Това е отравяне, причинено от прах и токсини, които се разпространяват след метеоритна бомбардировка.

Но истинската чума идва по‑късно. Когато прахът блокира слънцето, реколтите загиват. Когато реколтите загиват, идва глад. Когато идва глад, имунната система отслабва. Когато имунната система отслабва, болестите се разпространяват. Хрониките описват години, в които „хората ядяха корени“, „животните умираха в полето“, „водата беше горчива“. Това е естествено следствие от метеоритна катастрофа.

И тук идва голямата прилика с ядрената бомбардировка. И при двете има огън от небето. И при двете има светлина, по‑ярка от слънцето. И при двете има топлина, която разтопява камък. И при двете има ударни вълни, които събарят сгради. И при двете има прах, който блокира слънцето. И при двете има глад, студ, болести. И при двете има хора, които умират без рани. И при двете има градове, които изчезват за една нощ.

Разликата е само в източника. Ядрената бомбардировка е човешко дело. Метеоритната е космическа. Но за древните хора това няма значение. Те виждали само огъня, разрушението, тъмнината, смъртта. И затова хрониките описват кометите като „оръжия на боговете“, „небесни стрели“, „огнени колесници“, „звезди, които убиват“.