Какво каза един старец от тайгово село за това как изчезнал в гората за 20 дни и се върнал невредим?

Тази история е разказана от жител на тайгово село. Не мога да потвърдя автентичността ѝ, но я намерих интересна и необичайна, затова я споделям с вас.

В някои села не са останали млади хора. Перспективните млади хора заминават за големите градове, където могат да се докажат, оставяйки възрастните хора. Това далеч не е необичайно. Пътувал съм до много региони на страната ни и съм виждал дворове, пълни със стари мъже и жени. Поговорете с тях и ще откриете, че най-младият човек в селото е над 60 години.

От една страна, това е добре. Хората, свикнали с този уединен, размерен живот, живеят спокойно. А младите хора, които непрекъснато бързат наоколо, не ги притесняват. От друга страна, ако нещо се случи, кой ще помогне? На самите тях не им остават много сили за героични подвизи и сериозни проблеми. Именно в едно такова село в Пермския край се случи мистериозен инцидент. Гаврила Семьонов е 84-годишен жител на тайгово село, което преживява своя упадък.

84-годишният мъж стана герой на тази история.

След десетилетия на някогашно величие тук са останали около десет обитаеми колиби. Останалите са пусти и много скоро селището ще се превърне в поредното село-призрак. Всички местни жители са възрастни пенсионери. Роднини рядко идват на гости, а тогава можете да видите млади хора. Гаврила Никитич отишъл в гората по време на сезона на гъбите и не се върнал до вечерта. Разтревожени съседи се обадили на съответните органи и съобщили за изчезването му.

Обявено е издирване на жителя на тайговото село. Първо претърсили близките гори, викайки името му, но старецът не отговорил. На третия ден били използвани самолети. Хеликоптер кръжал над гората с надеждата да забележи дим. Дори използването на самолети не дало резултати. В селото се разпространили слухове, че Гаврила вече го няма. В края на краищата той бил на 84 години, отишъл в гората без провизии, нощите вече били хладни и всякакви животни бродели из района.

Мина една седмица. Около 30 доброволци търсеха мъжа. Времето беше хубаво, само с от време на време ръмеше, но това не попречи на цялостното търсене. Нито личните вещи на Гаврила Никитич, нито самият той бяха открити дълго време. В края на втората седмица на търсенето районът на търсене беше разширен и доброволците се натъкнаха на глутница вълци. За щастие нямаше последствия, но това беше сигнал за тревога. На двадесетия ден старецът се върна в селото. Видът му не приличаше на човек, който, изтощен, се бореше за живота си.

Въпреки напредналата си възраст, той успял да оцелее в гората, без да страда от жажда, глад или студ. Когато новината за чудотворното завръщане на Семьонов станала известна, естествено възникнал въпросът къде е бил и как е успял да оцелее през цялото това време.

Гаврила Никитич разказа за забележителното си спасяване: „Обикновено бера гъби в долното течение. Има много маслени печурки, червеношийки и от време на време млечница. Тази година, по някаква причина, те не бяха на обичайните си места. Не исках да се върна с празна кошница. Затова реших да отида отвъд хълмовете. Не бях ходил там от петнадесет години, затова реших да проверя. Грабнах пръчка за опора и бавно се изкачих по хълма. Изкачих се успешно, но не можах да сляза. Кракът ми се подхлъзна и се претърколих. По време на друго салто усетих остра болка в рамото.“

Дойдох на себе си, рамото ме болеше силно, както и кракът ми. Опитах се да се изправя, но не се получи. Седнах на земята и се чудех дали ще ме намерят или просто ще стана част от гората. Прекарах първите двадесет и четири часа лежайки там. Същата нощ видях малки светлинки, мислейки си, че са светулки. Но те светеха странно - в редица, една след друга. Погледнах по-отблизо и те бяха малки хора, които вървяха. Малки, може би с размерите на мишка.

Те бяха мънички, малки човечета.

„Видяха ме — дотичаха, суетяха се наоколо. През цялото това време се грижеха за мен. Носеха ми горски плодове или някакъв вид билкова настойка. Вярно, чашите им бяха много малки, половин глътка. Но имаше много. Някои от тях носеха камъни и ги слагаха на болните места. Веднага се почувствах по-добре. Не знаех дали ме търсят или не; глух съм, не чувах нищо. Тези малки същества ме лекуваха доста дълго време и накрая успяха.“

Трудно е да се повярва на думите му. В края на краищата, това се случи през септември и като се има предвид, че старецът не беше запалил огън, той просто щеше да замръзне до смърт онази нощ. Фактът, че е бил излекуван, също е изумителен. А като се имат предвид условията, е направо невероятно. Основният проблем е храната и водата. Изгубеният човек не беше гладен или изтощен, и това след 20 дни в есенната гора!

Доброволците не го намериха не защото са търсили зле, а защото не са могли да общуват с него. Старецът е почти глух и затова не е чул името му да бъде извикано. Гората е обширна и търсенето е било избирателно, така че Гаврила Никитич е имал голям късмет.

Що се отнася до мистериозните малки човечета, които уж са се грижили за него, е твърде трудно да се повярва без доказателства. Всичко можеше да се случи... Вярвате или не. Основното е, че дядо се е върнал жив и здрав!