Най-мрачната тайна на Ватикана: служим ли на Демиурга, а не на истинския Бог?

 Има въпроси, които човечеството избягва да задава, защото отговорите им могат да разклатят основите на всичко познато. Въпроси, които докосват самата същност на вярата, истината, духовността и властта. Един от тези въпроси е дали религиозните институции, които претендират да водят човека към Бога, всъщност го водят към Него или към нещо съвсем различно. Дали зад стените на Ватикана стои Истинският Източник на любов и светлина, или древна сила, която гностиците наричат Демиург — създателят на материята, господарят на илюзиите, архитектът на света на страха. Това не е въпрос за обвинения, а за осъзнаване. Не е въпрос за атака, а за пробуждане. Не е въпрос за институции, а за духовна истина. Защото ако човек разбере какво представлява днешната религия, как е била оформяна, как е била използвана, как е била превърната в инструмент за управление, той може да се изправи пред истина, която е по-дълбока от всичко, което някога е чувал.

Гностическите учения твърдят, че светът на материята е създаден от Демиурга — същество, което не е истинският Бог, а по-нисша сила, която се представя за бог. Тази сила управлява чрез страх, чрез вина, чрез подчинение, чрез разделение. Тя създава системи, които държат човека в неведение. Тя създава структури, които го учат да се страхува от Бога, вместо да се свърже с Него. Тя създава религии, които поставят посредници между човека и светлината. И когато човек започне да вижда това, започва да разбира защо толкова много духовни учения са били преследвани, забранявани, унищожавани. Историята на Ватикана е история на власт, влияние и контрол. Това е институция, която е преживяла империи, войни, революции, падения и възходи. Тя е оцеляла, защото е била не просто духовен център, а политическа сила. И когато една институция съчетае духовна власт с политическа, тя неизбежно се превръща в структура, която може да влияе на милиони. Но въпросът е: на кого служи тази структура? На истинския Бог на любовта, за когото говори Исус? Или на силата, която гностиците наричат Демиург — силата, която управлява чрез страх?

Гностиците твърдят, че истинският Бог е отвъд света на материята. Той е чиста любов, чиста светлина, чисто съзнание. Той не наказва, не съди, не изисква жертви. Той не иска посредници. Той не иска храмове. Той не иска ритуали. Той иска човекът да се пробуди, да си спомни кой е, да се върне към светлината. Исус е учил точно това. Той е казвал, че царството Божие е вътре в нас. Той е казвал, че истината освобождава. Той е казвал, че Бог е любов. Но тези учения са били опасни за системата, защото освобождават човека от нуждата да бъде управляван. През вековете религията е създала друг образ на Исус — образ на страдание, на жертва, на мъченик. Образ, който трябва да бъде почитан, а не следван. Образ, който служи на догмата, а не на истината. И така истинското учение е било заменено с ритуали, правила, страхове. Кръстът, символът на смъртта му, е станал символ на вярата. Кръвта му е станала ритуал. Плътта му е станала обред. Но Исус не е учил на това. Той не е учил да се кланяме на кръста, на който е бил убит. Той е учил да се освободим от страха, който този кръст символизира.

Ако хората научат какво представлява днешната религия, как е била оформяна, как е била използвана, как е била превърната в инструмент за управление, много от тях биха изпаднали в ужас. Не защото Бог е страшен, а защото системата, която претендира да говори от Негово име, е изграждала образ на Бог, който е далечен, строг, наказващ. Образ, който не е истинският Бог на любовта, а отражение на Демиурга — господарят на материята, който управлява чрез страх. Гностическите текстове твърдят, че Демиургът се храни от енергията на човешките емоции — страх, вина, страдание. И когато религията учи човека да се страхува, да се чувства виновен, да се смята недостоен, тя несъзнателно поддържа тази енергия. Това не означава, че хората в религиите са лоши. Напротив — повечето са искрени, добри, търсещи. Но системата, която ги води, може да е изградена върху принципи, които не водят към светлина, а към подчинение.

Истинският Бог, за когото говорят гностиците, не изисква страх. Той не изисква жертви. Той не изисква посредници. Той не изисква храмове. Той е вътре в човека. Той е вътре във всяко същество. Той е любов, която не може да бъде ограничена от институции. Исус е дошъл да разкрие това. Той е дошъл да покаже, че човек може да се свърже с Бога директно. Той е дошъл да разруши системата на страха. И точно затова е бил преследван. Днес много хора служат на религията, без да осъзнават, че религията може да служи на нещо различно от истината. Те се молят, но не знаят на кого. Те вярват, но не знаят в какво. Те следват, но не знаят кого. И ако някой им каже, че Бог е вътре в тях, а не в институциите, те се плашат. Защото системата ги е научила да се страхуват от собствената си сила.

Истината е, че човекът е много повече, отколкото му е казано. Душата му е древна. Съзнанието му е безкрайно. Връзката му с Бога е пряка. И когато човек започне да усеща това, започва да се освобождава от илюзиите. Започва да вижда разликата между религията и духовността. Между догмата и истината. Между страха и любовта. Между Демиурга и Истинския Бог. И тогава започва истинското пробуждане — не срещу институциите, а заради свободата на духа. Не срещу религията, а заради истината. Не срещу хората, а заради светлината, която винаги е била вътре в тях, но е била покрита от пластове страх, вина и заблуда. И когато тази светлина започне да се разгръща, човек разбира, че никоя институция не може да бъде посредник между него и Бога. Защото Бог никога не е бил далеч. Той винаги е бил вътре.