ЗАЩО ЦЕЛИЯТ СВЯТ ПРИЕМА АНТИДЕПРЕСАНТИ? УЖАСНАТА ИСТИНА 

Ти не искаше да знаеш истината, когато посегна към антидепресантите, защото вярваше, че те се грижат за теб. Мислеше, че те ще те излекуват от тъгата, от умората, от празнотата, от онова тихо, дълбоко недоволство, което се опитваше да ти прошепне, че нещо в живота ти е сбъркано. Мислеше, че щом антидепресантите са включени в клиничните насоки по целия свят, значи са полезни за всички. Но кога ще започнеш да поемаш отговорност. А не да я прехвърляш върху хапчетата, лекарите и фармацевтичната индустрия. Истината, колкото и да е неприятна, е че в момента, в който започна да приемаш тези вещества, ти загуби последния си шанс да се събудиш в този огромен увеселителен парк, в който хората се раждат, живеят и умират, без да разберат, че всичко е декор. Живот след живот. Претъпкан си със забавления, задачи, домакинска работа, бизнес, пазаруване, телевизия, социални мрежи, шум, разсейване. И твоето недоволство от тази индустриална система беше малка възможност да се събудиш. Малък процеп в стената. Малък лъч светлина, който ти показваше, че нещо не е наред. Че не трябва да бъде така. Че това не е животът. Но ти го нарече депресия. Нарече го прегаряне. Нарече го умора. И вместо да погледнеш през този процеп, ти го затвори с хапчета. И тогава загуби шанса да видиш истината. Защото истината е, че този свят е пълен с безполезни, ненужни задачи, които ти се налагат, за да бъдеш зает, за да бъдеш разсеян, за да не мислиш, за да не чувстваш, за да не се събудиш. И когато започна да се съмняваш, когато започна да усещаш, че нещо е фалшиво, че нещо е кухо, че нещо е празно, ти реши, че това е болест. И вместо да влезеш в тази празнота, вместо да я изследваш, вместо да я почувстваш, ти я потисна. И тогава загуби ключа към пробуждането. Защото истината е, че целият свят е поставен на антидепресанти, не за да бъде излекуван, а за да бъде успокоен. За да бъде притъпен. За да бъде доволен. За да бъде безсилен. За да бъде механичен. За да бъде робот. За да не се допусне никой да се събуди и да види как работи матрицата. Ти просто искаше да се наслаждаваш на работата си, да пазаруваш в супермаркета, да лежиш на дивана, да гледаш телевизия, да се чувстваш „нормален“. Но това беше твоят ключ към пробуждането. Само ако беше осъзнал абсурдността на случващото се. Само ако беше позволил на съмнението да те разтърси. Само ако беше влязъл в тъмнината. Но ти избра хапчетата. И загуби шанса да оживееш. Сега се чувстваш добре и спокойно, след като си ходил по един и същи път до работа в продължение на години, купувал си храна за седмицата, ходил си на почивка веднъж годишно, когато шефът ти позволи. Ти се отказа от възможността да се вкопчиш в мисълта, че нещо не е наред. Че това не е животът. Че това е програма. Но ти искаше да бъдеш като всички останали. Искаше да се наслаждаваш на ежедневието си. И сега си зомби. Щастлив си от това. И вече нямаш живо, ясно съзнание, което би могло да се съмнява в реалността на случващото се. За тази цел антидепресантите са включени в клиничните насоки по целия свят за широк спектър от симптоми, предназначени да премахнат всякакви съмнения и недоволство от безсмисления живот. Колкото повече хора приемат антидепресанти, толкова по‑малко са тези, които са пробудени и виждат истината. И има повече спокойни, безжизнени роботи, които механично продължават да правят това, което са правили от години. Само че сега с чувство на удовлетворение, че всичко е наред с тях. Антидепресантите се рекламират, за да може колкото се може повече хора, докато са още живи, да се стремят да станат „нормални“ роботи. Те не мислят. Не търсят. Не се питат. Не се съмняват. Не искат да разберат какво не е наред по света. Вместо това се наслаждават на работата си и безкрайно се возят на това колело. Ти си добро момче. Това искаше. Да живееш в робство на матрицата. И най‑важното – да се наслаждаваш на робството си и да се чувстваш нормално. Ако само беше схванал тези проблясъци на съмнение и безрадост. Ако си беше позволил да ги изпиташ до самото дъно. Щеше да преминеш през Тъмната нощ на Душата. Щеше да разгърнеш цяла вселена в себе си. Щеше да излезеш от дълбините в космоса, събуждайки съзнанието си. Но ти послушно отиде в аптеката и си купи хапчета за щастие, които ти попречиха да станеш жив. Тъмната нощ на душата е един от най‑големите дарове тук. Да се събудиш. Да започнеш истински да живееш. Но с хапчета никога няма да го разбереш. И сега светът е пълен с хора, които изглеждат спокойни, но са празни. Които изглеждат нормални, но са мъртви. Които изглеждат щастливи, но са притъпени. И само малцина остават живи. Малцина остават будни. Малцина остават истински. И ако четеш това и усещаш вибрацията му, значи в теб има още живот. Но ако вярваш, че хапчетата са те спасили. Тогава си изгубил. И си се превърнал в част от системата, която никога няма да те пусне да се събудиш.