ДУХОВЕТЕ НА ЗАВИСИМОСТИТЕ: АЛКОХОЛ, АЛЧНОСТ, ПЛЪТСКИ ЖЕЛАНИЯ И ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ВЕРИГИ, КОИТО ДЪРЖАТ ДУШИТЕ В СВЕТА НА ЖИВИТЕ

Във всички култури по света съществува едно и също наблюдение: когато човек умре, не всичко в него си тръгва. Тялото изчезва, но желанията, навиците, страстите, зависимостите и емоциите, които са управлявали живота му, не изчезват веднага. Те остават като тежки вериги, които държат душата близо до земния свят. Затова се казва, че духовете на зависимите хора — алкохолици, алчни, обсебени от плътски желания, от власт, от гняв, от ревност, от страх — често бродят между живите, защото не могат да се откъснат от това, което са обичали, преследвали или ненавиждали приживе. Душата, която не е освободена, остава привързана към земното, към навиците, към местата, към хората, към предметите, към усещанията, които е търсила. И така се раждат духовете, които не могат да си тръгнат.

Духовете, привързани към алкохола, са едни от най-често срещаните в старите истории. Алкохолът е зависимост, която прониква дълбоко в човешката психика. Той не е просто напитка, а бягство, утеха, забрава, навик, ритуал. Когато човек умира, тялото му вече не може да пие, но желанието остава. Душата продължава да жадува, но няма как да задоволи жаждата си. Тогава тя се връща там, където е пила най-много — в кръчмата, в бара, в пъба, в мазето, в кухнята, в мястото, което е било нейният свят. Затова толкова много истории разказват за духове, които се появяват в заведения, бутат чаши, местят предмети, отварят врати, създават шумове, сякаш още търсят глътка от онова, което вече не могат да имат. Те не са зли, те са отчаяни. Те са души, които не могат да се откъснат от навика, който ги е разрушил приживе.

Но зависимостите не се ограничават само до алкохола. Алчността е друга сила, която държи душите приковани към земята. Алчният човек не може да се насити приживе, а след смъртта му е още по-трудно да се откъсне от онова, което е трупал. Такива духове се връщат в домовете си, в сейфовете, в мазетата, в местата, където са крили пари, злато, ценности. Те пазят, наблюдават, тревожат се, защото алчността е страх — страх да не загубиш това, което си натрупал. И когато тялото умре, страхът остава. Затова много хора разказват за духове, които пазят къщи, стаи, сандъци, земи, които не могат да напуснат. Те не бродят, защото искат да плашат, а защото не могат да се разделят с това, което са смятали за свое.

Плътските желания — сексуалните зависимости, обсесиите, нездравите връзки — също оставят следи в душата. Когато човек е живял в постоянна жажда за удоволствия, когато е бил обсебен от телесни желания, когато е използвал другите или е бил използван, тези енергии се впиват в него. След смъртта тялото изчезва, но желанието остава. Душата търси близост, докосване, емоция, усещане, което вече не може да изпита. Такива духове често се привързват към хора, към места, към легла, към домове, където са преживявали силни страсти. Те не са непременно зли, но са неспокойни. Те търсят това, което вече не могат да имат, и това ги прави неспокойни, объркани, понякога агресивни.

Емоциите са най-силните вериги. Гняв, омраза, ревност, страх, вина, срам — всички тези чувства могат да задържат душата в света на живите. Човек, който умира с тежка емоция, често остава прикован към мястото, към човека, към ситуацията, която го е наранила. Затова има духове, които бродят в домовете си, защото не могат да простят. Има духове, които стоят до любимите си хора, защото не могат да ги пуснат. Има духове, които се връщат на местата, където са преживели трагедия, защото емоцията е толкова силна, че не им позволява да продължат напред.

Някои духовни учители, пророци и мистици през вековете са говорили за това явление. Те казват, че душата, която е привързана към земното, не може да се издигне. Тя остава в междинно състояние — нито тук, нито там. Тя броди, защото не е свободна. Тя се задъхва, защото носи тежест, която не може да остави. Тя се връща, защото не знае как да си тръгне.

Зависимостите — алкохол, алчност, плътски желания, емоционални рани — са като въжета, които държат душата вързана за земята. Те не изчезват с тялото. Те продължават да живеят в съзнанието, в енергията, в спомена. И докато душата не се освободи от тях, тя остава тук, между световете, търсейки това, което вече не може да намери.

Затова се казва, че човек трябва да се освободи от зависимостите си приживе. Защото след смъртта е много по-трудно. Душата няма тяло, няма воля, няма сила. Тя има само желание — и това желание я държи в плен. Духовете на зависимите хора не бродят, защото искат да плашат. Те бродят, защото са изгубени. Защото са привързани. Защото не могат да се откъснат от това, което са били. И докато не намерят мир, докато не се освободят, докато не простят, докато не пуснат, те ще продължават да се връщат — в кръчмите, в домовете, в леглата, в местата, където са оставили част от себе си.