ЗАЩО НАУКАТА НЕ Е ИСТИНА

Науката не е истина, науката никога не е била истина и никога няма да бъде истина, защото науката е инструмент, а инструментът не знае за какво служи, не знае накъде да сочи, не знае какво да прави със света, който измерва, претегля, изчислява, разрязва, анализира, но не разбира, не осмисля, не прониква в същността на битието, и точно затова науката днес заема царствено място, което не ѝ принадлежи, тя стои на трон, който не е неин, тя определя реалността, тя казва кое съществува и кое не, тя казва кое е възможно и кое е невъзможно, тя казва кое е истина и кое е лъжа, но няма нито правото, нито способността да го прави, защото науката е приложна, а истината е философска, метафизична, онтологична, и когато науката се опитва да говори за смисъла на живота, за природата на времето, за произхода на света, тя говори извън своята компетентност, тя говори като дърводелец, който е направил стол и после обяснява устройството на Вселената, тя говори като човек, който е построил машина и после твърди, че знае защо съществува човешката душа. Моите уважения, дами и господа, казвам се Александър Грим и това е каналът Grimoire – малка общност от изследователи, които не се страхуват да поставят под въпрос онова, което всички приемат за даденост, и днес ще ви разкажа защо науката не е истина, защо науката е загубила своята посока, защо науката е станала чудовище, което копае тунели без цел, без смисъл, без посока, подобно на сондажна машина, която е трябвало да построи метро, но е загубила контрол и е започнала да пробива встрани, надолу, нагоре, без да знае защо. Науката днес се фрагментира, разпада се на хиляди малки дисциплини, всяка от които гледа в своя микроскоп, в своя телескоп, в своята формула, без да вижда цялото, без да вижда човека, без да вижда смисъла, без да вижда страданието, защото какъв е смисълът да откриваме все по‑малки частици, ако милиони хора умират от глад, ако милиони хора биват блъскани от коли, ако милиони хора ядат храни, пълни с палмово масло и заместители, ако милиони хора живеят в бетонни клетки, ако милиони хора страдат, докато учените строят колайдери за милиарди, изпращат телескопи в космоса, гледат в далечни галактики, но не могат да решат нито един от истинските проблеми на човечеството. Древните учени са били философи, те са разбирали, че науката е инструмент, а философията е ръката, която го държи, те са знаели, че измерването на отсечка няма смисъл, ако не знаеш защо я измерваш, те са знаели, че знанието без смисъл е опасно, че знанието без морал е разрушително, че знанието без цел е безумие. Но съвременната наука е загубила философията, загубила е смисъла, загубила е посоката, тя е станала самодостатъчна, тя е станала религия, тя е станала догма, тя е станала идол, и хората ѝ се кланят, хората вярват на всичко, което казва, хората я приемат като абсолют, но науката не е абсолют, науката е инструмент, и инструментът може да построи къща, но може и да убие човек, и въпросът не е в инструмента, а в това кой го държи и защо. Съвременните учени са като дърводелци, които са направили стол – двигател с вътрешно горене, ракета, колайдер – и казват: „Вижте, това доказва, че истината е наша“, но столът, колкото и да е красив, няма нищо общо с въпросите за живота и смъртта, няма нищо общо с въпросите за смисъла, няма нищо общо с въпросите за битието, и когато учените започнат да говорят за произхода на живота, за природата на времето, за същността на съществуването, те навлизат в област, която принадлежи на философията, на метафизиката, на духовността, и точно затова е толкова опасно, че науката днес има безспорна власт, че науката днес определя всичко, че науката днес е новият бог. Аз не споря с науката, аз не я отричам, аз не казвам, че тя е безполезна, напротив – науката е добър инструмент, но въпросът е какво правим с нея, как я използваме, накъде я насочваме, защото ако инструментът е в ръцете на човек без морал, без философия, без смисъл, той ще разруши света, а не ще го изгради. И затова казвам: науката не е истина, науката не е крайна инстанция, науката не е съдия на реалността, науката е само средство, а истината е отвъд нея, истината е в смисъла, в философията, в онова, което не може да се измери, не може да се претегли, не може да се изчисли. 

С уважение, Александър Грим.