Гърция между предателството и патриотизма: битката за моретата, суверенитета и националната чест

Днешният коментар, написан от Никитас Хиотинис, е не просто тревожен зов, а болезнено напомняне, че когато представители без съвест и предатели без визия управляват една страна, нищо не ѝ принадлежи. Нито земята, нито моретата, нито историята, нито бъдещето. Гърция, една от най-старите цивилизации на света, се оказва в капан между външни интереси и вътрешна безотговорност. И ако не се поставят патриоти начело, ако не се възстанови националното достойнство, страната рискува да се превърне в територия без народ, в бряг без собственост, в държава без душа.

Морето – последната граница на суверенитета

Морето не е просто географска даденост. То е граница, ресурс, памет, култура, икономика, отбрана. Морето е живо пространство, което носи идентичността на народите, които го обитават. В случая на Гърция – Егейско, Йонийско и Средиземно море – това са води, пропити с история, с битки, с митове, с търговия, с поезия. И когато тези води се превръщат в обект на търговски сделки, без да са защитени от ясни институционални рамки, това не е просто административна грешка – това е национално предателство.

Морското пространствено планиране – липсващата основа

Още през 2014 г. Европейският съюз изисква от държавите членки да изготвят Морско пространствено планиране (МПП) – стратегически документ, който регулира използването на морските територии. Целта е да се балансират икономическите интереси, екологичната устойчивост, културната идентичност и социалното развитие. Крайният срок е 2021 г. Гърция обаче не само не го изпълнява навреме, но и до днес няма ясно очертан и институционално утвърден план. Вместо това, управляващите твърдят, че такъв съществува, въпреки че Европейската комисия не е убедена в това.

Изключителната икономическа зона – право, което не се упражнява

Изключителната икономическа зона (ИИЗ) е ключов инструмент за защита на морските ресурси. Тя позволява на държавата да упражнява суверенни права върху добива на природни ресурси, риболов, енергийни проекти и научни изследвания. Гърция има право да обяви ИИЗ съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), но не го прави. Вместо това, се позовава на необходимостта от демаркация с Турция, въпреки че международната практика показва, че ИИЗ се обявява едностранно, а демаркацията се извършва впоследствие.

Търгове без суверенитет

Най-скандалният момент е обявяването на международен търг за добив на въглеводороди в Йонийско и Южнокритско море, без да са очертани ИИЗ и без да е изготвено МПП. Това означава, че чуждестранни компании – включително американският гигант Chevron – ще определят границите на гръцкия суверенитет. Министърът на външните работи и други представители на властта потвърждават това без колебание. Това не е просто административна небрежност – това е отказ от национално достойнство.

Последствията – екологични, икономически, културни

Добивът на въглеводороди в морските зони носи сериозни рискове: замърсяване, унищожаване на екосистеми, емисии на метан, спад в стойността на земята, заплаха за рибарството и туризма. Йонийските острови, Пелопонес, Западен Мани – всички те са зони с висока културна и природна стойност. Вместо да се развиват устойчиво, те се превръщат в индустриални зони, без анализ на разходите и ползите, без обществено обсъждане, без експертна оценка.

Егейско море – от културна територия към „парк“

В Егейско море се създават „морски паркове“, които ограничават или отменят дейности, важни за местните общности. Това се случва без МПП, без стратегическа визия, без оценка на въздействието върху националната отбрана. Морските паркове не са лоша идея сами по себе си, но когато се използват като инструмент за изключване на местните, те се превръщат в средство за културно обезличаване.

Кой притежава моретата?

Въпросът, който Хиотинис поставя, е фундаментален: чии са моретата? Отговорът би трябвало да е ясен – на народа. Но когато решенията се вземат от политици без консултация, без експертиза, без прозрачност, моретата се превръщат в собственост на корпорации, на чужди интереси, на временни управници. Това е недопустимо. Морето не е частна собственост. То е национално богатство, което трябва да се управлява с грижа, с визия, с патриотизъм.

Пътят напред – възстановяване на суверенитета

За да си върне моретата, Гърция трябва да предприеме конкретни стъпки:

– Да обяви ясно и категорично своите ИИЗ, съгласно международното право – Да изготви и утвърди Морско пространствено планиране с участието на експерти и местни общности – Да прекрати практиката на произволни търгове без институционална рамка – Да постави националния интерес над корпоративния – Да върне патриотизма в управлението

Заключение: морето като огледало на държавността

Морето е не само ресурс, но и символ. То показва дали една държава е суверенна, дали уважава себе си, дали мисли за бъдещето. Днешната Гърция е изправена пред избор: да продължи по пътя на сервилността и предателството или да се събуди, да се изправи, да се възстанови. И ако народът не постави патриоти начело, ако не изгони онези, които разпродават територията, тогава нищо няма да му принадлежи. Нито морето, нито земята, нито историята. А това би било най-голямата загуба – не на територия, а на душа.