Кървавите празници на съвремието: скритият ритуал на масата, страданието и смъртта

Днешните празници, които хората възприемат като дни на радост, светлина и семейно събиране, всъщност носят в себе си една дълбока, тъмна и почти невидима нишка, която се е вплела в културата толкова дълбоко, че малцина я забелязват. Под светлините, песните, усмивките и пожеланията се крие древен ритуал, който продължава да живее под нови имена, нови форми, нови оправдания. Масите, които би трябвало да бъдат символ на изобилие, се превръщат в олтари на смъртта. Празниците, които би трябвало да бъдат празници на светлината, се превръщат в дни на масово клане. Домовете, които би трябвало да бъдат изпълнени с любов, се изпълват с вибрацията на страдание. И хората, без да осъзнават, участват в ритуал, който не почита Бога, а почита силите, които се хранят от кръв.

Никулден, Коледа, Нова година, Великден, Гергьовден — всички тези празници имат общ корен, общ символ, обща енергия: жертвата. На Никулден рибата се принася като жертва, сякаш животът ѝ няма значение, сякаш болката ѝ е част от традицията, сякаш смъртта ѝ е необходима за благословия. На Коледа масите се отрупват с месо, сякаш празникът на светлината може да бъде почетен чрез смърт. На Нова година хората се опияняват, губят контрол, отварят съзнанието си към ниски вибрации, които привличат тъмни същности. На Великден агнето е централно — символ на невинност, което бива убито в името на празника. На Гергьовден жертвата е още по-явна — агнето се коли ритуално, кръвта му се пролива, а хората вярват, че това носи благословия.

Но кой бог би поискал това? Кой бог би поискал кръв? Кой бог би поискал смърт? Кой бог би поискал страдание? Не Бог на любовта. Не Бог на светлината. Не Бог на живота. Това са ритуали, които принадлежат на Демиурга — създателят на материалния свят, който управлява чрез страх, контрол и болка. Той е този, който се храни от ниските вибрации на смъртта. Той е този, който поддържа илюзията чрез кръвни ритуали. Той е този, който стои зад традициите, които изискват жертви. И когато хората сядат на маса, отрупана с месо, те не просто ядат — те участват в ритуал. Те поглъщат енергията на страданието. Те приемат в себе си вибрацията на смъртта. Те отварят вратите на дома си към ниските астрални нива. Те позволяват на тъмни същности да се прикрепят към тях. И после се чудят защо в живота им има болести, конфликти, тревожност, депресия, агресия, нещастия. Но всичко това е отражение на енергията, която са поканили в себе си.

Коледа, която би трябвало да бъде празник на раждането на светлината, се превръща в празник на консумацията, разврата, алкохола, месото. Снежанки, еротични образи, комерсиални символи — всичко това е част от ритуала, който отдалечава човека от духовността и го потапя в материалното. Нова година продължава тази линия — шум, хаос, опиянение, загуба на контрол. Това не са празници на светлината. Това са празници на ниските вибрации. Великден, който би трябвало да бъде празник на възкресението, се превръща в празник на смъртта. Агнето, символ на невинност, бива убито. Кръвта му се пролива. Хората вярват, че това е традиция, но всъщност това е ритуал, който подхранва тъмни енергии. Червените яйца — символ на кръв. Агнешкото — символ на жертва. Масата — олтар. И хората, без да осъзнават, участват в ритуал, който няма нищо общо с възкресението.

Гергьовден е още по-ясен пример. Агнето се коли ритуално. Кръвта му се събира. Месото му се готви. Хората се събират около кървава трапеза. И вярват, че това носи благословия. Но това не е благословия. Това е енергийно отравяне. Това е почит към Демиурга. Това е подхранване на тъмни същности. Истинският Бог не иска това. Истинският Бог не иска кръв. Истинският Бог не иска жертви. Истинският Бог не иска смърт. Истинският Бог иска любов. Иска състрадание. Иска уважение към живота. Иска хармония. Иска светлина. И когато хората празнуват чрез смърт, те се отдалечават от Бога. Те се приближават към тъмнината.

Празниците са огледало на нашите ценности. Ако масата е отрупана с кръв, това е почит към смъртта. Ако масата е изпълнена с живот, това е почит към Бога. Ако празнуваме чрез страдание, ние подхранваме тъмнината. Ако празнуваме чрез любов, ние подхранваме светлината. Истинската духовност не се измерва в традиции, а в осъзнатост. Не се измерва в ритуали, а в любов. Не се измерва в жертви, а в състрадание. И когато човек избере да празнува без насилие, той избира светлината. Той избира Бога. Той избира живота.

Кървавите празници са част от културната ни традиция, но това не означава, че трябва да останат такива. Традициите могат да се променят. Те могат да се трансформират. Те могат да се издигнат. Великден може да бъде празник на възкресението без смърт. Коледа може да бъде празник на светлината без кръв. Нова година може да бъде празник на новото начало без хаос. Гергьовден може да бъде празник на пролетта без жертва. Истинският Бог не иска кръв. Той иска любов. Иска сърце. Иска живот.