МОЖЕ БИ МНОГО ОТ ПЛАНИНИТЕ, КОИТО ВИЖДАМЕ ДНЕС, ИЗОБЩО НЕ СА ПЛАНИНИ

 Може би това, което наричаме „природен пейзаж“, е само маска, слой, покривало, зад което се крият структури, градове, пирамиди, храмове и цели цивилизации, погребани под утайки, кал, растителност и векове забрава, защото историята, която познаваме, е само тънък слой върху нещо много по-дълбоко, много по-старо и много по-неудобно за официалната наука. Виж това: през 1870 г. на мястото на Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан хората са виждали просто хълм, обикновен, покрит с пръст, треви и дървета, нищо особено, нищо впечатляващо, нищо, което да подсказва, че под него се крие една от най-големите пирамиди на Земята. Никой не е подозирал, че под този „хълм“ лежи колосална геометрична структура, построена с прецизност, която днес трудно бихме повторили. И това е само един пример. По целия свят археолозите откриват цели градове, скрити под земята, храмове, погребани от природни бедствия, пирамиди, покрити с джунгла, мегалити, които векове наред са били бъркани с обикновени скали, и планини, които при по-внимателно разглеждане имат твърде правилни форми, твърде симетрични склонове, твърде изкуствено подредени линии. Някои изследователи предполагат, че огромна част от историята ни все още е скрита под слоеве утайки, кал, растителност и геоложки промени, защото катастрофални събития — потопи, изригвания, земетресения, атмосферни аномалии — са преобразили пейзажа толкова драстично, че цели цивилизации са били буквално заличени от лицето на Земята, не чрез войни, а чрез самата планета, която ги е погълнала. Най-вълнуващото е, че много от тези конструкции винаги са били пред очите ни, но никой не ги е разпознал, защото когато нещо стои неподвижно достатъчно дълго, хората започват да го приемат за „природно“. Това, което днес наричаме планина, утре може да се окаже пирамида. Това, което изглежда като хълм, може да крие забравен храм. Това, което смятаме за скала, може да е върхът на колосална структура, погребана под километри утайки. И тогава възниква въпросът, който променя всичко: ако една от най-големите пирамиди в Америка е прекарала векове маскирана като планина, колко още гигантски структури стоят пред нас, скрити под треви, гори, пръст и време? Колко истории, градове, технологии и тайни все още лежат под краката ни, чакайки да бъдат разкрити? Колко „планини“ всъщност са древни мегалитни съоръжения, които никой още не е разкопал? Колко „хълмове“ са всъщност разрушени пирамиди, чиито върхове са били отнесени от катастрофи? Колко „скални масиви“ са всъщност изкуствени структури, покрити от природата, за да бъдат забравени? И ако това е вярно, тогава нашата история не просто е непълна — тя е почти изцяло погребана.