Хроники на огъня: Кометите, които донесоха чума, студ, разруха и изгорени градове

През хилядолетията човечеството е оставило следи от своите страхове, наблюдения и преживявания в текстове, изображения, каменни плочи, манастирски ръкописи и устни легенди. Сред всички небесни явления, които са разтърсвали съзнанието на древните, най-страшни били опашатите звезди — кометите, които се появявали внезапно, като разкъсване на небесната тъкан, и носели със себе си огън, чума, студ и разруха. Те били възприемани като пратеници на съдбата, като огнени копия, хвърлени от боговете, като знаци за края на епохи и началото на нови времена, белязани от страдание.

Кометата от 536 г. — началото на тъмните години

В хрониките на византийския историк Прокопий се описва година, която сякаш била откъсната от самото време. През 536 г. небето потъмняло, слънцето изглеждало като луна, а температурите спаднали рязко. В някои записи се говори за огнена звезда, която се появила преди това — ярка, с дълга опашка, която оставила след себе си облак от прах и лед. След появата ѝ започнали години на студ, глад и болести. Хората вярвали, че кометата е донесла проклятие. Земята се покрила с мъгла, реколтите пропаднали, животните умирали. Това било началото на мини ледникова епоха, която продължила повече от десетилетие.

Кометата от 684 г. — огън и чума в Европа

В англосаксонските хроники се описва комета, появила се през 684 г., която била толкова ярка, че осветявала нощта като факел. След нея започнала чума, която опустошила Британия. Манастирските записи говорят за „огнена опашка, която разкъсала небето“, след която „въздухът се отровил“. Хората умирали по улиците, селата се изпразвали, а земята се покривала с мъртви тела. В някои хроники се говори за „дъжд от камъни“, който паднал над Северна Англия — вероятно метеоритен поток, свързан с кометата.

Кометата от 1006 г. — най-ярката в историята

През 1006 г. се появила комета, която била толкова ярка, че хвърляла сенки през нощта. Китайските, арабските и европейските хроники я описват като „втора луна“, „огнена змия“, „звезда, която гори като слънце“. След появата ѝ започнали земетресения, суши и глад. В Япония се говори за „годината на огненото небе“, когато реколтите пропаднали, а хората умирали от глад. В Близкия изток хрониките описват чума, която се разпространила след появата на кометата. В Европа се говори за „небесен огън“, който подпалил гори и села.

Кометата от 1347 г. — предвестникът на Черната смърт

Малко преди Черната смърт да залее Европа, в небето се появила ярка комета. Монаси и летописци описват как „огнена звезда с дълга опашка“ се появила над Италия, Франция и Германия. Скоро след това започнала чумата, която унищожила една трета от населението на континента. В някои хроники се говори за „огън от небето“, който паднал над Сицилия — вероятно метеоритен поток. Хората вярвали, че кометата е донесла болестта. В ръкописите се описват сцени на ужас — улици, пълни с трупове, манастири, превърнати в гробници, градове, изоставени от жителите си.

Кометата от 1528 г. — огън, глад и чума

През 1528 г. Европа била разтърсена от появата на ярка комета, която била описана от Мартин Лутер като „знак за Божия гняв“. След нея започнали глад и чума. В Германия и Франция се говори за „огнени стрели“, които падали от небето. В някои региони горите се запалили, а градове били унищожени от пожари. Хрониките описват „небесен огън“, който подпалил покривите на къщи и манастири. След огъня дошла чумата, която отнела хиляди животи.

Кометата от 1664–1665 г. — предвестникът на Лондонската чума и Големия пожар

Кометата от 1664 г. била наблюдавана от Исаак Нютон и много други учени, но за обикновените хора тя била знак за гибел. През 1665 г. Лондон бил ударен от голяма чума, която убила над 100 000 души. Година по-късно градът бил унищожен от огромен пожар. Хрониките описват как хората гледали към небето и виждали „огнена опашка“, която сякаш сочела към града. За тях това било предупреждение. За нас това е част от цикъла, който се повтаря отново и отново.

Кометата от 1811 г. — войни, глад и студ

Кометата от 1811 г. била видима месеци наред. След нея започнали Наполеоновите войни, изригването на Тамбора през 1816 г., годината без лято, глад и болести. В Европа се говори за „небесен огън“, който предвещавал студ и разруха. В хрониките се описват замръзнали реки, пропаднали реколти, гладни бунтове. Хората вярвали, че кометата е донесла студ и смърт.

Кометата от 1910 г. — паника, страх и самоубийства

Когато Халеевата комета се появила през 1910 г., хората изпаднали в паника. Вестниците твърдели, че опашката ѝ съдържа отровен газ. Хората купували противогази, таблетки, амулети. Някои се самоубили от страх. В някои региони се говори за „огнени следи“, които падали от небето — вероятно метеоритни фрагменти. Това било последното голямо небесно събитие преди Първата световна война.

Тези хроники — от 536 г., 684 г., 1006 г., 1347 г., 1528 г., 1664 г., 1811 г., 1910 г. — не са изолирани случаи. Те са част от цикъл, който се повтаря през вековете. Кометите се появяват, светът се променя, цивилизациите падат, нови се раждат. Огън, чума, студ, разруха — това са четирите конника на опашатите звезди.