ПЪТЯТ КЪМ ЙЕРУСАЛИМ

Средновековният път към Йерусалим е още едно доказателство за Новата хронология, още една нишка, която се разплита, още една пукнатина в официалната версия на историята, която ни е поднесена като догма, но която започва да се разпада, когато човек погледне внимателно, когато зададе въпроси, когато сравни фактите, когато види, че нещо не се връзва, че нещо е изкривено, че нещо е скрито. Добър вечер, дами и господа, приветствам пътешествениците, които са се отбили за разговор, казвам се Александър Грим и това е каналът Grimoire – малка общност от изследователи, които не се страхуват да поставят под въпрос официалната история. Пътят към Йерусалим, поклонението до Гроба Господен, легендарният маршрут, който според хрониките е бил изминаван от хиляди, от бедни, от богати, от рицари, от просяци, от монаси, от грешници, от всички, които са искали опрощение, но когато се вгледаме в детайлите, разбираме, че официалната версия не издържа. Историята твърди, че поклонниците са стигали пеша до Рим, а оттам са пътували с кораб до Палестина, но това звучи като приказка, защото кой капитан би позволил на дрипави, бедни, болни хора да се качат на кораба му, кой би ги превозвал безплатно, кой би рискувал живота си и товара си заради тълпи поклонници, които нямат пари, нямат имущество, нямат нищо. Папата е давал прошка на греховете на всеки, който достигне Йерусалим, и това означава, че огромни маси хора са се опитвали да стигнат дотам, но кой би ги превозвал през цялото Средиземно море, кой би ги хранил, кой би ги защитавал, кой би ги търпял. Дори кръстоносците са били длъжни да плащат за превоз, а те са били въоръжени, богати, организирани, а какво остава за бедните поклонници. И тук идва логичният въпрос: възможно ли е поклонението да е било толкова масово, ако Йерусалим е бил в юдейските пустини, далеч, опасно, скъпо, недостъпно. Но ако приемем версията на Новата хронология, че древният Йерусалим се е намирал не в Палестина, а в Константинопол, днешен Истанбул, тогава всичко си идва на мястото, тогава поклонението пеша е напълно възможно, тогава маршрутът през Европа, през България, през Гърция е логичен, тогава пътят е реален, тогава поклонниците наистина са могли да стигнат до Йерусалим без кораб, без капитани, без морски бури, без пиратски нападения. Официалната история твърди, че поклонник от Англия е трябвало да мине през Франция, през Алпите, през прохода Сен Бернар, да стигне до Рим, да прекоси Италия, да стигне до Бари, да се качи на кораб, да плава до гръцките острови, да стигне до Яфа, да прекоси пустинята и чак тогава да стигне до Йерусалим, но това е абсурдно, това е нелогично, това е измислено, това е невъзможно за масово поклонение. Затова отбелязах зеления маршрут – логичния маршрут, който минава през Виена, Сърбия, България, Тракия, директно към Константинопол, без огромни планински препятствия, без морски пътувания, без пустини. И ако благородниците са искали комфорт, те са могли да плават директно до Константинопол от Лондон, заобикаляйки Испания, защото Константинопол е бил огромен пристанищен град, център на света, столица на империя, а не пустинен град в края на света. Моите съмнения, че поклонниците са пътували с кораб, не са доказателство, но са косвена индикация, че историята е изкривена, че Йерусалим не е бил там, където ни казват, че е бил преместен, че е бил пренаписан, че е бил изтрит от едно място и поставен на друго. И ако добавим факта, че когато кръстоносците са тръгнали да превземат Йерусалим, те са превзели Константинопол, а не Палестина, всичко си пасва, всичко се подрежда, всичко става ясно. Алексий Комнин, византийският император, е помолил папа Урбан II за помощ срещу селджукските турци, но вместо да помогнат на своите единоверци, кръстоносците превзели и разграбили Константинопол, сякаш това е бил истинският им целеви град, сякаш това е бил истинският Йерусалим. И съвременните историци се опитват да обяснят това с някакъв венециански дож, който изнудвал кръстоносците, искал такси, заключвал ги на остров, нареждал им да превземат Константинопол, но това е абсурдно, това е нелепо, това е оправдание, което не издържа, защото армия от кръстоносци би могла да пребие този дож по главата, ако пожелае. Истината е, че кръстоносците първоначално са отишли да превземат Константинопол, защото това е бил Йерусалим. В момента съм заседнал между две версии на историята – официалната и Новата хронология, приемам съществуването и на двете, но все повече доказателства сочат, че историята е била умишлено удължена, пренаписана, изкривена, че истинските събития са били скрити, че истинските градове са били преместени, че истинските маршрути са били заличени. И искрено се надявам, че думата „Нова хронология“ все още не е маркер, с който статиите се депопулират изкуствено.

 С уважение, Александър Грим.