Окултната символика в откриването на Зимните олимпийски игри

 Не беше до момента, в който моят приятел Бен Вердуин сподели това изображение с мен, че Зимните олимпийски игри изобщо попаднаха на радара ми. Стремя се максимално да не следвам мейнстрийм новини и спрях да гледам телевизия по време на пандемията, но понякога нещо все пак се промъква, затова реших да погледна по-отблизо и да прочета някои от статиите, публикувани онлайн.

По мое мнение Бен и огромен брой други хора са абсолютно прави – церемонията по откриването изглеждаше като сатанински ритуал, защото точно това беше! Тя следваше точно същата символична формула, използвана от векове, за да представя тъмна духовна сила, доминация и подземния свят. Цялото представление беше изградено около огън, червено осветление, дим и централен обект, представен като нещо свещено, което е и причината толкова много хора да почувстват, че гледат окултна символика, а не спортно тържество.

Най-очевидната символика беше самият огън, защото той не беше използван като кратък драматичен акцент, а като доминиращ елемент на цялата сцена. Пламъците избухваха като колони, обграждайки фокусната точка, сякаш оформят кръг на сила – един от най-често срещаните мотиви в окултната образност. Огънят в този контекст не изглежда като празнуване, защото беше представен като сила, която се контролира, призовава и насочва, което отразява символиката на огъня като пречистване, жертва и духовна енергия в множество тъмни традиции.

Червеното осветление добави още един слой символика, като цялата обстановка беше обляна в кървавочервено сияние, което караше архитектурата да изглежда обгорена и покварена. Червеното отдавна се свързва с кръв, жертва, грях и ада в религиозната символика, а когато се комбинира с дим и пламък, създава класическия визуален език на подземния свят.

Димът също беше символичен, защото създаваше вид на тамян или духовна мъгла, която често се използва в церемонии, за да представи присъствието на невидими сили. Гъстият дим, който се стелеше през огнената сцена, създаваше впечатлението, че атмосферата е създадена умишлено, сякаш самият въздух е част от изпълнението. Затова много хора го възприеха като окултен театър, защото димът и огънят заедно са класически символи на призоваване и духовна манипулация.

Освен това структурата на сцената правеше цялото представление да прилича на портал. В символични термини арките представляват прагове, преходи и преминаване в друго измерение. Когато арка е осветена в червено и изпълнена с пламъци, тя наподобява образа на врата към ада. Много зрители я описаха като портал, защото изглеждаше като отворен вход, с огън, маркиращ границата между обикновения свят и нещо по-тъмно.

Централната светеща структура действаше като олтарна фокусна точка и всичко в представлението изглеждаше подредено така, че да насочва вниманието към нея. Ярката кръгла форма приличаше на орб или символично ядро, поставено точно там, където погледът неизбежно се фиксира, докато пламъците избухваха около нея в контролиран модел. Кръговата символика е дълбоко свързана с окултната образност – кръговете традиционно представляват духовни граници, портали и задържане или освобождаване на сила.

Хореографията на пламъците и осветлението направи символиката още по-умислена, тъй като огънят не избухваше случайно, а в премерени импулси, които създаваха усещане за повторение и структурирано движение. Това е важно, защото повторението е една от определящите характеристики на церемониалните изпълнения и създава впечатлението, че последователността представлява ритуал, а не просто забавление. Огнен портал с блестящ централен орб, разкрит чрез дим и премерени избухвания на пламък, изглежда по-малко като спорт и повече като духовна демонстрация.

Причината много хора да вярват, че това е направено умишлено, е фактът, че церемониите по откриването на Олимпийските игри се планират до секундата, с безброй репетиции и одобрения. Всеки пламък, всяка светлинна команда и всеки камерален ъгъл са внимателно проектирани, за да създадат определен емоционален ефект. Когато крайният резултат прилича на сцена с адска тематика, с портален образ и олтарен фокус, е лесно да се заключи, че символиката е била умишлена!

Милиони хора го гледаха, включително деца, и образите бяха поставени в центъра, почти сякаш предизвикваха публиката да възрази. Критиците твърдят, че точно така се разширяват културните граници – колкото по-екстремни стават образите, толкова повече хората биват притискани да ги приемат като нормални…

Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия от книгите ми, моля посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, включително Kindle и Audible версии.

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън – Автор