„Върнах се у дома и видях двойника си.“ Инцидент от 2004 г. в Саратовска област

Преди повече от двадесет години присъствах на творческа изследователска среща. Различни ентусиасти, пътешественици и случайни свидетели споделиха своя опит от среща с нещо необяснимо. Един мъж се включи, за да сподели историята си. Той искаше някой да му обясни нещо, което му се е случило няколко месеца по-рано. Лекторът се представи като Станислав от село Елшанка в Саратовска област. Инцидентът, каза той, се е случил през октомври 2004 г.

Елшанка е на 43 километра от Саратов, така че когато трябваше да свърша работа, често се налагаше да взема автобуса до града. Този ден времето беше облачно и дъждовно, а температурата падна до нулата през нощта, което направи сутринта мъглива. Автобусът пристигна късно. Шофирането бързо в такава мъгла е опасно, особено по пътищата, които разделяха Елшанка от Саратов през 2004 г. Станислав седна до прозореца и автобусът бавно се промъкваше през необятните простори на Саратовска област.

Случи се така, че никой друг в автобуса, освен него и шофьора, не напусна Елшанка. Жалко, тъй като можеха да прекарат времето в разговор с някой познат. Вместо това бяха принудени да се взират през прозореца, чакайки дестинацията си. Маршрутът минаваше през множество села и махали, така че имаше вероятност спътниците им да пристигнат на следващите спирки.

Мъглата се сгъстяваше, принуждавайки шофьора да шофира с изключително внимание. Изглеждаше сякаш, ако искаха, лесно биха могли да изпреварят автобуса с бързо темпо. Но със сигурност нямаше да вървят повече от 40 километра? Можеха само да се надяват мъглата да се разсее.

Мъглата беше много гъста.

След около 15 минути шофиране стана ясно, че това няма да се случи скоро. Шофьорът спря автобуса и се обърна към Станислав. „Ще си взема само една почивка за пушене и после ще тръгваме“, каза той. „Пет минути няма да имат значение – просто ще трябва да се влача, докато видимостта е такава.“ Всъщност работата в града не беше особено спешна, така че пътникът не се оплака. Хората тук се разбират и може би мъглата щеше да се разсее.

Шофьорът слезе от автобуса и запали цигара. Станислав започна да гледа през прозореца към една от къщите. Беше много трудно да се види заради мъглата, но оградата се виждаше ясно, както и котката, кацнала на нея. Котката не можеше да стои дълго на едно място, скочи и хукна да си върши работата. Минаха десет минути, а шофьорът не се върна.

Всичко си има граници, включително търпението на Станислав. След като изчака още пет минути, той стана и тръгна към отворената врата. Той излезе, пое дълбоко въздух и въздухът се усети странно хладен. Определено не есенен, а по-скоро зимен. От дъха му се виеше пара, а от небето започна да вали сняг. В този момент пътникът искаше да се пошегува, че шофьорът се е забавил за почивка за пушене и зимата вече е дошла, но го нямаше никъде.

Какви глупости. След като постоя близо до автобуса още 5-7 минути, Станислав влезе вътре. Там беше по-топло. Можеше и сам да отиде там, за бога! Но къде можеше да отиде шофьорът? Особено да остави автобуса така; той е отговорен за това. Мъглата се беше разредила, но снегът беше залял, закривайки видимостта. Истинска виелица!

Мъжът изведнъж си спомни, че нищо подобно не се е очаквало и се оплака, че се е облякъл твърде леко. Най-накрая осъзнавайки, че днес няма да стигне до Саратов, Станислав слезе от автобуса, изплю се отчаяно, промърмори обидна забележка през зъби към шофьора и тръгна по пътя обратно към Елшанка.

Бяха изминали около 3-4 километра, така че не им се стори дълга разходка. На следващия ден щеше да им се наложи да отидат в Саратов. Лошото време навън си беше направило своите корекции. Искаше да се прибере бързо. Хладен вятър, студ, силна снежна буря. Станислав беше много изненадан, защото само преди миг караха през локви, пълни с вода и кал, а сега се бяха превърнали в ледена пързалка. Замръзнали само за половин час. Не можеше да си спомни толкова внезапно настъпване на зимата през целия си живот.

Оградите, дърветата и къщите около него му се струваха познати, познати, но нещо му подсказваше, че всичко, което се беше случило през последния половин час, беше твърде необичайно. Дали имаше твърде много съвпадения? Първо беше мъглата, после шофьорът излезе да пуши и изчезна, а сега внезапно застудяване. Какви други изненади ще донесе днешният ден?

Ако си мислите, че дотук свършват, жестоко грешите. Пристигайки в къщата си, Станислав забеляза жена си и мъж, застанали на прозореца. Той се облегна на прозореца, надникна вътре и се отдръпна ужасено — неговият двойник стоеше до нея. Изглеждаше точно като сегашния си аз, само че облечен различно.

Станислав видя своя двойник.

Жена му, прегърнала го, го забеляза и изкрещя. Станислав не знаеше какво да прави; просто хукна обратно към автобуса. След като падна и се подблъска няколко пъти на хлъзгавия път, стигна до автобуса и влетя вътре. Изведнъж се чу изненаданият глас на шофьора.

„Пич, още малко и щях да тръгна. Времето сякаш се беше изяснило.“

Станислав погледна през прозореца на автобуса. Нямаше и намек за зима. Мъглата се беше разсеяла. Струваше му се, че са минали малко повече от 10 минути, но това не можеше да е вярно! Пътуването до там отне около 40-50 минути, а връщането около 15-20, тъй като Станислав тичаше. Той успешно стигна до Саратов същия ден, реши всичките си проблеми и след това се върна благополучно у дома. Не попита жена си какво се е случило, но е сигурен, че не е било сън или плод на въображението му, а че всичко наистина се е случило.

Изследователите изложиха различни хипотези, но повечето се съгласиха, че е имало припокриване с реалния свят. Някак си мъжът попаднал в друг клон на реалността, където срещнал своя двойник, Станислав, живеещ в тази реалност. Връщайки се на мястото, където автобусът спрял, жителят на Саратовска област се върнал в собствения си свят.

Единственото нещо, в което присъстващите се съмнявали и не могли да обяснят, било защо времето тече по различен начин. Времето, според предположенията, тече еднакво във всички реалности. Съдейки по тази история обаче, това не е така.