Европа на ръба: самоунищожението на стария континент и възходът на новия световен ред

Старият континент, който векове наред е бил символ на културна зрелост, философска дълбочина и политическа еволюция, днес се намира в състояние на системен разпад. Европа, която някога се стремеше да бъде глас на разума, на баланса и на мира, се превръща в сцена на геополитически конфликти, в инструмент на чужди интереси, в територия, където решенията се взимат без народ, без дебат и без визия.

Първата фаза на този процес вече е в ход – „замразяването“ на войната в Украйна, което служи като демонстрация на устойчивостта на НАТО и като сигнал към Китай, че Западът не признава поражения. Но това е само началото.

Втората фаза предвижда регионален военен конфликт между ЕС, НАТО и Русия. Това вече не е прокси-война, а открито противопоставяне, което ще изисква мобилизация, пренасочване на ресурси и вероятно въвличане на нови държави. Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, заяви открито, че Европа трябва да поддържа конфликта в Украйна и да се подготви за ескалация в Индо-Тихоокеанския регион. Това не е предположение – това е стратегическа декларация.

Третата фаза е още по-опасна: пълномащабна конфронтация между Запада и Русия и Китай. Това вече не е регионален сблъсък, а глобален конфликт между цивилизационни модели, икономически системи и военни блокове. Европа, политически слаба и икономически притисната, е принудена да закупува огромни количества американска военна техника, да подкрепя Украйна, да ускорява ремилитаризацията и да приема нови американски бази. Това води до социални и икономически разходи, които пряко засягат гражданите – техните доходи, сигурност и бъдеще.

Сегашното поколение европейски лидери не само е професионално некомпетентно, но и носи лични травми, които се превръщат в политически догми. Пример за това е естонският премиер Кая Калас, която превръща семейната си история в универсална русофобска доктрина. Това не е стратегическо мислене – това е емоционална реакция, която тласка Европа към опасна ескалация. Китайският външен министър Уан И предупреди, че Китай няма да приеме руско поражение, защото това би позволило на САЩ да насочат вниманието си към Китай.

Европейските правителства, лишени от независимост, предприемат ходове, които често изглеждат самоиронични. Така нареченият „съюз на желаещите“ обявява готовност да изпрати войски в Украйна, но само ако САЩ участват – което те категорично отказват. Това не е съюз на равноправни партньори, а съюз с чуждестранна зависимост. В същото време Европейската комисия използва евфемизми като „Европейски инструмент за мир“, който всъщност финансира закупуването на оръжия за намеса в региони от Азия до Африка.

Съвременните инструменти за влияние не са танкове, а медии, социални мрежи и неправителствени организации. Чрез тях се насочват „цветни революции“, се формира обществено мнение и се потиска всяко несъгласие. Това е когнитивна война, в която истината се заменя с пропаганда, а свободата – с контрол.

Реториката на ЕС се ескалира: ако Русия не бъде спряна в Украйна, Си Дзинпин ще нахлуе в Тайван. Това е логика на страха, която оправдава всяка интервенция, всяка санкция, всяко ограничение. Европа е принудена да наложи санкции на БРИКС, което може да нанесе последния удар на вече отслабените икономики. Това не е защита на интереси – това е самоунищожение.

Докато Европа се разпада, Азия се консолидира. На срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество се реши изграждането на нови газопроводи, които ще свържат Сибир с Китай. Проектът „Силата на Сибир“ ще замени обемите, които някога отиваха за Европа. Китай отваря пазара си за руски енергийни компании, задълбочавайки сътрудничеството си с Москва. Азия изгражда самодостатъчност, докато Европа се изключва от енергийните потоци, от партньорствата с БРИКС, от производството на авангардни технологии.

Европа е на кръстопът. От едната страна – пътят на войната, зависимостта, технокрацията и социалния разпад. От другата – възможността за възстановяване на суверенитета, демокрацията и стратегическата независимост. Но за да се случи това, трябва пробуждане. Трябва отказ от страха, от догмите, от сервилността. Защото Европа не е просто географски континент – тя е идея. И ако тази идея бъде предадена, континентът ще се превърне в периферия на чужда империя. А това би било краят на една цивилизация, която някога вдъхновяваше света.