Високите сгради са кокошарници. Защо развъждат хора във фермата „Земята“?

Високите сгради са кокошарници, а хората вътре са като птици, подредени в клетки, наблюдавани, преброени, контролирани, и колкото повече мисля върху това, толкова по‑ясно виждам, че на тази планета никой не живее свободно, а всички са разпределени в бетонни клетки, подредени една върху друга, сякаш някой е решил да развъжда хора във фермата „Земята“, да ги държи на куп, да ги следи, да ги управлява, да ги наблюдава, защото по същество ни отглеждат като кокошки, а жилищните ни сгради са кокошарници, в които човек е принуден да живее с непознати, с хора, които не познава, които може да са престъпници, антисоциални личности, разрушени души, и въпреки това трябва да споделяш с тях входа, двора, стълбището, да ги поздравяваш, да ги срещаш, да ги търпиш, сякаш това е нормално, сякаш това е човешката природа, но това не е нормално, това не е естествено, това не е начинът, по който човек е създаден да живее, защото човек трябва да живее със семейството си, с рода си, с клана си, с хора, които познава, които обича, които му принадлежат, а не с непознати, които системата е натъпкала в една и съща бетонна кутия. Този стереотип е наложен от Системата, защото е по‑лесно да контролираш хората, когато са подредени като кокошки в клетки, когато местният полицай знае точно къде живее всеки, кога лампите му светят, кога се прибира, кога излиза, когато банките знаят къде да изпратят глобите, когато интернет доставчикът знае какво гледаш, когато цифровата телевизия знае какво мислиш, когато сметките идват като вериги, които не можеш да свалиш, защото в кокошарника човек винаги е близо до Системата, винаги е под наблюдение, винаги е пред очите на левите съседи, които всеки момент могат да те предадат, защото кокошарникът не е дом, а наблюдателна кула, в която всички гледат всички. И ако човек отиде в отдалечено село, ще трябва да го търсят, да го издирват, да го намерят, а ако отиде в гората, в планината, в тайгата, ако се скрие в колиба, ако събира шишарки, ако живее свободно, това вече е проблем, защото Системата не може да го следи, не може да го контролира, не може да го наблюдава, и затова градовете растат, а селата умират, защото скоро всички ще бъдат преместени в мравуняци, а в селата ще останат само специално наблюдавани фермери с GPS тракери, защото свободата е опасна, а кокошарникът е удобен. Защо ни мамят? Защо ни държат в клетки? Защо ни отглеждат като добитък? Защото човек е добър материал – той е месо, резервни органи, играчка за удоволствие, но най‑важното е, че е безплатен работник, който сам си купува храната, сам си купува дрехите, сам си купува колата, за да стигне по‑бързо до работа, сам си плаща сметките, сам си купува новата яка, сам се поддържа, сам се храни, сам се заробва, и всичко това за сума, която е по‑малка от почасовото заплащане на уважаван човек, защото това, което печелиш, не са пари, а храна за кокошката, която трябва да снася яйца за фермата. Удобно е да изпращаш хора от кокошарниците в училища, където ще им промиват мозъците с ненужна информация, удобно е да ги държиш в система, в която ако не изпратиш детето си на училище, могат да ти го отнемат, удобно е да ги държиш в клетки, защото клетката е контрол, клетката е наблюдение, клетката е власт. И защо толкова много пенсионирани военни и военнослужещи търсят алтернативна работа? Защото те имат време да мислят, защото не са затрупани с ежедневна неплатена работа, защото имат момент да си поемат дъх, да се огледат, да видят, че нещо не е наред със света, че кокошарникът не е дом, че фермата не е живот, че системата не е свобода. Обикновено не давам съвети, но днес ще кажа едно: никога не купувайте място в кокошарник, особено с ипотека, защото ще съжалявате повече от всякога, защото ипотеката е верига, клетката е капан, а кокошарникът е затвор, и по‑добре е да си купите земя, защото вашата частна тухлена или каменна къща ще издържи два пъти по‑дълго от къща от епохата на Хрушчов, и най‑важното – ще бъде ваша, а не клетка, която сте купили от фермера. 

С уважение, Александър Грим.