ПЛАНЪТ НА АРХОНТИТЕ ДА РАЗПЪНАТ ИИСУС (АНГЕЛ ПОМОГНА БЕЗ ДА ОСЪЗНАВА)

 Планът на Архонтите да разпънат Иисус и ролята на ангела, който помогна без да осъзнава

В древните гностически текстове има една нишка, която преминава през вековете като шепот, като кодирано послание, като опит да се разкрие невидимата архитектура зад събитията, които променят света. Според тези учения разпъването на Иисус не е било просто политически акт, нито само религиозен конфликт, а част от по-дълбока духовна динамика, в която Архонтите – управляващите сили на материалния свят – са се стремили да задържат човечеството в неведение. Тяхната цел не била унищожението на Иисус като човек, а прекъсването на посланието, което носел. Послание, което според гностиците можело да освободи човека от илюзията на материалната власт.

Архонтите в гностическата традиция не са демони в класическия смисъл, а сили на контрол, структури на влияние, които поддържат света в състояние на духовна заблуда. Те са свързани с Демиурга – създателят на материалната реалност, който според гностиците не е върховният Бог, а по-нисша сила, създала свят, който е непълен, ограничен и подчинен на правила, които държат човека в неведение. В този контекст Иисус се появява като носител на знание, което не идва от Демиурга, а от по-висшия източник. Това знание било опасно за Архонтите, защото можело да разкъса завесата, която те поддържат.

Според гностическите текстове планът за разпъването на Иисус бил не просто човешко решение, а манипулиран процес, в който Архонтите насочвали събитията така, че да изглеждат естествени. Те не действали чрез чудеса или явни намеси, а чрез внушения, чрез страхове, чрез амбиции, чрез слабости. Те използвали човешките емоции като инструменти. В този план дори ангел можел да бъде въвлечен, без да осъзнава, че участва в схема, която служи на противоположни сили. Гностиците вярвали, че някои ангелски същества, макар и светли по природа, можели да бъдат заблудени от Демиурга и Архонтите, защото и те били част от структурата на материалния свят.

Така се оформя идеята, че в определен момент ангелска фигура, мислейки че изпълнява волята на висшия ред, всъщност подпомага процес, който Архонтите желаели. Не защото ангелът бил зъл, а защото реалността била многопластова, а истината – скрита зад слоеве от влияние. В гностическата перспектива това не е предателство, а трагична ирония: светлината понякога може да бъде използвана от силите на заблудата, когато не вижда целия план.

Архонтите според гностиците действат чрез контрол над възприятията. Те не могат да унищожат истината, но могат да я скрият. Могат да я обвият в шум, в страх, в догма, в ритуал, в буквализъм. Разпъването на Иисус било за тях начин да превърнат живото послание в институция, да заменят вътрешното знание с външна структура, да превърнат освобождаващото учение в система от правила. Гностиците твърдели, че Архонтите не се страхували от Иисус като личност, а от това, което той разкривал: че човекът носи искра от истинския източник и че тази искра може да бъде пробудена.

В гностическите текстове Архонтите често се появяват в символични форми. Те са описани като управители, като сили, като пазачи на небесните сфери, като същества, които контролират движението на душите. В библейските текстове тези образи се появяват под други имена – началства, власти, господства. Гностиците виждали в тях не просто духовни категории, а реални структури на влияние, които оформят човешкото съзнание. Според тях разпъването било момент, в който тези сили се опитали да задържат човечеството в рамките на материалната илюзия.

Но гностиците също вярвали, че Архонтите не успели напълно. Според тях Иисус не бил победен чрез разпъването, а освободен. Те твърдели, че истинската му същност не била засегната от физическата смърт, защото тя принадлежала на по-висшия свят. Това, което Архонтите постигнали, било само да променят начина, по който хората възприемат събитието. Вместо да видят освобождение, те видели наказание. Вместо да видят пробуждане, те видели жертва. Вместо да видят знание, те видели догма. И така планът на Архонтите не бил да унищожат Иисус, а да пренасочат посланието му.

В съвременния свят идеята за Архонтите се свързва с концепции като Матрицата, с идеята за контролирана реалност, с усещането, че човечеството живее в система, която поддържа определено ниво на съзнание. Гностиците биха казали, че Архонтите никога не са изчезвали. Те действат чрез страх, чрез разделение, чрез объркване, чрез информационен хаос. Те не се нуждаят от физическа форма, защото влиянието им е психологическо и духовно. Те не управляват чрез сила, а чрез възприятие.

Така историята за разпъването на Иисус в гностическата традиция не е просто религиозен разказ, а символ на духовната война между знанието и заблудата. Архонтите се стремят да задържат човека в състояние на неведение, а посланието на Иисус според гностиците било ключът към освобождението. Ангелът, който помогнал без да осъзнава, е символ на това колко сложна е структурата на реалността и как дори светлината може да бъде използвана, когато не вижда цялата картина.

Тази история не е предупреждение, а покана. Покана да се гледа отвъд видимото, отвъд буквалното, отвъд повърхността. Покана да се разбере, че истината често е скрита не защото е опасна, а защото изисква пробуждане. Архонтите в гностическата традиция не са чудовища, а пазачи на илюзията. А човекът е този, който решава дали да остане в нея или да я разкъса.