НИКОГА НЯМА ДА ПОСТИГНЕШ ЩАСТИЕ НА ТОЗИ СВЯТ, ТО НЕ Е ТУК, НИЕ СМЕ В АДА!

По някаква странна, почти детска причина огромна част от хората вярват, че животът трябва да бъде щастлив, че смисълът му е в някакво постоянно вътрешно слънце, че връзките, семейството, децата, домът, работата, всичко това е създадено, за да ги направи щастливи, сякаш някой някога е обещавал подобно нещо, сякаш този свят е бил проектиран за радост, а не за изпитание, за болка, за разпад, за пробуждане чрез удар, а не чрез прегръдка. Това не е рай, това е игра, Матрицата, сурова, брутална, безмилостна игра на оцеляване, в която щастието не е цел, а примамка, илюзия, захарен облак, който се разтваря в устата ти и оставя само металния вкус на истината. Тук не става дума за щастието ти, никога не е ставало. Това е игра на пробуждане, за онези, които могат да понесат да отворят очи, да разкъсат илюзиите си, да видят под повърхността, да издържат на собственото си разочарование. Ако не си готов, по-добре се махни веднага, защото тук очилата ти ще се счупят навътре, ще порежат съзнанието ти, ще те оставят да кървиш от истината, а пътят напред ще бъде дълъг, много по-дълъг, отколкото си мислиш. Това място е за пробудените или за онези, които са на ръба на пробуждането, за онези, които вече усещат вибрацията на пукнатината в стената. Кой изобщо е измислил идеята за щастие, кой е решил, че това е целта, че това е смисълът, че това е наградата? Хората тичат към щастието като към мираж, преследват перфектни връзки, перфектни семейства, перфектни животи, сякаш знаят какво е щастие, сякаш някога са го държали в ръцете си. Те нямат представа какво е, но го търсят с упоритостта на слепец, който гони светлина, която никога не е виждал. Ами ако смисълът на тази игра е друг, напълно различен, напълно противоположен на всичко, което са ти казвали? Ами ако смисълът е да изпиташ болка, страх, разочарование, загуба, да умреш в страдание, да преминеш през адски състояния, да се разпаднеш и да се събереш отново, да се научиш да дишаш в огъня? Ние сме в ада, в свят, който никога не е бил създаден за щастие, а за преживяване, за трансформация чрез болка, за пробуждане чрез удар. Идеята за щастие е разрушителна, тя те убеждава, че нещо не е наред с теб, че всички около теб са щастливи, а ти не си, че си повреден, че си изостанал, че си неуспешен. И ти се луташ, плуваш към някакво обещано щастие, което никога не достига бряг, защото бряг няма. Всеки работи върху себе си, търси себе си, спасява връзки, търси нови, гони пари, гони мечти, гони сенки, и всичко това заради една митична идея за щастие, която никой не е виждал. Само още малко, казваш си, само още малко и ще го докосна. И така минава целият ти живот. Мислиш си, че другите живеят живота на мечтите ти, но това е илюзия, тревата винаги е по-зелена от другата страна, защото така е програмирана. Тук няма щастливи хора, има само измамени, заблудени, давещи се в собствените си илюзии, и още повече лъжци, които създават фалшиви образи, които ти вярваш, защото искаш да вярваш. Познаваш ли много истински щастливи хора, истински щастливи семейства, истински щастливи животи? Колко семейства са загубили деца, колко хора са погребали най-близките си, колко души са били разкъсани от болка? Тези, които ти пишат с розови очила за земен рай — починали ли са им децата, погребвали ли са любовта си, гледали ли са как светът им се разпада? Не? Тогава да почакат. Земният рай ще дойде и за тях. И ще бъде „прекрасен“. Няма нужда да губиш време тук, ако вярваш в щастие, ако вярваш в рай, ако вярваш в светлина без сянка — това място не е за теб. Това е за пробудените. Ти още си дете в пясъчника, покрит със сополи, вярващ в играчки. Какво те кара да мислиш, че ти трябва да бъдеш щастлив, че ти си избраният, че ти си изключението? И какво те кара да мислиш, че това изобщо е възможно тук? Ти си в адски условия, в свят, в който никога не е имало щастие или златен век, в свят, в който забавлението е да преживееш най-дълбоките дълбини на болката, ужаса, страха, разпада. С кратки почивки за въздух, а после всичко започва отначало. Затова тук има войни, омраза, жестокост, трагедии, разпад. Тук никога не е било чудесно, това са фалшивите идеи на Ню Ейдж. Спокойно, винаги ще бъде така. И се научи да се наслаждаваш на адския свят. Такава е играта.